АКО АКУЛИТЕ БЯХА ХОРА

– Ако акулите бяха хора – малкото момиченце на хазяйката запита г-н К.  – щяха ли да бъдат по-добри към малките рибки?

– Разбира се, – отговори той. – Ако акулите бяха хора те щяха да направят огромни кутии в океана за малките рибки с всички видове храна в тях, и растителна, и животинска. Те щяха да се грижат в кутиите винаги да има прясна вода и основно да се спазват всички видове санитарни изисквания. Ако например някоя малка рибка си нарани перчицата тя веднага щеше да бъде превързана, за да не умре и така да се превърне в загуба за акулите още преди да и е дошло времето. А за да не изпадат малките рибки в меланхолия щяха да се уреждат от време на време водни фестивали в дълбоката вода, защото е известно, че веселите рибки са по-вкусни, отколкото тъжните.

Щеше да има разбира се и училища в големите кутии. В тези училища малките рибки щяха да се учат как да плуват право в челюстите на акулите. Те щяха да имат нужда да разбират от география, например, за да могат сами да намират големите акули, които щяха се излежават някъде нехайно. Главен предмет щеше да бъде, разбира се, моралното обучение на малките рибки. Те щяха да бъдат възпитавани, че най-важното и най-хубавото нещо на света е малките рибки да пожертват себе си с радост и че те всички трябва да вярват на акулите, особено когато последните им говорят, че се грижат за красивото им бъдеще. Малките рибки щяха да бъдат научени, че бъдещето им ще е осигурено само ако съблюдават абсолютно подчинение. Малките рибки ще трябва да се пазят основно от всякакви материалистични, егоистични и марксистки тенденции и ако някоя се поддаде на такива увлечения, те ще трябва да я докладват на акулите веднага.

Ако акулите бяха хора те щяха, разбира се, да обявяват войни едни на други с цел да завоюват чуждите кутии за риба и още малки рибки. Войните естествено щяха да се водят от техните малки рибки. Те щяха да учат собствените си малки рибки, че има огромна разлика между тях и малките рибки, принадлежащи на другите акули. „Малките рибки, – щяха да говорят те – са добре известни като неми, но те са мълчаливи на различни езици и уви те не могат да се разбират едни с други. Всяка малка рибка, която убие двойка други рибки на война с рибките на врага – мълчащи на техния си език – ще получи малък медал от водорасли, който ще бъде забоден на нея и ще и бъде присвоено званието „герой.”

Ако акулите бяха хора щяха да имат, разбира се, и изкуство. Щяха да създават прекрасни картини, на които зъбите на акулите щяха да бъдат изобразявани във великолепни цветове, а техните челюсти – като истински градини на удоволствието, в които може чудесно да се полудува. Театрите на дъното на морето щяха да показват героичните малки рибки, плуващи ентусиазирано в челюстите на акулите и музиката щеше да бъде толкова прекрасна, че под звуците на нейния акомпанимент, воден от оркестъра, потокът от малки рибки сънливо щеше да се отправя към акулските челюсти, приспиван от най-благи мисли.

Естествено, че щеше да има и религия, ако рибките бяха хора. Тя щеше да проповядва, че малките рибки единствено биха могли да водят праведен живот само в стомаха на акулите.

Освен това, ако акулите бяха хора малките рибки нямаше да са равнопоставени както е сега. На някои щяха да им бъдат дадени важни офиси и щяха да бъдат поставени над другите. На тези, които са малко по-големи дори щеше да им бъде разрешено да изяждат по-малките. Това като цяло щеше да бъде приемливо за акулите, тъй като по този начин самите те щяха по-често да получават по-големи късове храна. А колкото по-големи щяха да стават дребните рибки, заемайки постовете си, толкова по-добър ред щяха да осигуряват между малките рибки, тъй като те самите щяха да станат учители, офицери, архитекти на кутиите за рибки и т.н.

Накратко: морето щеше да започне да се цивилизова само ако акулите бяха хора.




Бертолд Брехт

АКО АКУЛИТЕ БЯХА ХОРА 

 Бертолд Брехт

© Библиотека “АСПЕКТИ”