"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

четвъртък, 9 декември 2010 г.

ДЖОНИ ДЕП Е... "ТУРИСТЪТ"


„Всичко започна, след като той срещна една жена...”



Тази фраза е била, а и все още я бива за начална точка на доста текстове и филмови сценарии. В конкретния случай елегантна и красива жена манипулира случайно срещнат американски турист, въвличайки го умишлено в интригите на международния шпионаж и двубоя между нея - агентката на Интерпол и бившия и възлюблен.

"Туристът"


Трилърът е зареден с нужното количество избухлива смес от романтика и опасност, която на моменти може да конкурира динамита. Заминал за Европа с надеждата да излекува сломеното си сърце Франк (героят на Джони Деп) попада във флиртаджийските мрежи на Елиз (Анделина Джоли), която безспорно играе ролята на една необикновена жена, умишлено пресичаща не само неговия път, но и...  съдба. Неизбежният роман между тях се развива в Европа сред спиращите дъха на хиляди туристи забележителности и култови места на Париж и Венеция.

След противоречивите първоначални сведения и изключително проблематичния кастинг Том Круз неочаквано се отказва от главната роля. Известно време спрягат имената и на Чарлийз Терон, както и на новоизгрялата холивудска звезда Сам Уортингтън („Сблъсъкът на титаните”, „Аватар”). След доста перипетии, най-накрая режисьорът с трудното за произнасяне от американците име Флориан Хенкел фон Донерсмак се спира окончателно на Деп и Джоли, въпреки че Сам пасва идеално на ролята със своя лек чуждестранен акцент, неоспорим чар, популярност и изключителна работоспособност.

Може би ще ви се стори, че Джони Деп сякаш е „абониран” за всеки нов и интересен проект на Холивуд. Лично аз нямам нищо напротив. Все пак той е един от най-харизматичните и интересни съвременни актьори. С уникалното си присъствие пред камерата той е истински залог за успех и със сигурност ще напълни залите до пръсване. Тимъти Далтън – бивш Мистър 007 също участва в играта, макар и с второстепенна роля.

Джоли и Деп в характерна сцена от филма
Самата Джоли напоследък сякаш захвърля кожените си парцалки и се опитва упорито да излезе от схематичния имидж на познатата ни до болка, умело размахваща оръжия кучка, като показва предпочитания към по-дълбоки и драматични роли. Причина за това „изключение” – участието и отново в тази екшън-лента, каквато безспорно е „Туристът” – съзираме най-вече в примамливата възможност за партньорство с неподражаемия Джони. Анджелина неведнъж е демонстрирала афинитета си към желано сътрудничество с мъжките символи на Холивуд, като няма нищо напротив да ги използва в качеството им на ракета-носител към звездния небосклон на съвременното американско кино. И след този филм личната и колекция с „горещи сцени” ще се увеличи с още една, и безкрайните коментари ще са чудесна реклама. Лошо няма. Сексът „продава” най-добре и не само в града, но и на село. Тя много добре знае как стават нещата.

Май в Холивуд напоследък залагат само на изпитани вече проекти. В този аспект „Туристът” не прави изключение и представлява римейк на оригиналния френски трилър на Антони Зимър, използван за основа от сценаристите Джулиан Фелоуз, Кристофър МакКуари и Джефри Нахманов. За сведение на почитателите на жанра, премиерата, определена от дистрибутора Кълъмбия пикчърс, е на 10 декември 2010.

Жоро Нончев

сряда, 8 декември 2010 г.

ДЖИЛИАН МЪРФИ ЗА ЧЕРЕН ЛЕБЕД



Примата Джилиън Мърфи не е била очарована от набиращата все повече популярност в света нова лента Черен Лебед. Балетната звезда описва впечатленията си като шокиращи и обезпокоителни, защото, според нея, дават една невярна и изкривена представа за нейния свят.





В свое изненадващо интервю пред Лос Аджелес Таймс тя споделя впечатленията си, като казва буквално следното:

„ Мисля, че начинът, по който са представени нещата е шокиращ, но това е направено нарочно... В балетната индустрия има много съперничество, особено ако трябва да получите място в дадена трупа (компания). Аз мисля, че когато вече сте влезли в трупата вие имате лични цели да се развивате и да получавате повече роли и ние много се подкрепяме един друг. Жестоката среда, описана във филма беше озадачаваща за мен. Подобна атмосфера, както и развратността на режисьора нямат нищо общо с личния ми опит.” (Черен лебед)

неделя, 5 декември 2010 г.

КАЦНАЛ НА ЕДНО ДЪРВО


Не, не става въпрос за филма с незабравимия Луи де Фюнес. Няма да повярвате, но този път става дума не само за дърво, но и за... ресторант.

Кацнал на едно дърво
Както може да се уверите от самите фотоси цялата кампания е отличен пример освен за чудесно свършена работа, но и за една перфектна ненатрапчива, много интелигентна реклама.


Във века на най-сериозните конфликти между човека и заобикалящата го среда, когато индиректно се решава въпросът за съществуването различните форми на живот на многострадалната ни планета, доста от модерните архитекти бързат да дадат своя принос в полза на единствено правилната кауза – защитата на оцелялата до този момент флора и фауна.
Все повече ставаме свидетели на отделни проекти и архитектурни решения, които буквално се вписват в пейзажа, без да нарушават ни най-малко функциите и целостта на терена.


Семплият и приятен интериор
Тази конкретна история започва със стартирането на съвсем необичайната маркетингова кампания на Yellow Pages в Нова Зеландия. В унисон със слогана си, че „могат да направят всичко” те възлагат на фирмата Pacific Environment Architects да сътворят дизайна за необичайния ресторант, който трябва да бъде монтиран в короната на дърво, на десет метра височина, в гората разположена в близост до Уоркуърт, северно от Оукланд.




"Фенерия"


Освен това инициаторите публикуват реклама, в която търсят съвсем обикновен човек, който да движи осъществяването на проекта, като след завършването му той самият да остане управител и домакин на ресторанта. Излишно е да споменаваме, че тя предизвиква необходимия интерес, преди всичко, с нестандартната си насоченост.На основата на многобройните кандидати, попълнили типовите формуляри, те избират 26-годишната Трейси Колинс, която запретва своите ръкави като започва да търси специалисти, работници, както и всички необходими материали, организирайки осъществяването на идеята с активната помощ на Yellow Pages.


(По материали от чуждия печат)


сряда, 1 декември 2010 г.

ЧЕРЕН ЛЕБЕД


Интересувате ли се от балет наистина? Не? Може би причината не е само във вас. Много хора мислят за балета като за особен вид овехтяло елитарно изкуство достъпно единствено и само за определен кръг избрани и поради тази „причина” не правят никакво усилие да си мръднат задниците, за да видят поне една съвременна класическа постановка. А и цените... Да, цените на билетите, които биха осигурили удоволствието от подобен спектакъл не са от най-ниските. Особено ако участват световноизвестните прими на Нюйоркския градски балет.

"Черен лебед"
Всичко това е така, но жертвата няма да е тъй голяма и невъзможна, ако се пораздвижите и отидете да гледате Натали Портман и Мила Кунис в трилър, където става въпрос за... балет. Аз например бих го направил без колебание. Новият филм, разпространяван от Fox Searchlight Pictures е на прага на премиерата си, която ще се състои на 3 декември в „подбрани кинотеатри” (според предварителните сведения).

Съвсем скоро ще видим и почувстваме дали си е заслужавало чакането на този определено „различен филм”, който тази година между впрочем бе един от фаворитите на филмовия фестивал във Венеция. Именно там, неговият режисьор Дарън Аронофски за втори път успява да привлече върху себе си вниманието на претенциозната европейска публика. Да не забравяме, че той вече си има един Златен лъв в колекцията (2008), получен за „Борецът” (The Wrestler) със запомнящото се участие на вездесъщия Мики Рурк главната роля.





„Черен лебед” (Black Swan) е вълнуващ разказ за съдбата на Нина (Портман), балерина от Ню Йорк Сити Балей къмпани, чийто живот е отдаден изцяло на магията на танца. Оттеглилата се от сцената Ерика (Барбара Хърши) е не само нейна майка, но и амбициозен диктатор, безмилостно ръководещ професионалната и кариера. Тя е наясно, че шансът в решението на арт директора Томас Лерой (Винсънт Касел) да замени примата Бет Макинтайър (Уинона Райдър) може да се окаже звездния миг в живота на талантливата и дъщеря. По програма сезонът трябва да започне с емблематичното „Лебедово езеро” и Нина сякаш е без конкуренция до мига, когато на сцената и в живота и се появява нова богиня на танца –  Лили (Кунис), която на свой ред успява да очарова Лерой. Той естествено е наясно, че драматичната музика на Чайковски е създадена за балерина, която може да изиграе не само ролята на Белия лебед с неговата невинност и грация, но същевременно да успее да се превъплъти и в Черния с неговата чувственост и демонично обаяние. И докато Нина е идеалният избор за Белия лебед, самата личност и амплоа на Лили пасват перфектно на неговия антипод. Ала перфекционистката Нина просто не може спокойно да приеме факта, че съперницата и притежава това, което тя се опитва да постигне с цената на огромен труд – освободеност и чувствено сексуално излъчване. Неусетно съперничеството на тези две млади и безспорно талантливи същества се изражда в перверзно приятелство, което кара Нина да открие и поддаде на неподозираната, тъмна страна в характера си, водеща неумолимо към собственото и унищожение...

Няма нужда дори да споменаваме, че костюмите и сценографията са невероятни. Но дори когато героините не са издокарани като за сцена внушението от тяхното присъствие и диалог е пълно с драматизъм и съвсем осезаема аура на зловещ съспенс. Така сценарият на Марк Хейман и Андре Хайнц доразвива допълнително либретото, без да разбалансира органиката на танца, както и на филма като цяло. А това, че наблюдаваме действието през очите на камерата, а не от статичното си място в концертната зала дава едно ново чувство на динамика и на непосредствено „зрителско присъствие” на самата сцена, подобно на изпълнена с жизненост и страсти... холограма. За перфектния саунд просто не бихме могли да намерим необходимите суперлативи. Импресията без него определено би била половинчата, а прекрасната музика почти сигурно щеше остане на втори план, което ще се съгласите, че би било невероятно кощунство.

И така... Май вече си имаме почти сигурен кандидат за Оскар?

Жоро Нончев


(Виж също Джилиън Мърфи за Черен лебед)