РУСКО ИЗКУСТВО ОТ 20 ВЕК – АУКЦИОН НА „СОТБИС”

На 4 ноември в Ню Йорк ще се състои аукцион на внимателно подбрани творби  от изтъкнати руски художници на миналия век. За първи път се предлагат на пазара картини на Александър Кравченко, Александър Яковлев, Борис Григориев, Мария Василиева, Константин Коровин, Николай Рьорих, Давид Бурлюк и Юрий Пименов. Включени са и група от изящни произведения на Константин Юон, Константин Горбатов, Константин Сомов, Сергей Судейкин и Александър Беноа. Преобладаващата част са тях от колекцията на Гордън П. Гети, а картините на Павел Челичев  –  от Рут Форд и Чарлз Хенри Форд.

"На бала" (1912), Борис Григориев,
 410 500 USD  

Този факт както и сравнително високите тръжни цени би могъл да предизвикат оправдано учудване в България, където сме свикнали с лека ръка да отхвърляме като ненужни не само отделни творци, но и цели епохи на творчески ентусиазъм. Тук няма да се спираме на причините и поводите предизвикващи подобен негативизъм. Ще се задоволим само безстрастно да подчертаем, че творецът като човешко същество е подчинен преди всичко на личната си съдба. Той, както всички останали жители на планетата, не може да избира нито епохата, нито месторождението си, нито властващата и обикновено доста войнствено настроена срещу всяко ново начало критика. Още повече, когато е принуден да спазва строго осакатяващите правила на смазващата комунистическа доктрина.

На пръв поглед това наистина е така. Но и самото изкуство е доста особена материя, наситена с множество парадокси. Как иначе можем да си обясним блестящите постижения на писатели като М. Булгаков, М. Зошченко, Илф и Петров, Шолохов, Замятин, Шукшин, Солженицин – творили по времето на същия този мракобеснически период?

И в крайна сметка талантът винаги успява да пробие и в най-враждебна среда. Геният си е гений и рано или късно това става ясно на всеки независимо от интригите и ограниченията, създавани от поредния Салиери, Победоносцев, Хитлер или Сталин. Достатъчно е да посочим като пример един Владимир Висоцки, пред огромния талант и гражданска съвест, на когото превъзнасяните петилетки наред продажни „бардове” на съветската власт Евтушенко и Вознесенски бяха и ще си останат хипофизни джуджета.

Руските живописци от миналия век, макар и индиректно, дават воля на съзнанието, на този дух, който не може да бъде затворен по никакъв начин. Въпреки тесните тематични граници, определяни от господстващата доктрина, доста от тях с изящна лекота успяват да избегнат ординерността на пролетарските лозунги, за да насочат вниманието на зрителя към красотата, към природата, към истинските човешки чувства и емоции. Тяхната интерпретация е гъвкава, пластична и въпреки очевидния реализъм в начина на рисуване в техните творби се долавя ирония, която на моменти преминава в откровена гротеска – обърнат огледален образ на казионните и овехтели от прекомерна употреба клишета.

"Празнуване на 1-ви
 май 1950" Ю. Пименов,
  1 538 500 USD

Самите художници са доста различни по силата на вътрешните си убеждения и натюрел. Някои от тях, като Юрий Пименов например споделят вярата си в господстващия политически строй, създавайки знакови творби, в които подчертават новите макар и преувеличено опоетизирани отношения между хората, авангардната роля на пролетариата, стремежа към „светлото бъдеще” и всички останали до болка познати мантри на съветската пропаганда. Самият Пименов е типичен представител на пролетарското изкуство. Той членува в обществото на „станковистите” и става един от неговите духовни водачи и учредители. Творби като „Инвалиди от войната” „Напред към тежката промишленост!” или „Войници преминават на страната на революцията”, са оценени благосклонно от властта и включени в експозицията на Третяковската художествена галерия. Платната му излъчват атмосфера на „класически” соцреализъм, чиито клишета биха могли да трогнат до сълзи с експресивността си все още живите ветерани, бригадири, „герои на труда” –  строители на огромните заводи и язовирни стени – символичните паметници на мегаломанската съветска индустрия.

"В града" (1922), Д. Бурлюк,
80 500 USD

Въпреки всичко, трябва да отбележим, че избраните от куратора имена се различават много не само поради своите биографии, но и по личния си мироглед и... философия. Определено можем да заявим, че най-интересните личности са живели по време и на двата исторически периода – преди и след кървавата „велика” Октомрийска революция. И докато творци като Пименов, повлияни от промените стават възторжени последователи на новите идеи има и такива, които ги приемат с известни резерви или отричат напълно. Сред тях са елегантният френски възпитаник и възторжен почитател на Моне петербургският бохем Борис Григориев, влюбеният в източната философия Николай Рьорих, „бащата на руския футуризъм”, набеденият за евреин чист украинец Давид Бурлюк, космополитният Павел Челичев – сътрудник на Баланчин и един от любимите портретисти на западния авангарден хомосексуален елит. Но всеки един от тях по-своему интерпретира този спорен период в творчество си и ще не ще си остава органически свързан с него. Визираме суровото време, когато дори тематичното бягство от  цензурата  е било практически невъзможно.

"Индийска приказка" (1920), А. Кравченко, 1482 500 USD 

За западните ценители и колекционери това е повече от достатъчно. Сега, когато символите на съветската епоха се превърнаха в безобидни сувенири, а произведенията на изящното изкуство от този период олицетворяват една вече затворена историческа страница се забелязва и нарастващ интерес към тях. Нещо като своеобразно намигване към изживялата себе си комунистическа екзотика. Особено чувство, което несъмнено гъделичка егото на щастливите притежатели на творби от времето на проваления политически експеримент. А и цените не спират да растат.

Жоро Нончев