"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

неделя, 6 май 2012 г.

ДРАМАТИЗМЪТ НА ЧЕРНИЯ КОНТИНЕНТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА НИК БРАНДТ






НИК БРАНДТ
1966 – роден в Англия
1987-2002 – прави видеоклипове и реклами
1996 – посещава за първи път Танзания
2000 – първото му фотографско приключение в Африка с Пентакс 67
2002 – първата му галерийна изява
2004 – изложба в Камера уърк галъри, Хамбург
2005 – „На тази земя” (хроника от дневници), публикувана
2006 – изложба в Сталеу уайз галъри



Ник Брандт е един от тези фотографи, които е невъзможно да се причисли към определена група. Роден в Англия, по-късно той се премества в Калифорния, където става творец на висококачествено музикално видео за звезди от ранга на Майкъл Джексън. Неговата любов към Африка датира именно от 1996, когато режисира клипа на Майкъл Джексън „Песен за Земята”.

Изпитва огромна любов към животните още от най-ранна детска възраст. Домът му в Калифорния е пълен с домашни любимци. Огромно влияние върху него оказва африканската фауна с грациозните си същества и дивият ветровит пейзаж, който те населяват. Любовта му към природата е тази, която го кара в един момент да се откаже от блясъка на музикалния бизнес и да се концентрира единствено върху фотографията.

Още в началото на медийната си кариера той обмисля възможността да тръгне по следите на останалите фотографи на диви животни и да посвети себе си на харизматичния черен континент. Той прави тази стъпка с известно закъснение, но... със свой собствен стил. Като фотограф той се отнася към живота в дивата природа по начин диаметрално противоположен на известните досега: спира се на артистизма на черно-бялата фотография в средния формат, използвайки портретни или широкоъгълни обективи.

Накратко Ник се отнася към фотографирането на обектите си като към човешки същества и сам определя себе си като „фотограф на дива природа от неконвенционален тип”. Тази философия прави Ник е едно от най-нашумелите имена в артистичните кръгове. В неговата фотография няма убийства или автентично-суров материал. По-скоро той търси красотата и хармонията, като проследява животните с дни, докато не улучи момента на перфектната композиция. Изисканите му образи бързо се превърнаха в класика, а репутацията на създателя им продължава да расте.















Срещнахме се с Ник, когато беше на експедиция в Източна Африка и той отговори на нашите въпроси, докато бяхме подслонени в лендроувъра, – неговият подвижен офис, откъдето той търпеливо наблюдаваше, чакайки един гепард с четирите си малки да направят нещо интересно.




Какво те доведе до фотографията?

Никога не съм планирал да стана фотограф, но винаги съм искал по някакъв начин да запазя моята страст към животните визуално и това се случи едва когато посетих Източна Африка с моя Пентакс 67 през декември 2000. Много малко снимки от моята първа книга „На тази земя” са от това пътешествие. Започнах да се връщам там редовно и направих първата си презентация през 2002, а първите си изложби през 2003/2004.


Фотографирането на животни по този начин е нещо, което не съм виждал преди това. Какво те накара да се посветиш на тази област от изящните изкуства?

Желанието да покажа моята гледна точка, на това, което винаги съм считал за важно и красиво в света. Преди това не бях правил други снимки освен тези, които щраках с 35-милиметровия си апарат. Винаги ме е притеснявал малкия формат на 35-те милиметра. За мен Фотошоп е най-добрата тъмна стая на света благодарение на своя чудесен контрол. Наистина дългофокусните обективи са тези, които запечатват образите на животните в контекста на тяхната среда. Моят стил каквото и да означава това, се получи учудващо сполучливо още в самото начало с първите ролки дори когато снимах с инфрачервен филм. Обичам детайлите, които се получават при по-големите негативи. Аз всъщност не обичам ISO 400 на формат 120, предпочитам по-финото зърно. Възможно най-финото. И въпреки че Пентакс е идеалната камера за тази среда наистина е страшно непрактично да се работи с нея. Да имаш само 10 кадъра в ролка, с бленда f/4, с 2 допълнителни филтъра – червен и 0.9 ND, градуиран, (в които се вманиачих) – това наистина намалява доста скоростта, дори в ярките дни. Не е никак лесно. Не бих могъл да кажа колко чудесни кадри съм провалил, докато съм се мотал с инфрачервения фокус и филтрите. Но не спирам да си мисля, че все пак си е заслужавало усилията.

Как се спря на тази техника, която да ти позволи резултатите, желани от теб?

Това никога не е било случайно. Още от началото си знаех, че се интересувам от този начин на снимане.

Работиш доста близо до обектите, какви обективи ползваш?

Имам три: 55-мм, 105 мм и 200 мм. Така че най-дългофокусният ми е еквивалент на 100-милиметровия при стандартния 35 мм фотоапарат, което трудно може да се нарече телефото. Както и да е, аз не смятам, че можеш да заснемеш човек застанал на 100 фута разстояние с 500-милиметров обектив и да очакваш да хванеш личните му характерни особености. По същия начин се чувствам при фотографирането на животни. Така че аз снимам животните по същия начин, по който снимам и хора. Единствената разлика е, че не мога да кажа на животното да отстъпи няколко стъпки назад и да си завърти главата в профил.

Има много спорове за това как постигаш необикновената дълбочина на полето в твоите фотографии. Има ли някаква специална техника, която използваш?

Моят приятел и фотограф Роки Шенк винаги ми е казвал да не разкривам методите, с които работя. Всичко, което мога да кажа е, че използвам камера и негатив.


Каква роля играе Фотошоп в твоята работа? Веднъж ти каза, че ако Анселм Адамс би работил днес той непременно би използвал Фотошоп, но къде е границата, докъде лично ти би се чувствал комфортно?


За мен Фотошоп е най-добрата лаборатория. Той ми позволява да степенувам характеристиките както аз никога не съм могъл да постигна в традиционната „тъмна стаичка”, която напуснах през 2001-ва. Той ми дава възможност да измъквам огромно количество детайли от зоните в сянка, като същевременно запазва другите от избледняване. Да, има граница, до която се чувствам комфортно да работя. Например, въпреки че Фуджи 6 х 7 е доста непрактична камера и бавна за работа с животни аз я използвам за моите панорамни снимки, като правя две бързи последователни експонирания и впоследствие съединявам негативите. Но аз никога не бих клонирал животни или да използвам готови пейзажи, на които да композирам и разположа живи същества. Това е един много лош хлъзгав път и между другото: това, което се случва в истинския свят е в пъти по-добро от всичко, което бих направил с Фотошоп.

(По материали на "Профешънъл фотографър", интервю на Тери Хоуп)




CONSISTENCY IS EVERYTHING