"ДИВАЦИ" - ПОСЛЕДНИЯТ ФИЛМ НА ОЛИВЪР СТОУН

Оливър Стоун

Оливър Стоун прави това, което си мечтаеше да направи преди много време: сложен, аморален, долен и отвращаващ криминален трилър, който е „благословен” да не притежава каквото и да било социално, локално, световно или политическо значение.

Каква е сюжетната линия ли?

Нищо повече от разказ за трудовото ежедневие на двама печени дилъри на марихуана от Лагуна Бийч, които имат лошия късмет да се сблъскат със свои колеги от мексикански картел със същия предмет на дейност. Филмът естествено няма какво да каже за имигрантите без документи. Не коментира и мижавите резултати от „войната” на американското правителство срещу производството и разпространение на дрога, която е на път да конкурира и май ще изпревари Стогодишната. Не коментира къде отива и по-голямата част от печалбите на мръсната търговия. Въпреки това несъмнено ще можете отново да усетите живия Стоун, горящ в творческия пламък на любимия си материал. Той снима всяка сцена с мрачно кинематографично вдъхновение, породено от съмнителните качества на едноименния роман на Дон Уинслоу. За сведение на нашите зрители „Диваците” май се оказва поредното „грандиозно” постижение на пълп-литературата, рисуващо с любимите кървави краски на жанра съдбите на влечугите в подземния свят. Това ще да е поредният шедьовър на Холивуд, изграждащ изтънчения култ към садизма, ужаса, и коварните ритници в ташаците. Един вид Маями Вайс, но предаден от гледна точка на престъпниците.

Любовният триъгълник

„Завладяващата” история е разказвана от О, съкратено от Офелия (Блейк Ливли) – поредната свободомислеща калифорнийска курва, която живее, за да се шиба с двама пича и като тяхна муза е готова на всичко. Чон (Тейлър Кич), плашещия, секси тип, участвал като ветеринар в Афганската война, е по-строгият и по-властен от двамата ухажори. Приятелят му и бизнес партньор, нежният Бен (Арън Джонсън) е със сравнително по-изтънчена външност, увенчана с контешка брада на нихилист и хипи. Двамата влизат в играта благодарение на семената „Примо” – сорт марихуана, която Чон импортира контрабандно от Афганистан с помощта на армията, разбира се. И тъй като популярността на техния продукт застрашава дейността на картела, гангстерите идват и призовават към „сливане на интересите”, което много прилича на класическо изнасилване.

Картелът изпраща предупреждение под формата на страховито интернет видео, спретнато в тъмницата на хасиендата, служеща за главна квартира на безмилостния матриарх Елена (Салма Хайек), пълна с прясно обезглавени жертви. Но Чон и Бен са твърде арогантни, за да му обърнат внимание. За да бъдат по-убедителни гангстерите отвличат O, затварят я във въпросната тъмница, като споделят с нейните кавалери намерението си да й резнат пръстчетата, ако те не се вразумят.

„Диваци” е изпълнен до такава степен с насилие, че неминуемо ще отблъсне част от публиката. Какво пък? Ще останат само истинските ценители. За тях филмът форсира напрежението, кръв хвърчи навсякъде и когато героите са заплашени по най-брутален начин, всеки се досеща, че нещата са заложени на карта и приближава кулминацията на развръзката...

За да си върнат O, Джон и Бен трябва да станат не само организатори, но и... воини. Те трябва да приемат в диващината в себе си. Стоун представя някои изпипани, ускоряващи пулса бравурни епизода като срещата с магистралното ченге, кражбата на превозното средство, впрочем и всяка перфектна сцена с Бенисио Дел Торо – неспасяемия социопат. Що се отнася до Тейлър Кич: той изтрива всеки остатък от Джон Картъровите паяжини с експлозивността на ролята си, докато Джон Траволта е зает с изграждането на жалкия образ на смешно и отчаяно агентче на DEA (Агенцията за борба с наркотиците), затънало до уши в калта. Все пак не можем да отречем, че е вълнуващо, особено когато „Диваци” излиза извън релсите в последния половин час – филмът преминава цялата гама от интензивна снизходителност до правдоподобна абсурдност, а зрителите отново ще имат съмнителното удоволствие да се насладят на мрачното настроение на режисьора.

Накрая на филма се чудиш наистина ли е създаден от кавалера на толкова филмови награди или от някой който си няма понятие от водене на филмов разказ. Пълната липса на концепция,  плоските и схематични образи (освен тези на Елена и Ладо) неусетно те навеждат на мисълта, че на Стоун вече въобще не му пука за аудиторията, която е в състояние да преглътне всяка филмова боза, фетишизирайки досегашния му режисьорски имидж.

Но това естествено не попречи само в рамките на една седмица, звездата от супер новата, "невероятна" пред-стояща кинопремиера  „Диваци” (за кой ли път?) всемогъщия  Джон Траволта да получи не една, а две награди за цялостно творчество. След като бе удостоен с първата на филмовия фестивал в Цюрих, актьорът получи и почетното отличие Доностия на фестивала в Сан Себастиан. По време на юбилейното 60-то издание на филмовото събитие в испанския град, официално приз-нание за цялостен принос получи и режисьорът на лентата Оливър Стоун. Наградите на Траволта и Стоун бяха връчени лично от Бенисио Дел Торо... Джон сподели възхище-нието си от съвместната им работа по последната продукция с дежур-ното езуитско стандартно-колегиално изказване:

„Когато си на сцена, на която работят Оливър Стоун и Бенисио Дел Торо, разбираш какъв всъщност е смисълът от това да правиш филми”.

Силно се съмняваме се, че някой е разбрал какво точно е имал предвид.
Show me the money!

Жоро Нончев