„КОЛЕКЦИОНЕРЪТ” ХИЛДЕБРАНД ГЪРЛИТ

Въпросните находки в Мюнхен са открити още в началото на 2012 г. в дома на един човек, когото германските държавни служители не назовават по име, но който е бил идентифициран впоследствие от медиите като 80-годишният Корнелиус Гърлит. Баща му, Хилдебранд Гърлит, е бил търговец на картини, който работел в полза на нацистите през 1930 г. Той продавал, считаното тогава за „дегенеративно” изкуство от режима –  включително импресионисти и съвременни шедьоври – извън Германия и основно в кеш.

Някои от творбите са били иззети от музеите, а други са били откраднати или закупени на безценица от еврейски колекционери, които са били принудени насила да ги продадат.

Герхард Финк, директор на Фон дер Хайдт – музей във Вупертал, Западна Германия, призова за инвентаризация на намереното в случая Гърлит да бъде публикувано бързо онлайн, така че музеите да могат да разберат дали техни откраднати творби са сред тях.

        

„Колекционерът” Хилдебранд Гърлит е натрупал повече от 1500 шедьоври, след което е наредил те да бъдат унищожени през 1945 г.

„Ако наши творби се намират сред откритите произведения на изкуството, ние ще направим всичко, за да си ги получим обратно," – каза Финк, чиито музей е загубил творби на Дикс, Пол Клее, Василий Кандински и много други.

Еврейски групи също призоваха за въпросните творби да бъдат направени публично достояние веднага.

Говорителят Щефан Зайберт заяви, че правителството на канцлера Ангела Меркел ще съдейства за освобождаването на информация за тези произведения, които „може да са били конфискувани от хора, преследвани от нацистите." Но той не даде подробности или срокове кога може да се случи това .

Това лишава хората, които търсят връщането на собствените си произведения на изкуството от бърз път на реституция.

Имке Гелен, адвокат от Берлин, специализирана в реституционни претенции каза, че кандидат-ищците трябва да задават на баварските прокурори въпроси за конкретни дела. Тя каза още, че е от жизненоважно значение доказателството за притежаване на творбата до 30 януари 1933 –  деня, когато нац

истите завземат властта. За всяко произведение на изкуството загубено след това се предполага, че е било продадено под натиск или иззето, което повишава шансовете за възстановяване на правата върху него.

Други ще се обръщат към регистъра за загубени произведения на изкуството, който поддържа база данни за няколко стотици хиляди творби, които се считат за откраднати или липсващи.

Екипът на организацията на художествените детективи, историци и правни експерти е бил зает да се опитва да напасва своята база данни с нещата, намиращи се в Германия. Радклиф казва, че вече е намерил едно съвпадение –  не на Матис –  но няма засега да каже какво е то.

Въпреки че е имало критики за забавянето от страна на германците при обявяването на намереното, експертът по право на изкуството Коко Суудек беше любезна. Тя каза, че находката е толкова голяма, че е необходимо много време, за да се каталогизират творбите и че може да мине десетилетие, преди да бъдат върнати на техните собственици. Германските служители заявяват, че са направили предварителна обработка на само на 500 произведения досега.

„Това е като гигантска игра на концентрация,” – казва г-жа Суудек, ръководителката на екипа по право на изкуството в Брайън Кейв . „Те ще определят тези за, които знаем, че съществуват, така че да съответстват на документираните на откраднати произведения. Това е най-лесната част. Намирате първо тези, които съвпадат и след започвате голямото детективско търсене.”