НЕПРЕКЛОННИТЕ (TRUE GRIT)

От векове историята и обществото подхранват идеята, че жените са по-слабият пол, както и мита че младите девойки са безпомощни, защото се нуждаят от силен мъж, за да ги защити от злото...

"Непреклонните" 
 1969

Позакъснялата „премиера” на филма, който се появи на екраните в САЩ като коледен подарък в навечерието на големия празник миналата година скоро ще стане факт и у нас. И за разлика от „Черен лебед”, който отмина нещастната ни държавичка като малка гара все пак ще имаме удоволствието на 25 февруари да се насладим на холивудския шедьовър „Непреклонните”, създаден от енигматичните братя Коен. Осмелявам се да употребя високопарното определение поради няколко причини. Първо уестърните на Холивуд по традиция са на най-високо ниво в жанра, второ присъствието на братята Коен е гаранция за нещо, понякога може би трудно за възприемане, но определено нестандартно, заслужаващо внимание и не на последно място заради истински драматичния сюжет, проверен във времето. Да не забравяме и че новата лента е все пак римейк на знаков уестърн от 1969, пресъздал оригиналната сурова атмосфера в романа на Чарлз Портис  с участието на легендата Джон Уейн. Това не ви ли звучи като нещо различно от поредната компютърна шашма, радваща единствено геймърското поколение с популярната напоследък плиткоумна визия и постни диалози?

Остава да прибавим и многозначителния факт, че с него бе открит 61-вият Берлински кинофестивал, както и присъдените му 10 номинации за Оскар, включително тези за най-добър филм, за най-добър режисьор и най-добър актьор  –  Джеф Бриджис, който, ако успее, ще повтори успеха на самия Уейн, получил единствения Оскар в кариерата си за същата роля в през 1970. Но дали ще съумее да заглуши речта на пелтечещия крал, или ще бъде в състояние да оскубе перушината на черния лебед ще научим скоро. В Холивуд нищо не се случва просто ей така. Дистрибутор са Paramount Pictures, а сред продуцентите е и името на Стивън Спийлбърг. Все пак печалбите в Северна Америка до момента са над 160 милиона долара, а предстои и премиерата в Европа, където създателите му се радват на същата, ако не и на по-голяма популярност. А в Академията освен от изкуство винаги са разбирали и от финанси...

Джеф Бриджис и Хайли Стейнфелд 

Да започнем с това, че братя Коен не са заложили на нова „парфюмирана” версия. Напротив. Очевидно е, че те се придържат основно към текста на Портис, който са изследвали задълбочено в желанието си да създадат едновременно класически и модерен уестърн. Няма да сбъркаме, ако кажем, че автентичността е основата, върху която те изграждат повече от успешно целият, повече от педантично пресъздаден безкомпромисен ретростил на любопитния сюжет. Суровата реалност на 1800 година, подкрепена от умишлено търсените езикови стилистични и лексикални особености на изказа се разгръща постепенно пред нас и ние сякаш се превръщаме в неотделима част от самата епоха. И въпреки че дори хора боравещи свободно с английския биха изпитали известно затруднение, този сравнително рядко употребяван творчески ефект е напълно оправдан, за да можем да се потопим напълно в атмосферата на Дивия запад заедно със задължителните за жанра панорамни снимки, оригинално облекло и характерно поведение на героите.

Странната среща

Още в самото начало на филма четиринайсетгодишната Мати (Хайли Стейнфелд) научава, че баща и е убит, прострелян на улицата от пиян нехранимайко на име Том Чейни (Джош Бролин). Правосъдието е възпрепятствано и делото „затворено”, защото убиецът успява да се покрие и изчезне в дивите Индиански територии, но малкото момиченце не се предава и прави всичко възможно да улесни възмездието на всяка цена. Вместо да се примири и да потъне в скръб както би направила и по-възрастна жена на нейно място тя наема бившия US-маршал Ройбен „Петела” Когбърн (Джеф Бриджис) и се впуска по следите на убиеца. Но на какво са способни жените и дали всъщност те са „слабият пол” разказват следващите минути на лентата.

Често с осъзнаването на собствената безпомощност идва възраждането на вътрешната сила, която практически е безгранична. Силата на Мати Рос не е в нейната твърдоглавост, а в това, което е убедена, че трябва да направи на всяка цена. И докато присъединилият се към двойката преследвачи тексаски рейнджър Ле Бьоф (Мат Деймън) иска да отведе Чейни в своя щат, за да го изправи пред съда за убийството на тамошен сенатор, на Мати и е все едно дали ще бъде законно обесен или убит от собствената и ръка.

Както постепенно става ясно „Непреклонните” в никакъв случай не е филм за компромиса. Главно негово достойнство естественото внушение на един жив и неподправен реализъм. А в наше време това става все по-трудно. Съвременната публика е много по-различна и разкрепостена не само в начина си на мислене, но най-вече с манталитета си - коренно чужд на епохата и героите на тази завладяваща история. Представете си за момент как някой от „модерните” връстници на Мати, които не отиват пеша дори до любимия си Макдоналдс, преследва на кон убиеца на баща си през опасните, дори само с природата, си Индиански територии. Изглежда невероятно, но перфектната игра на Стейнфелд, както и уникалната режисура на опитните Коен изгражда изключителна правдоподобност на разказа дори за съвременната по-млада аудитория. С учудваща последователност, във всеки сблъсък с хора по-големи от нея Мати Рос демонстрира несвойствена за възрастта си амалгама от твърдост и човечност и така доминира над всеки, който дръзне да и се противопостави или попречи на плановете и. Безспорно тя си остава основната фигура в сценария и образите на всички останали, включително и героя на Бриджис само допълват косвено чертите на сладката малка твърдоглавка.

"Непреклонните" - 2010

Джоел и Етан Коен отново със сигурност са се забавлявали много по време на работата си и това личи както на екрана, така и в бликащия на моменти, характерен за тандема хумор. Учудващо, но във филма липсват особено жестоките сцени, с които сякаш свикнахме напоследък. Но изглежда всичко останало, заради което ходим да гледаме уестърни е налице.  Не са спестени характерните обвити в барутен дим епични двубои, трясъкът на изстрелите, остроумните диалози - т.е. всичко, което опитния в жанра режисьор не би пропуснал за нищо на света.

На този несъмнено положителен фон единствените отрицателни отзиви за филма сред американските критици, освен тези за неравностойната игра на Мат Деймън, засягат не друго, а... продължителността на самата лента. Според тях филмът е доста „бързичък” и 110 минути не са достатъчни на зрителя да се наслади на атмосферата, въздействието на героите и техните премеждия. Бролин и Пепър също са чудесни в ролите си, но за съжаление се явяват само за броени минути на екрана. И докато пестеливия метраж сякаш се оказва плюс в предишните филми на двойката режисьори, сега те оставят феновете си в очакване на още нещо недовидяно и недоизказано.

Какво пък? В заключение можем да кажем, че това е един наистина много добър филм. Може би не най-добрият на звездните братя, но несъмнено ще остане като един от незабравимите.

Жоро Нончев