ИСТОРИЯТА НА ВЕНЕЦИАНСКОТО СТЪКЛО

Венецианското производство на стъкло датира от 982, с документ, който се позовава на вероятно първия производител бутилки наричан Доминикус Фиолариус /Dominicus Phiolarius (от fiole (итал.) бутилка). През 1090 е споменато и името на Петрус Фабианикус/Petrus Flabianicus. Доказано е, че още през 450 от н. е. във венецианската лагуна и в околностите й е имало стъклени работници, които са произвеждали мозаечни кубчета за нуждите на местните църкви. Въпреки това, никакво венецианско стъкло, предхождащо XV век не е оцеляло до наши дни, докато стъклени произведения на ислямското изкуство, докарани във Венеция от Константинопол след IV-тия кръстоносен поход (1204) се съхраняват и днес в съкровищницата на Сан Марко.

Развитието фабриките за венецианско стъкло е бързо: през 1271 е въведена първата "capitulary" за регулиране на изкуството за производството му. Вносът на чуждестранно стъкло във Венеция е спрян и на подобни производители е било забранено да работят в града. Гилдията на стъкларите е под ръководството и защитата на републиката, както и техните формули за производство, които са не само високо ценени, но и строго секретни. Тези “partite” или рецепти, са били връчвани от баща на син и впоследствие се шифроват в тайни книги. В действителност именно тези тайни техники са от толкова голямо значение, тъй като, точно те създават разликата между произведеното стъкло във Венеция и това на другите европейски стъкларски центрове.

През 1291, за да се противодейства на риска от пожар, всички пещи на Венеция за стъкло са били преместени на остров Мурано, където изкуството за производството му е поддържана жива и до днес. През 1295 е издаден друг строг "capitulary": в него строго е забранена емиграцията на създателите на венецианско стъкло чужбина!?

Поради непрекъснатото развитие на стъкларската промишленост и изкуство в Murano се изисква промяна на устава на 1271, което е довело до "Mariegola Dell'Arte деи verieri га Muráň", в 1441. Венеция притежава и косвени познания за "лакирани" стъкла от сирийски произход, които са повлияли изключително много на създаването на чаши и стволове с емайлова декорация, които датират от стенописи от ХIV и XVth век, като Aldrevandin и на това съхранявано в Швейцария в катедралата Койра. 

Украсата на венецианското стъкло е повлияна и от занаятчиите дошли от Близкия изток, след падането на Дамаск през 1400 и на Константинопол през 1435, с което приключва окончателно историята на римските империи. Към половината на XV век, преди всичко, защото вследствие на тези външни влияния производството на стъкло с тъмни цветове, декорирани и боядисани с ярък и цветен емайл е било успешно. Венеция съхранява опазването на тайната на производство на стъкло и кристал, но, въпреки това, Република частично губи монопола си в края на XVI-ия век. Тогава някои стъклени създателите като Verzelini разкриват рецептите си в много европейски страни. Венеция е реагира на това състезание чрез производство на повече и по-оригинални предмети, с по-красиви и по-темпераментни декорации. Стават модерни стъкла и чаши с дръжки, украсени с фигури на животни, "acquerecce" и "versatoi", кораби-форма, изцяло изработени от стъкло, плодове, поддържани и декорирани от змии, дракони, морски коне, делфини.

В средата на XVth век, перфектно прозрачно и безупречно стъкло е произвеждано от Анджело Баровие/Angelo Barovier, което по-късно определят като "Vetro Cristallo" или "Cristallo Veneziano". Химичният състав на този вид стъкло позволява сложни и дълги процеси на обработка, типични за традицията Мурано. Венецианските фабрики, които произвеждат бокали, чинии, чаши и т.н., изнасят своята продукция в цяла Европа, където веднага била оценена елегантността и лекотата на този материал. 

През XVI-ти век търсенето на нови материали е довело до реализирането на непрозрачно бяло стъкло, наречено "lattimo" (от него лате: мляко). Впоследствие са създадени "филигранното" стъкло и типът "retorti"; през 1527 Филипо Катани патентова "zanfirico" (или "retorti") филигранът с млечни бастуни, включен в Cristal и усукан като спирала. Тези техники представляват символ на класическото стъкло Мурано и до днес.

Към края на XVII век и началото на XVIII, се налага производството на огледала. Те са доста малки, защото са направени от листове издухано стъкло, за разлика от тези на другите страни, които са ги разтопявали в големи повърхности и след това полирали. Тези огледала са били украсявани с изрязани фигури или обогатени с големи стъклени рамки или с цветни приложения от стъкло.

 

В XVIII век е имало възход на индустрията един от представителите на която е Джузепе Бриати - създателят на ciocche полилея. Като следствие от политически колапс с падането на републиката, икономическата криза и чуждите владения, в периода между края на XVIII век и средата на XIX не произвеждат нищо ново в сферата на изкуствата и фабриките за стъкло се занимават само с производството на мъниста за огърлици и броеници.

Тогава, през 1840 г. Пиетро Багалия вдъхва нов живот в производството на арт стъкло, също така и на създаването на иновации като преспапието Millefiori. С края на XIX-ти век Мурано отново започна да съживява техниките на своето минало. По това време се роди ново поколение майстори на стъкло, насочени към повторното изучаване на ръчните технически умения, които само до преди няколко години може би изглеждаха безвъзвратно изгубени.

През следващия век фабриките за стъкло са ръководени от майстори или индустриалци като Венини, Баровие, Салвиати, Тосо, Ченедезе, Барбини (и много други). Те изоставят повтарящото се производство, което използва и копира предимно фигури от миналото, за да се създадат днешното голямо разнообразие на художествено стъкло на базата на съвсем нови проекти, благодарение на иновативни съвременни художници.

© Centro Studio Vetro Murano