САМОЖЕРТВАТА НА 13 УБИЙЦИ (13 ASSASSINS)

"13 убийци"
(оригиналният плакат)

Вече не си спомням откога не сме гледали истински класически самурайски филм. Подобно на уестърните, така наречените йистърни бяха изчезнали от филмовия афиш за порядъчен период от време. Но след като Холивуд се сети, че вече е крайно време да пробва пазара, отупвайки от праха вехтия сценарий на Непреклонните, като направи повече от успешен римейк на старата лента, така, вдъхновени от примера и успеха на „по-големия брат” в киноиндустрията, японските кинематографични компании не закъсняха със светкавичната си реакция. И ето, че съвсем скоро – на 29 април 2011 година – на феновете ще бъде предложена новата версия на стария ийстърн Джусан-нин но шикаку  от 1963 на режисьора Еичи Кудо. Самата история, създадена по действителен случай е култова за японците.  За пореден път тя е озаглавена със семплото и запомнящо се словосъчетание 13 убийци, което по случайност е допълнително натоварено с характерната за съзнанието на много хора, живеещи извън Япония, нумерологична доза фатализъм.

Тъй като японците нямат ресурса на Холивуд това си остава едно истинско предизвикателство за тях. Още повече че откакто създаде жанра през 40-те и 50-те години Акира Куросава вдигна летвата изключително високо, карайки и най-големите майстори на уестърна в Холивуд да се учат от него. Така американците постфактум създадоха Великолепната седморка, като достойна реплика на неговия ненадминат класически хит Седемте самураи. В Япония той е следван плътно от други запомнящи се имена като това на Кинджи Фукасаку (Прераждане от света на мрака) и споменатия в началото Еичи Кудо, които също създават свои шедьоври в жанра. И въпреки че премиерният 13 убийци все пак е доста далеч от нивото на култовите самурайски филми той би трябвало да намери своето място в един друг любим жанр на съвременните зрители – хоръра, където неговият режисьор Такаши Миике се чувства съвсем комфортно. Неслучайно най-популярните му филми като Ичи убиецът, Кастинг и Гозу бяха определени на времето от критиката като класически хоръри и се радваха на изключителен зрителски интерес. И тъй като досега филмите му винаги са били майсторски изпипани просто не виждам причина сега положението да е различно.

Драматична сцена от филма "13 убийци"

Действието на 13 убийци се развива в самия край на японската феодална ера, когато на група ронини (самураи без господар) е поверена трудната и отговорна задача да неутрализират поредния садистичен даймио (феодал), домогващ се до императорския трон. От тях се очаква чрез физическото му премахване да предотвратят установяването на едно нежелано и разкъсвано от междуособни войни кърваво бъдеще.

Злодеят-господар Нарицугу (Горо Инагаки) е определян от критиката като Калигула на своето време. Порочен и склонен към постоянни интриги той е втори по ранг след по-възрастния си брат – шогуна. Това му позволява безнаказано да се наслаждава на положението си, като изнасилва и убива за своя лична забава, разчитайки на недосегаемостта си, благодарение на високия си статус. Охраната му е възложена на обзетия единствено от желанието си да служи съобразно самурайския кодекс (бушидо) Ханбей (Масашика Ичимура). И тъй като вече са изчерпани всички легални средства едно от официалните лица се престрашава да наруши закона в името на добрата кауза, като наема Шинзаемон (Коджи Якушо) да свърши мръсната работа, като убие самозабравилия се тиран. Изборът му е точен, защото Шинзаемон освен че е изключителен майстор на меча някога е бил верен приятел на Ханбей. Самият той като всеки истински самурай денонощно мечтае за благородна смърт. И ето, че заговорът му дава тази възможност...

13-те ронина

С приемането на мисията започва и организацията по нейното осъществяване. Напрежението нараства на добре премерени тласъци, наподобяващи ритъма на засилен сърдечен пулс вследствие на покачени нива на адреналина. Съвсем по японски е обърнато най-голямо внимание на спокойното, показно приемане на смъртта. Важна е не целта, а самият път, т.е. начинът за достигането и. Затова и никой не мисли за оцеляване, а единствено и само за достойното си поведение по време на боя, където отново на първо място е дългът. Дори клетвата за вярност, дадена към съмнителна и недостойна личност не подлежи на преосмисляне. При никакви обстоятелства! Бушидо повелява безпрекословно подчинение на заповедите на суверена, колкото и несправедливи да са те. Така подобна на безмилостно приближаваща се цунами, предизвестената смърт дава не само необходимия жесток тласък, променяйки ритъма на повествованието, но изпълнява и ролята на своеобразен катализатор, отприщващ огромна жизнена енергия във всеки от вървящите по Пътя на честта. Или, с други думи, тя е последният щрих, обединяващ в едно цяло различните човешки характери на 13-те ронина. Наистина личните мотиви за участие в невъзможната мисия са различни, но те се втурват срещу унищожителната вихрушка на вражеската стомана обладани от един типично японски, предварително осъзнат фатализъм, прегръщайки с удивително достойнство съдбата си. Една последна битка, в която идеалисти и злодеи ще решат бъдещето си, начертано от блестящото острие на катаната – символът и смисълът на техния живот...

Масашика Ичимура и Коджи Якушо в сцена от "13 убийци"

Ясно е, че не можем да говорим за някаква особена дълбочина и пластичност на характерите, най-малко поради тяхната численост. Филмът все пак е с продължителност само 2 часа и 6 минути. Разполагайки с толкова ограничено време за който и да е творец ще е трудно да придаде индивидуалност на всеки един от 13-те герои. Да не забравяме и централните образи, и особено този на злодея Нарицугу. Предполагаме, че наблюдавайки немалка част от сцените на аудиторията определено ще бъде трудно да се ориентира в размитите граници между Доброто и Злото. Но на японския зрител това не е и необходимо. Той ще бъде повече от доволен, когато види, че ударението е поставено върху героизма на епичната битка, величието на глорифицираната от японската самурайска традиция смърт и безграничната хипербола на човешкото съзнание.

В края на лентата постепенно нарастващото напрежение сякаш избухва в един последен титаничен сблъсък между стоманата и човешката плът, а кадрите се изпълват с максимален брой трупове. Неслучайно знакът R (restricted) подсказва, че освен стандартното изискване за родителско присъствие (sorry kids!), това не е филм за хора със слаб стомах или със сърдечни проблеми. Но въпреки всичко трябва сериозно да подчертаем, че 13 убийци в никакъв случай не представлява само една безсмислена касапница. И че всъщност спиращите дъха натуралистични картини не са самоцел, защото именно чрез тях най-осезаемо се разкрива същността и величието на истинския Път...


(Official website)



Жоро Нончев