ТОВА, КОЕТО ИСКАМ ЗА КОЛЕДА

Весела Коледа и щастлива Нова година!

Ако имах силата да сбъдна точно това, което искам за следващата Коледа, е да си пожелая всички царе и императори подадат оставка и да дадат възможност на хората да се управляват сами.

Бих искал всички благородници да се откажат от титлите си и да дадат земите си обратно на хората. Бих искал папата да свали тиарата си, свещените одежди и да признае, че дейността му всъщност не е насочена към Бога, че не е непогрешим, а е просто един обикновен италианец. Бих искал всички кардинали, архиепископи, епископи, свещеници и духовници да признаят, че те всъщност не знаят нищо за теологията, нищо за ада или рая, нищо за съдбата на човешкия род, нищо за дяволи или призраци, богове или ангели. Бих искал да мога да им каже, че отсега нататък всичките им „стада” ще започнат да мислят самостоятелно за да си останат мъжете мъжествени, а жените женствени; да направят всичко, което е по силите им, за могат да открият на всички слънцето на човешкото щастие.

Бих искал всички професори в колежите, всички учители в училищата от всякакъв вид, включително и тези в неделните, да заявят, че ще преподават само това, което знаят, че няма да пробутват предположения, които да демонстрират като истини.

Бих искал да видя как всички политици ще се превърнат държавници, които ще мислят за хората, желаейки да направят своята страна велика и свободна, в човеци, които се грижат повече за общественото благо отколкото за личната изгода, мъже, които ще копнеят да бъдат от полза.

Бих искал да видя всички редактори на вестници и списания да се съгласяват да отпечатват само истината и нищо друго освен истината, за да се избегнат всички клевети и неверни данни и да оставят частният живот на хората на хората на мира.

Бих искал не само пиянството, но и сухия режим да бъдат премахнати.

Бих искал да видя премахнато телесното наказание във всяка къща, във всяко училище, във всеки един приют, поправителен дом и затвор. Жестокостта втвърдява и деградира, добротата поправя и облагородява.

Бих искал да видя милионерите да се обединяват и формират публичен фонд за обществено благо и подпомагане.

Бих искал да видя справедливо разпределение на печалбите между капитала и труда, така че беднякът може да спести достатъчно, за да изкара спокойно до края на живота си.

Бих искал да видя международен съд, в който публично да се уреждат споровете между нациите, така че армии да могат да бъдат разпуснати и големите флоти с право да ръждясват и гният поради съвършения мир.

Бих искал да видя целия свят свободен, без несправедливост, освободен от суеверията.

Това ще ми стигне до следващата Коледа. Следващата Коледа, май ще поискам повече.

                              

„Арена”, Бостън, Декември 1897

Робърт Грийн Ингерсол

ХОБИТ: ПУЩИНАКЪТ НА СМОГ

Май тази година Питър Джаксън ще се подвизава като един истински Дядо Коледа сред режисьорите на блокбъстъри. Чувалът му, издут от целулоидни екстри продължава да сипе подаръци, въпреки очевидната оскъдност на материала, поставен на негово разположение – Хобитът на Толкин.

За пореден път брадатият директор на Властелинът на пръстените вади от чувала с екшъни, специални ефекти и магическо очарование Хобит: Пущинакът на Смог – втората част на новата трилогия, която ефективно доказа на съмняващите се, че дори толкова тънка книга може да бъде раздута до неимоверни размери.

Никой не може да обвини този човек, че е кинематографичен Скрудж. В този потенциално труден „среден” сегмент Джаксън не взема публиката за даденост и не разчита за нищо на случайността. Така той създава пищно, привличащо внимание приключение, което би трябвало да не ни оставя да си поемем дъх. Да не говорим за Гандалф, който няма да има време спокойно да изпафка една лула – от неистовото начало чак до висящата сякаш на ръба на пропаст финална част.

Подобно на вторите Игри на глада той е достатъчно уверен в себе си, за да остави публиката да чака с нетърпение развръзката, като създава огромна инерция, обещавайки една „епична” конфронтация в аванс  – дори и тя да се окаже малко разочароваща в разминаването си с желания край.

Бягството на джуджетата

Тъй като на филма се гледа просто като на част предхождаща „второто действие” – вероятно заложено предварително в плановете за много по-мащабно бъдещо произведение – наблюдаваме и още няколко малки разочарования. Сред тях са липсата на определеност и доста досадно повтарящите се подробности от наратива на твърде опростения разказ. На моменти оскъдните пречки и предизвикателства са заменени с други, като пътуването на джуджетата до Самотната планина, където те трябва да преодолеят мощта на дракона Смог (Бенедикт Къмбербач) в стремежа си да завърнат в своята родина, Еребор.

Има няколко повествователни обрати или изненади, където самите герои не се подлагат на никакво смислено или интригуващо развитие например, когато Билбо Бегинс (Мартин Фрийман) вече е намерил смелостта си, а Торин Дъбощит (Ричард Армитидж) определено е скован в тясната рамка на образа на гордия крал, докато Гандалф на Иън Маккелън си е все още познатия Гандалф – пророчески и всезнаещ.

Независимо от това, има много по-убедителни и предизвикателни неща за вършене, които ще тестват тези характерни за героите качества, както никога досега. Билбо трябва да се изправи един срещу колосален дракон, достигайки целта си в мисията на "крадец”. Той трябва да открадне специален камък от бърлогата на Смог, защото той притежава силата да обединява армиите от джуджета.

Подозирам, че най-големия интерес, все пак ще бъде запазен за Орландо Блумовия Леголас, вълнуващият елфически стрелец от трилогията Властелинът на пръстените.

Лидерство на Торин идва под изключителен натиск, тъй като те са изправени пред неумолимите врагове, откровено враждебни, каквито са варварите-орки, до просто подозрителни, каквито са елфите,  които ги държат в плен.

Те също са изправени пред съпротива от страна на владетеля на Лейктаун, близо до Самотната планина. Надутият автократ е пресъздаден забавно от Стивън Фрай, който не иска „мисията на джуджетата” да разбунтува покорните му граждани чрез някакви си нови идеи за освобождение.

„Всички тези приказки за промяна трябва да бъде спрени,” –  казва той на помощника си. Образът му излъчва известно количество естествен хумор, което е добре дошло за един филм, изпитващ хронически недостиг откъм веселие и закачки.

Мисията

Гандалф междувременно се загубва по време на соловата си мисия, чиято точна цел не може съвсем да се проумее. Така че джуджетата ще трябва сами да се погрижат за себе си.

Докато вече съществуващите характери не могат особено ни изненадат, то новите оживяват донякъде нещата.

Подозираме, че най-голямото внимание все пак ще бъде насочено към Орландо Блум и неговия е Леголас. Засилващият пулса на дамите елфически стрелец от трилогията Властелинът на пръстените, който срещаме отново, тук е показан като по-млад и по-буен, но все пак наивен принц.

Далеч от самоцелната поява (реална опасност тъй като героят не фигурира в книгата) тук той има съществена част и главната роля в една от най-вълнуващите и продължителни екшън сцени.

Това се вижда, когато джуджетата да бягат от плен в бъчви, хвърлени надолу по бързеите, преследвани от орките-убийци. Имаме предвид сцената, в която Леголас грабва лъка и започва да подскача грациозно над водата по главите на джуджетата като истински кунг-фу майстор, владеещ „стила на Дракона”.

Тауриел в акция

Леголас е в комплект с вълнуващия нов характер – красавицата воин Тауриел (Еванджелин Лили), чиято история подсказва, че може би елфите и джуджетата ги чака розово общо бъдеще. Тя е като лъч светлина в този отново преобладаващо мъжки състав. 

Що се отнася до самите джуджетата, като оставим настрана  Билбо и Торин, те си остават един твърде космат меланж, където трудно да бъдат разграничени едно от друго, въпреки че добрият познайник на зрителите Джеймс Несбит от време на време пресича пейзажа.

Май по-често, отколкото би трябвало, джуджетата бягат, борейки се или страдат от някакъв ужас или унижение. Филмът се започва с терора върху тях от страна на орките и общо взето не се променя до края.

Много са формите на унижение малките хора: залавяни  са от гигантски паяци, принуждавани са да се крият в бъчви, пълни с риба, да влизат в къща през... тоалетна и т.н. Списъкът е безкраен...

Естествено Джаксън запазва най-доброто за накрая и то заема формата на дракона Смог. Пламналите очи на звяра, който изпълва всеки сантиметър от екрана с огромните си мащаби, както и леденото му самодоволно присъствие е изразено брилянтно чрез гласа на Къмбърбач.

Несъмнено неговата среща с джуджетата е направена в най-подходящия момент за развръзка, а тя е само един предвестник на нещата, които тепърва предстоят.

Какво, за бога, ще се случи на финала?


Жоро Нончев

Оригинален постер

ПУТИН И БИТКАТА НА РУСИЯ ЗА ЕВРАЗИЙСКАТА МЕЧТА

През ноември 2011 г. президентите на Казахстан и Беларус подписаха споразумение с Русия за стартиране на Евразийския съюз, за да го направят напълно функциониращ през 2015 година.

Напоследък някои бивши съветски сателити с право се оплакват, че Москва е да ги притиска да изберат водения от Русия съюз за интеграция пред този в ЕС.

Изглежда, че са забравили как през 2005 г. и руският президент Владимир Путин също се оплакваше: „Разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век.”

На свой ред Хилъри Клинтън също проплака, сравнявайки инициативата на Путин за Евразийския съюз като ход за повторно „съветизиране на региона”.

Сега вече, притиснатия в ъгъла Путин е просто принуден даправи отчаяни опити да вкара отново и на всяка цена постсъветските страни под крилото на Русия, ръководени чисто новата еманация на СИВ – Евразийския съюз (EAU).

Членството в EAU предполага обединяването икономики, правни системи, и митнически служби, както и военно сътрудничество с Русия. Но за да проработи амбициозният план, Русия трябва задължително да привлече стратегически важните бивши съветски републики като Украйна и Беларус.

Въпреки това, втората по площ и по големина страна в Европа вече изрази желанието си да се присъедини към Европейския съюз като асоцииран член в рамките на програмата за източно партньорство и вълненията на Киевския майдан продължават...

Ами сега?

Кремъл многократно предупреждаваше Украйна да не прави подобна стъпка.

„Ние някак си ще трябва да защитим нашия пазар чрез въвеждането защитни мерки. Ние казваме това открито и в аванс”, – говореше самият Путин на среща на руски експерти с журналисти неотдавна.

Икономически съветник на Кремъл Сергей Глазев пък формулира, че Русия се „подготвя за въвеждане на по-строги мерки в митническата администрация, в случай че Украйна направи самоубийствения ход да подпише на споразумението за асоцииране в ЕС”.

В същото време, друга бивша съветска държава – Армения –  направи обратния изненадващ ход, като обяви готовността си да се присъедини към ръководения отново от Русия Митнически съюз – предшественик на Евразийския. Това бе в рязко противоречие с предишните амбиции на страната да стане асоцииран член в ЕС. Случи се точно обратното - на Общото събрание на Обединените нации на 25 септември, президентът на Армения се опита да поеме различен курс, признавайки основната причина: „постсъветските държави, които се стремят да се присъединят към ЕС са  обект на тормоз от страна на Русия”.

„Армения е притисната в ъгъла и е принудена да подпише Митническия съюз, което не е в интерес на тази нация или в интерес на нашата Южнокавказка област. Молдова е блокирана, Украйна е под атака, Азербайджан е изправена пред извънреден натиск и Грузия също.”

„Защо? Защото старата империя се опитва да си върне миналите граници”, – пита и си отговаря сам президентът на Грузия Михаил Саакашвили.

Защо ли наистина?

Просто е. Защото иначе ще трябва да... изчезне.

Портрет на Путин
(Худ. Сергей Гюняев)

Причините са стари като света и съвсем прозрачни. Отново става въпрос за надмощие и борба между двете доминиращи във военно отношение сили, които желаят на всяка цена да се превърнат в световни империи, водени от патологичната страст да диктуват правилата за развитие или провал на всички останали държави и нации. И ето, че днес от една страна имаме болните амбиции на Путин, който се изживява като истински самодържец и продължител на делото на Петър І, а от друга – САЩ, чийто модел за подражание винаги е била Римската империя и то в най-отвратителния й диктаторски период. 

Очевидно беше, че след края на Студената война нещата започнаха стремглаво да се развиват в полза изключително на САЩ и НАТО, които чрез мощната си пропагандна кампания успяха да убедят, голяма част от човечеството, отхвърлило току що оковите на комунизма в добрите си намерения и любов към демокрацията. СССР изпадна в колапс и не без „добронамереното” съдействие на САЩ и Европа от него един след друг започнаха да се отделят сателитите.

Всичко изглеждаше съвсем нормално, логично и справедливо. В съзнанието на хората плахо се прокрадваше смелата мисъл, че човечеството след всичките световни войни и катастрофи е поумняло и започва нов етап на интегрирано развитие, в което военните конфликти ще останат само лош спомен. Имаше някаква надежда, че на по-малките страни ще им бъде даден шанс да се развиват самостоятелно без задължителния диктат от някой Биг брадър. Но, уви, това просто не се случи.

Усетили се без конкуренция последните двайсетина години САЩ продължиха имперската си политика по цялото земно кълбо, без никой да може да им се противопостави. Години наред въздаваха и въздават справедливост и наказват държави и народи, които са на хиляди мили далеч от тяхната територия, като постоянно говорят за заплахи от страна на въображаеми или истински врагове, множеството от които са наистина оригинални, но в крайна сметка – техни собствени творения.

Дирижираните от ЦРУ „спонтанни” революции в арабския свят през последните години и поставянето на послушни марионетни правителства бавно, но сигурно доведоха до сериозно нарушаване на геополитическото равновесие. Примката около Русия постепенно започна да се затяга и в политическо, и във военно, и, естествено, в икономическо отношение. Кремъл просто бе принуден да реагира по някакъв начин на обсадата.

До този момент Путин вече бе успял да изгради най-важната част основата на бъдещото си царство – законите и мрежата за безусловен контрол над населението. В момента Кремъл е център на огромна паяжина, която се разпростира върху цялата необятна територия на Русия. Плячка на алчния и безскрупулен паяк освен нещастните данъкоплатци стават от време на време и непослушни бизнесмени, както и доходоносни предприятия. Методите за управление са наистина посткомунистически, но много рафинирани, а и уроците, почерпени от Ленин и Сталин съвсем не са забравени. Корупцията и кражбите достигат неописуеми нива, а „неудобните” хора продължават да „изчезват” като в нов Бермудски триъгълник.

Но ето, че в този момент, когато паяжината работи идеално и собственикът на страната просто трябва да се наслаждава на живота, скъпите резиденции, многобройните си яхти и страстта към ултраценните часовници и благосклонността на дашните спортистки времето се „развали” и неприятни западни ветрове подухнаха. Те сякаш заплашват да поразкъсат изплетените с толкова труд нишки.

Всичко това накара Путин да се откъсне за момент от любимите корупционни схеми и да започне да мисли като политик, чиято държава (разбирай личния бизнес) е в опасност. Тук не става въпрос само за „съветизиране на околните държави” – визираме поредното тъпо изказване на мадам Клинтън – тук иде реч за много по-жестоко отношение към сателитите и изсмукване на жизнените им сокове. Разликата, която въпросната дама явно не знае е, че при „съветизацията” сателитите получаваха икономически помощи от „братушките” си, докато сега „всичко е бизнес”, т.е. и Путин започна да действа по „американски” – „обещавай и взимай, без да даваш нищо в замяна”.

На пръв поглед всичко отново е ясно и логично. Русия като страна с огромен потенциал иска да защити себе си и държавите с по-слаба икономика в региона от попълзновенията на американските и респективно европейските интереси. Затова и проучването на Евразийската банка за развитие – публикувано на 24 септември – твърди, че 50% от украинците, 67% от арменците и 59% от грузинците подкрепят идеята за присъединяване към разрастващия се Митнически съюз.

Но...

„Планът на Путин е капан. Ако Баку или Тбилиси се присъединят към Митническия и Евразийския съюзи, това ще е сигнал за края на европейския достъп до Централна Азия”, – споделя загрижено Заур Шариев, научен сътрудник, работещ в отдела за външнополитически анализи при Центъра за стратегически изследвания в Азербайджан.

По нататък Шариев подчертава, че единственият начин за държавите от Източна Европа да избегнат по-силен натиск от страна на Русия е да се повиши интеграцията с Европейския съюз и да продължат укрепването на отношенията със Съединените щати.

Да-а-а, прав е Шариев и ние сме абсолютно съгласни с него, но има още една малка подробност. Ако стане това, което предлага той капанът, който ще щракне няма да е руски, а... американски. А както знаем американското производство винаги е било по-добро от руското. Особено важно е да се разбере, че това се отнася стопроцентово и за... капаните. 

Тъй, че сега пред честните, смели и прогресивни хора излезли на площадите да се борят за правата си, стои неотложния въпрос кой точно „капан” да си изберат.

А, за малко щяхме да забравим... И на каква цена?

Жоро Нончев

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ХИТЛЕР В... АРЖЕНТИНА

Нова версия за смъртта на фюрера, свързана с евентуалното му бягство в Аржентина

Последната версия, че Адолф Хитлер е завършил дните си не в общоизвестния бункер, а някъде в Аржентина се обсъжда от доста дълго време. Един от привържениците на тази версия, аржентинският историк Абел Басти организира свой ​​собствен изследователски център в град Барилоче (където след войната много от нацистите намират убежище). Сега той се готви да отпечата безспорно сензационната книга „По следите на Адолф Хитлер”.

Това е продължение на дългосрочните проучвания на Басти отразени в книгите му: „Хитлер в Аржентина” (2006), „Хитлер в изгнание” (2010 г.) и „Тайните на Хитлер” (2011), пише аржентинския вестник Los Andes. Басти се опитва да докаже, че фюрерът е изведен в Аржентина на подводница, която акостира на малкото пристанище Necochea Caleta de los Loros, намиращо се в залива, (около 300 мили южно от Буенос Айрес). Хитлер живее на различни места в страната и умира в началото на 60-те години в град Мендоса.

Хитлер и Ева Браун

За разлика от съветската версия, в която се твърди, че телата на Хитлер и Ева Браун са били изгорени заедно с райхсканцеларията има няколко алтернативни версии за смъртта на фюрера. Те започнаха да се обсъждат по-интензивно след като американците през 2009 подложиха на модерен ДНК тест черепа и челюстта, намерени от руските военни в бункера, известни като „московските артефакти”, и обявиха, че всъщност в Русия не се съхраняват останките на Хитлер, а на... неговата сестра?!

Басти се основава на показанията на много бивши нацисти. Той се срещна с наскоро починалия Ерих Прибке, също жител на Барилоче. Пак там завършва дните си и немският разузнавач Райнхард Копс, ​​който е живял под псевдонима Джон Малер. Самият факт, че огромно множество от нацисти бяга в Латинска Америка и досега не е оспорван. Има сигурна информация, че сред тях са прословутия Адолф Айхман и зловещия доктор Йозеф Менгеле. Хиляди от тях бяха приети с отворени обятия от аржентинския диктатор Хуан Перон Ген (1946-1952,1952-1955). Но темата на нацисткото присъствие като цяло и, по-специално, в Барилоче, все още е табу за Латинска Америка.

„Барилоче е била рай за нацистите, но това е тема табу. И дори сега германците остават мълчаливи. Никой няма да разкаже историята на родителите си или на своите баби и дядовци. Никой не иска да има нацистки корени в семейството си,” – допълва Басти.

Основната сензация на книгата, която трябва да излезе в началото на следващата година ще бъде публикуването на „ръкопис” на Хитлер и негови рисунки, които Басти получава чрез трето лице от някой си Абдон Валенсуела. Последният е намерил документите в кабинета си през 1987 г., пише вестник Los Andes. В предишните книги Басти представя многобройни други документи, подкрепящи неговата версия например доклад на американски агент в Аржентина, както и показанията на градинаря на богатите немски колонисти – съпрузите Ейкхорн. Агентът съобщава, че двойката, която живее в село La Faldo, от юни подготвя имението си за пристигането на Хитлер. Запазено е  писмо на нацисткия генерал Зайдлиц, датирано от 1956 г., в което той обявява, че ще присъства на срещата между Хитлер и хърватския „фюрер” Павелич в Аржентина.

Бункерът

Новата книга ще разкаже как Хитлер е живял в Барилоче и защо през 1950 г. той заминава за провинция Кордоба, където е отсяда в хотел Рай – според показанията на Катрин Гамено, приемна дъщеря на съпрузите Ейкхорн. След това следите му водят до Grand Hotel Viena в град Мендоса, където е известно, че са живели и лекувани много видни нацисти. Според Басти после Хитлер отива в Парагвай, а след завръщането на Хуан Доминго Перон от изгнание, той отново се завръща в Мендоса, където умира и е погребан в местното гробище в началото на 60-те години.

Освен Басти към аржентинската версия се придържат Джерард Уилямс и Саймън Дънстан, които през 2011 г. публикуват книга, наречена „Сивият вълк – бягството на Адолф Хитлер”. Между другото Басти неотдавна ги обвини в плагиатство. Британците пишат, че проблемът с евакуацията на фюрера е решен от прословутия Мартин Борман (който също е избягал в Аржентина, въпреки че официалната версия е, че той или е починал или се е самоубил през 1945 г., тъй като не може да напусне Берлин). За тайните операции на Борман, насочени към изключително прагматичната ангажираност с американците и свързани с изграждането на нацистката база в Аржентина в тази книга са отделени доста страници.

Дънстън и Уилямс твърдят, че „Хитлер” и „Браун”, които загиват в Берлин през 1945 г. са били всъщност близнаци, приготвени от нацистите. Ако нацистите са пробутали близнаци, те просто са се погрижили и за това именно неговите рентгенови снимки да се окажат в кабинета на лекаря. А показанията на свидетелите, ако се разгледат детайлно, често си противоречат в подробностите, което буди основателни подозрения, считат авторите. Но в тази версия не не вярва никой от руските историци .

НКВД

„Хората, които не са в курса на работата вероятно не знаят какъв титанически труд са извършили НКВД при проучванията си в близост до райхсканцеларията и разпитите на всички онези, които са били там,” – коментира в „Pravda. Ru” Алексей Исаев, историк и автор на книги за историята на 20-ти век. – „Била е проведена сериозна експертиза, като се има предвид технологията тогава. Намерен е свидетел – часовой, който наблюдавал през прозореца на райхсканцеларията целия процес на изгаряне. И имайте предвид, че НКВД не просто са „питали”, те са „разпитвали” свидетелите. Друга работа е, че по съветско време делото е било засекретено. Това дава и поводите за спекулации на Запад. Намерени са и лекари, за които е доказано, че се занимавали със зъбите на Адолф Хитлер и Ева Браун, които свидетелстват, че останките принадлежат на тях. Така че аз мисля, че това са просто спекулации по темата,” – казва експертът.

Въпреки това, питаме защо днес интерес към този въпрос не показват нито руските, нито западните власти? А и в библиотеката на Конгреса има още няколко рентгенови снимки на зъбите на Хитлер, които не до ден днешен не фигурират в експертизите. Защо?

В историята има много бели петна. Напоследък вестник Билд публикува доказателства, че е намерен гробът на шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Известно време след войната разузнаването на ГФР смята, че Мюлер е оцелял след поражението на Третия райх. Според архивни документи същите тайни служби през 1949 г. са смятали, че той се намира в Чехословакия. А през 1951 г. обявяват, че той е бил и в ръководството източногерманската ДС  – Щази. Малко по-късно се предполага, че е работил за СССР на територията на Чехословакия. В крайна сметка се оказа, че е бил погребан в еврейско гробище в Берлин.

(По материали на в. Телеграф, Билд и Правда)

47 РОНИНА

  

Резюме
След като коварен военачалник убива господаря си и прогонва неговите верни 47 самураи, те дават свещен обет да търсят отмъщение и така да възстановят честта си. Прокудени от домовете си, разпръснати по цялата земя, превърнатите в ронини верни самураи търсят помощта на Кай (героя на Киану Рийвс ) – подобен на тях, загубил статута си самурай – докато си проправят пътя през един див свят от митични зверове, променящи вида си магьосници и невероятни приказни ужаси.
Прокуденият и отдавна поробен изгнаник става най-смъртоносното им средство за борба. Скоро той ще се превърне в герой, който вдъхновява тази малка, сравнена с многократно превъзхождащите ги сили, банда от бунтовници да изпълнят обета си и да останат завинаги във вечността.Прокуденият и отдавна поробен изгнаник става най-смъртоносното им средство за борба. Скоро той ще се превърне в герой, който вдъхновява тази малка, сравнена с многократно превъзхождащите ги сили, банда от бунтовници да изпълнят обета си и да останат завинаги във вечността.

MPAA Рейтинг: [PG -13 ]

Разпространител: Universal Pictures

Дата на издаване: 25 дек 2013

В ролите: Киану Рийвс, Хироюки Санада, Ко Шибазаки, Таданобу Асано и Ринко Кикучи

Режисьор: Карл Ерик Ринш

Продуциран от: Скот Щубер, Памела Абди и Ерик Маклауд

Написано от: Крис Морган и Хосейн Амини

  

Като историческа визия, изобразяваща една от най-свещените за японеца легенди ние не трябва да очакваме кой знае какво от Карл Ерик Ринш. Все пак много ни се искаше този път Холивуд да покаже поне малко елементарно уважение към епоса на един друг народ, пристъпвайки към филмирането на тази най-драматична и, изпълнена с най-истинската самурайска философия легенда. Още повече че тя вече е била пресъздадена на широкия екран още през 1962 година, когато жъне небивал успех в Страната на изгряващото слънце.

Тъй че не очаквайте нещо уникално и невиждано досега. Самият факт, че сценаристите Крис Морган и Хосейн Амини посягат към старата и изпитана вече история е доста съмнителен за творческите им възможности. Но за да не ги обвинят в откровено плагиатство те все пак трябва да сътворят нещо различно. И… ето, че идеята е налице! Хайде този път да внесем пак истински японци като в Последния самурай, да прибавим Нео (Матрицата), който тук ще се казва Кай, да вкараме сюжета във вихъра на едно торнадо от изпитаните (за кой ли път?) дракони, магьосници, вещици и всички лоши злодеи, които би могла да сътвори съвременната 3D анимация и работата е опечена. 

Само че истинската история на 47-те  е безценна частица от националния облик на Япония, както и съвсем реалистичен поглед върху живота и кастата на самураите през 1700. 

Истинската легенда разказва как една добре измислена и проведена интрига от страна на лукав придворен от свитата на шогуна принуждава господаря им да си направи харакири (сепуку). Неговите самураи се превръщат в изгнаници – ронини (скитащи воини без господар), но не забравят дълга си и точно след една година съумяват да си отмъстят, като убиват високопоставеното лице, отговорно за принудителната смърт на техния даймио. Тъй като формално нарушават закона те доброволно се самоубиват, след което са погребани на територията на един от най-известните храмове в Япония – Сенкаку-джи. До ден днешен японците им отдават нужното уважение тъй като те остават истински символ на верността, както и за правилното тълкуване на Бушидо – кодът на поведение на японските самураи.

И ето че навръх Коледа Киану Рийвс прави своето „експлозивно” завръщане отново към екшън приключенската тематика. Аудиторията е таргетирана, облъчена и готова да поеме за пореден път резливата холивудска боза. Възрастните ще се кефят на „бойните умения” на Киану, които, да са надяваме, са по-добри от тези на смешника Том Круз, който през цялото време внимаваше да не си отреже някой важен орган, размахвайки катаната (японски меч за несведущите) и изпъкваше на фона от експерти по кенджуцу като лайно на бяла риза. Най-весело ще е естествено на децата, за които магьосниците по визуалните ефекти са създали един свят, кой то не съществува никъде другаде освен в пришпорваното от няколко линии вълшебен бял прашец въображение.

„Епохалното” решение на Universal Pictures да спрат избора си, след един идиотски кадрил напред-назад, се появяват, когато Ридли Скот, искайки да се отърве от предлаганата му режисура на новия Пришълец се опитва да пробута доведеното си синче Риниш за режисьор. Това наистина не се получи, но на връзкарчето Риниш, което досега бе правило само реклами, му бе дадена възможност да се пробва върху известната японска класика. Основният аргумент пък да играе Киану Рийвз (според Върайъти) бил, че във вените му течала китайска кръв и този факт следователно по някакъв си техен, изкривен начин го квалифицира да се превъплъти в японски войн?!

Жоро Нончев

Оригинален постер

ПОДВОДЕН ТУРИЗЪМ

Подводният туризъм набира скорост в световен мащаб. Изпълнителният директор на Върджин Ричард Брансън, който имаше планове да изпрати първите туристи в космоса миналата пролет сега показва интерес към изучаването на океана в сътрудничество с режисьора на Титаник и Аватар Джеймс Камерън.

Сега няколко фирми се обединиха, за да осъществят извършването на подобни дейности. Като президента на компанията Тритон Патрик Лийхи, те са вече работят върху нова специална подводна техника. С новите устройства океанските туристи могат да се гмуркат надълбоко, чак до останките на Титаник или Бисмарк. Според Лийхи, хората вече получават шанса да достигнат практически до всяко кътче на океана, наслаждавайки се на красивите морски създания.

Още фирми, загрижени за собственото си развитие планират да изпратят туристи в най-дълбоката точка на океана – Марианската падина. Те твърдят, че техните подводници могат да издържат на огромни натоварвания и да достигат до дълбочина от 11 хиляди метра. В някои машини могат да се настанят до трима пътници, а в други – само един. Общото във всички мини-подводници е, че те са конструирани с огромни илюминатори от дебело стъкло и силни прожектори, помагащи на хората да се наслаждават на подводната красота.

На 06 юни, компанията Дийп Оушън Текнолоджи и хотел групата Риджууд Хотели, в присъствието на министъра на туризма, изкуството и културата на Малдивите, г-н Ахмед Абдул Гафур Адиб подписаха споразумение за покупка на първия в света подводен хотел, наречен Дискус (Water Discus Underwater Hotel).

Той е в близост до новия курорт Zen Resort, разположен на остров Куредхивару, атола Нууну. Комплексното проектиране на първата фаза започна веднага след подписването на договора. Изграждането на един подводен хотел на това място, несъмнено представлява идеална възможност за разширяване обхвата на туристическите услуги на острова и крачка напред към повишаването на нивото на курорта не само на местния пазар.

Нека да си припомним, че подводната дейност, ресторанти и спа центрове например, са били винаги изключително популярни сред туристите, посещаващи архипелага. Въз основа на статистическите данни, можем да предположим, че живота в едно такова „подводно царство” ще предизвика не по-малък интерес сред туристите.

Основният участник в проекта е полската компания Deep Ocean Technology, горда със своята кохорта учени от световна класа от Университета по технологии в Гданск.

Партньорите на Deep Ocean Technology ще бъдат ангажирани в разработването на островната част на Zen Resort. След приключването на работата по двете страни Water Discus Hotel несъмнено ще увеличи популярността си като един подводен обект, който ще може да се използва като хотел, ресторант, СПА център и дори... частна резиденция.

Намиращият се в в кристално чистите води в средата на океана,  уникален подводен хотелски комплекс ще се състои от апартаменти не само под водата, но и над нея. Първите, ще бъдат предназначени за тези гости, които желаят да изследват отблизо морския свят, да наблюдават тропическите риби и живи коралови рифове. А вторите ще им позволят да се насладят на невероятната гледка към околностите на Zen Resort.

 На покрива на хотела са предвидени ресторант, СПА център, басейн с морска вода, тропическа градина, както и хеликоптерна площадка. Долната „палуба”, която ще слиза до 30 метра под повърхността на морето ще има 21 шумоизолирани стаи, бар и център за гмуркане с херметическа изолация, който ще води леководолазите директно в океана. В центъра за гмуркане ще има, задължителната в такива случаи, камера за декомпресия – специално пространство, където ще може да се поддържа необходимото високо налягане.За своите дейности базата разполага с три подводници, предназначени за дълбоководно изследване, моторни лодки, водни ски, джетове, както и със специални подводни скутери.