На 6 август 1945 г., преди 67 г., контролен оператор в Японската радиоразпръсквателна корпорация забелязва, че няма сигнал от Радио Хирошима. Все едно изобщо не излъчва. Не може да се свърже с радиото и по телефона. Причината за това е проста - той на практика вече не съществува.
 |
Атомната гъба над Нагасаки
|
В 8 ч. и 15 минути американски бомбардировач B-29 е пуснал атомна бомба върху Хирошима. Хората буквално са изпарени от светлина, "по-ярка от хиляда слънца". Огнено кълбо и вятър със скорост 965 км/ч изсмукват останалия над центъра на града въздух. Скоро облак като гъба се издига до стратосферата, под него остават телата на 140 000 души.
Докато Япония се опитва да осъзнае какво се е случило и управниците й подготвят официален протест срещу новото оръжие, се готви втората атака. Мишената е Кокура, но на 9 август мъглата там е доста гъста, затова е ударен Нагасаки. Жертвите са 70 000. На 12 август японският император Хирохито заявява, че капитулацията е неизбежна. Войната свършва, но дебатите за бомбата тепърва започват.
Апологетите на тези събития използват основно два аргумента. Че нападенията били необходими, защото Япония не би се предала без тях и защото сухопътното настъпление срещу дисциплинираните японски войски би довело до 300 000 американски жертви, че дори и повече. Бомбардировките освен това са успели да задържат настрана Съветския съюз от Япония и помагат да се ускори настъпването на края на войната. Този възглед доминира сега и всеки, който не го приема, е "мек пацифист". Казват ни, че през 1945 г. никой не се е противил на използването на атомната бомба. Никой, който е знаел за това оръжие сред военното командване. Не е имало алтернатива.
Но аргументът, че никой от тези, които са знаели, не се е възпротивил, е заблуда. Генерал Айзенхауер се противопоставя: "Япония бе вече победена... пускането на бомбата бе напълно ненужно". Командващият Тихоокеанския флот адмирал Нимиц е съгласен: "Всъщност японците вече се молеха за мир. От чисто военна гледна точка атомната бомба не изигра решаваща роля за тяхното поражение". Единодушен с тях е и адмирал Лийхи, шеф на администрацията на президента Труман: ядрените атаки "не ни помогнаха във войната ни срещу Япония. Японците вече бяха готови да се предадат...".
През пролетта на 1945 г. Япония вече се препъва
Германия капитулира през май и още от април американските самолети летят вече почти необезпокоявани над Япония. Тежките бомбардировки с десетки бомбардировачи В-29 срещат незначителна съпротива. Морската блокада е пресякла вноса.
По това време Япония разпраща и мирни послания - на 25 юли се опитва да изпрати пратеници в Русия с писма от императора, в които пише: "Негово величество... загрижен, че настоящата война носи всеки ден все повече злини и жертви за народите... желае от сърце всичко това да бъде прекратено бързо. Но докато Англия и САЩ настояват за безусловна капитулация, японската империя няма друг избор, освен да продължи битката... за честта и съществуването на Родината...".
Тези послания са отхвърлени от американското настояване за безусловна капитулация. Но тя е неприемлива за Япония, защото би означавала, че Хирохито, смятан за полубог, ще бъде съден. В средата на 1945 г. "Вашингтон пост" не спира да пита защо Труман иска безусловна капитулация, вместо да приеме условия, които ще доведат до края на бойните действия. През юли "Тайм" си задава въпроса дали това не е някаква "дълбока тайна", а "Юнайтед Стейтс Нюз" дни след Хирошима потвърждава, че "съществуват доказателства, че Япония е искала да се предаде седмици преди атомната бомба...".
И, разбира се, след Нагасаки САЩ приемат условието императорът да бъде оставен на мира. Ако Америка може да приеме това през август, защо не го прави през юли или дори през юни? Защо войната не свършва по-рано? Твърдоглавието на САЩ може да се обясни единствено с онова, което всъщност е - извинение за забавянето на мира достатъчно дълго, за да се изпробва бомбата върху истински градове. Поради което предшестващите тежки бомбардировки пропускат първите атомни цели: Хирошима, Кокура, Ниигата и Киото.
Тези градове са пожалени от тежките бомбардировки само с тази цел, за да може ефектът от атомното унищожение да се види върху "девствени мишени". Няма друга причина, поради която военноиндустриални центрове като Кокура, Хирошима и Ниигата да бъдат пренебрегнати. Нагасаки не е в "списъка на смъртта" - той е обект на лека въздушна операция на 1 август, но по-късно заема мястото на Киото, когато е взето решение градът да бъде пощаден. През 1958 г. десният "Нешънъл ривю" признава, че "основната цел на използването на атомните бомби над Япония не е военна, а дипломатическа, и истинската мишена не е Япония, а Русия...".
И къде ни води всичко това?
Искането на САЩ за безусловна капитулация на Япония е било през цялото време нереалистично, и то напълно съзнателно. Преднамереното удължаване на войната е имало за цел единствено изпробването на атомните бомби в реални условия. Тези нападения убиха хиляди, точно както и отлагането на мира. Това позволи на Сталин да превземе Манджурия и съветският триумф помогна на председателя Мао да установи контрол в Китай, което по-късно доведе до смъртта на милиони. Това неизбежно доведе и до Корейската война. Трудно е да се мисли за по-малко желана верижна реакция.
Моят тъст лечител, на име Киеказу Хигашикава, е бил край Кокура на 9 август 1945 г. Тогава е 15-годишен, срамежлив японски тийнейджър, който чака с нетърпение баща си. Гъстите облаци го спасяват от това да бъде изпарен. Косвено това спасява и бъдещата ми съпруга и нашите деца. Децата от следващата мишена - Нагасаки, нямат този късмет. Те се превръщат в първите жертви на престъпление срещу човечеството от Студената война.
Защо на някои хора им е толкова трудно да признаят това дори и днес?
