ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ - ИГРИТЕ НА ГЛАДА

Представяте ли си свят, в който единствено тийнейджърите да са тези, към които ще се обръщаме като към символи на надеждата ни за универсална промяна? Тийнейджърите да са тези, които ще преобърнат структурата и ще разбият перфектната организация на егоистичното потисничество? Тийнейджърите като въплъщение на безкористност със светогледи далеч отвъд техните години? Можете ли да си представите? Уау! 

Аз лично не мога, защото повечето от тийнейджърите, които познавам са или тлъсти мутанти, или ходещи скелети, с изсулени джинси, без грам мускулатура, говорещи нечленоразделно, ултра егоманияци, неспособни на по-голямо усилие от това да натиснат бутоните на таблета или айфона, качвайки поредната безсмислица на профила си във Фейсбук или снимка в Инстаграм. По дяволите! Та те не могат да си изкарат и шофьорската си книжка от първия път, ако татко им не я купи от любезните чиновници!

И как можа точно сега Сюзан Колинс създаде свят, в който същите тези тийнейджъри да са последната ни надежда за защита на жалките остатъци свобода и независима мисъл, които, като по някакво чудо са ни останали. Взели света на раменете си те ще се стремят да създадат положителната ПРОМЯНА. Олеле. Нещастният десетокласник живеещ малко по-нагоре от нас не може сам да си смени дори гумата на колата, а щял да се справи с Потушаването?!

След всеки голям успех в Холивуд идва редът и на голямо вълнение, както и на прекомерни очаквания за нови изненади. Това вероятно е предизвикателството, което режисьорът Франсис Лорънс ще срещне и с Игрите на глада 2 – Възпламеняването. 

Тук иде реч за продължението на един филм, създаден от режисьора Гари Рос, който смело се появява за първи път пред света през 2012 г. Изграждането на тъмни и сложни теми, както и въвеждането на динамични допълнителни герои и звезди – всичко това може да бъде е удовлетворяващо и драматично ново изживяване, но задължително свързано с поредния „проект” за блокбъстър, фрашкан с неизбежните клишета.

Зад кулисите

Създаден за кратко време почти веднага след края на последния филм, продължението започва с Катнис Евъргрийн (Дженифър Лауренс) и Пиита Меларк (Джош Хътчерсън), които триумфират през 12-те области по време на тура си за овации, празнувайки победата си в 74-тото издание на Игрите на глада. Това несъмнено е лоша новина за президента Сноу (Доналд Съдърланд), тъй като двамата млади шампиони вече са успели да разпръснат идеите на революцията в страната Панам. Нечестния начин, използван от организаторите, за да се изолират трайно лицата на бунта, следва схема във връзка с която е обявено, че 75-годишните Игри на глада ще се превърнат в специално събитие, известно като Потушаването, което отново ще постави предишните шампиони на арената.

Няма спор, че създателите на Игрите на глада 2 – Възпламеняване са обърнали сериозно внимание на своя предшественик. Още от началната сцена, когато Катнис и Гейл са на лов в гората, до похода им към Игрите на глада чудесно и същевременно ужасяващо е отразено как се е променил светът на Панам спрямо времето, когато Катнис и Пиита триумфирали за първи път на арената. Сюжетът сякаш ви примамва да се чувствате комфортно с познатите сценарии, ситуации и герои, но след това бързо дърпа превключвателя, който променя всичко...

Филмът се различава от своите събратя и че в него се развиват едни от най-интересните характери на изпълняваните екшън роли от жени. И то такива, каквито не сме виждали от доста време насам. Не само Лауренс напълно олицетворява Катнис и на сто процента се раздава в изпълнението си, Симон Бюфо и сценарият на Майкъл Арндт я държат в интригуващо състояние и тя не спира да изпълва образа си със съдържание и характер. Да, Катнис е със силна воля, смела и корава, но тя е също така твърдоглава, импулсивна, и в общи линии... социално изостанала. Тя е уникален герой, но същевременно твърде земен и истински. Така че публиката наистина може си позволи да я аплодира от сърце.

Катнис

Отношенията на героя с Пиита и Гейл също се движат напред в основен план и хувавото в случая е, че филмът избягва коварните клопки свързани със скучните вече екранни атрибути на тийнейджърската романтика, като с помощта на двамата мъже показва дълбоката празнота в душата на Катнис след последните игри. Страдаща, с ясните симптоми на пост-травматично стресово разстройство, Катнис отхвърля изцяло Пиита и се обръща към Гейл след завръщането си у дома. Изоставеният пък остава завинаги свързан в съзнанието й с най-ужасяващите събития, които са могли да и се случат досега. Но когато идва времето да се завърне към арената на нея логично и липсва точно Пиита, който е бил на времето до нея, помагайки й да оцелее. За съжаление този динамичен момент е само загатнат. Зрителят не може да разбере в дълбочина точно това състояние всъщност се отразява на Катнис, докато героите на Пиита и Гейл отново остават недоразвити. Въпреки всичко най накрая филмът  изпълнява своето послание, внушавайки ни, че всъщност тя е по-силната.

За разлика от първия филм продължението предлага доста неща и е впечатляващо. Например ако се върнем към Игрите, Катнис и Пиита се запознават с цяла една нова група трибюти. Така че ние имаме брилянтна възможност да се срещнем с други прекрасни изпълнители като Джефри Райт, Аманда Плъмър и Джена Малоун. Неочаквано и изненадващ и интересен е отличаващия се забележително сред групата благодарение н актьорското си майсторство Сам Клафлин. Той успява да пресъздаде „хлъзгавия” образ на Финик посредством отлична комбинация от чар и хитрост, докато в публиката продължават да спорят дали в хода на историята трябва да му се доверите, или да му резнете главата с брадва.

Друго изключително попълнение е Филип Сиймур Хофман, който играе Плутарх Хевънсби - новият разработчик на игрите и началник смяна на мястото на Сенека Крейн (Уес Бентли) от първия филм. Носителят на Оскар се използва перфектно, не само защото той е подходящ за характера, но и защото наистина е незаменим. Вие се напрягате за всяка дума, гледайки Хофман Плутарх и Съдерланд в образа на президента Сноу как спокойно, уверено и тихичко обсъждат необходимостта да се потушат всички слухове за въстание в Панам.

Без да забравя нищо Игрите на глада – Възпламеняването не страда от  това, което бихме определили като „синдром на продълженията”, въпреки че филмът завършва силно и рязко в края, което прави историята недоизказана, оставяйки лош вкус в устата ви. 

И все пак, продължението потвърждава стабилната вече траектория на франчайза и ви кара да очаквате с нетърпение как, за Бога, ще се развият нещата оттук нататък.

Автор: Георги Любомиров

Оригинален постер на продукцията