Докато световната икономика увяхва, живописта и скулптурата
продължават да достигат главозамайващи цени. А конкурентите – милиардери
новобогаташи и парвенюта диктуват модата, като поддържат стойностите на цените
високи до небето.
Затова си представете си ужаса на собственика на казина в Лас
Вегас Стив Уин, когато преди седем години случайно проби с лакътят си картината
на Пикасо Le Rêve (Сънят), малко
преди да я продаде за вече уговорената цена от $139млн.
 |
| "Сънят" |
Самото платно е едно от поредицата чувствени портрети на младата
любовница на художника Мари - Терез Валтер, рисуван през 1932 г. по време на
пика на пламенната афера. Тези творби са сред най-желаните, подписани от Пикасо,
и цената щеше да постави нов световен рекорд. Но тъй като платното беше
повредено купувачът, милиардерът магнат Стив Коен, отмени сделката.
Но сега след като сръчните реставратори си свършиха перфектно
работата, продажбата вече осъществена, но този път за 150 млн. долара! Това е
нов рекорд за Пикасо, както и най-високата цена, която дори американски
колекционер е плащал някога за произведение на изкуството. Сделката наистина е
частна, но и в тръжните документи също имаме рекорд: миналата година в Ню Йорк, Писък на норвежеца Едвард Мунк достигна почти до
умопомрачителните 120 млн. долара.
 |
| "Писък" |
И ето, че докато по-голямата част от света е затънала в
икономически мрак, пазарът на изкуството кипи, а цените вече са мултимилионни. Изглежда
сякаш живеем в паралелна вселена. Le Rêve
е само един отделен, но в никакъв случай изолиран пример за това как цените се
движат спираловидно нагоре, захранвани от новите пари на нововъзникналите
икономики, спекулации и мода. Това явление напълно се припокрива със
съвременния начин на живот и свръхпроизводството на луксозни стоки.
Привидно пазарът за изкуство отразява много точно природата на
притежателите на солидни състояния днес. Да си припомним, че размерът на парите,
намиращи се в частни ръце възлиза на милиарди, а самите милиардери, особено
1426 от тях (по данни на Форбс) са разпилени
по целия свят. Те силно жадуват да вземат участие в един сравнително нов, но
твърде конкурентен спорт – първи да бръкнат в торбата с най-добрите творби,
достъпни в момента на пазара. И в края на краищата, ако можете да похарчите
около $1 млрд. за яхта, колкото руският милиардер Роман Абрамович е трябвало да
са плати за плаващия си дворец Еклипс,
няма ли да се изръсите с още няколко милиона за „трофейни картини”?
И докато всеки друг с достатъчно средства може да построи конкурентна
яхта, никой не може да си „поръча” Мане, Сезан или Рафаел, дори по интернет. Следователно
всеки желаещ да притежава подобни уникални творби трябва да ги дебне и да
наддава с другите колекционери, когато обикновено по някаква случайност, нещо
интересно се появи на пазара.
Тъй че сега говорим за пазар, на който през последните 25 години
се наблюдават огромни промени и растеж. Съгласно д-р икономиста Клеър МакАндрю,
в доклад, публикуван през 2012 г., около $27.2 млрд произведения на изкуството
са продадени чрез търговци и аукционни къщи през 1990 година. До 2007 г., по
време на пика на последния бум, тази цифра е надхвърлена почти три пъти – $65.8
млрд. През 2012 г., в съответствие с най-новите констатации, пазарът все още има
зашеметяващи стойности – $56млрд, въпреки незначителното свиване в сравнение с
предходната година.
Когато говорим за увеличение, на продажбите на изкуство трябва
да споменем и огромната промяна, дължаща се на навлизането на новите икономики.
Вече говорим за глобален пазар, който не е доминиран от САЩ и Европа или само
от американски и европейски художници. Само преди две години в плен на понякога
екстравагантни разходи за изкуство попада и континенталната част на Китай. И
вероятно малко подпомогнат от някои оптимистични отчети Китай бързо застана на
първа позиция. Макар че в момента са на второ място, Китай и Хонг Конг все още
представляват 25% от продажбите на изкуство, като пред тях са единствено САЩ с
33% процентов дял на сделките.
Произведения на изкуството се продават в Китай на нива, които по
принцип до този момент са били запазени за най-добрите западни имена. Така
например калиграфия на Хуанг Тинджан, датирана към 11-ти век, беше продадена
наскоро за зашеметяващите $63,8млн в Пекин.
Модата на частните и спонсорираните от държавата музеи също се ориентира
към върховете на пазара. Държавите от Персийския залив, особено Катар и
Обединените арабски емирства, са нетърпеливи да попълнят фондовете на своите
колекции чрез осъществяването на много амбициозни програми. Катарското кралско семейство,
особено дъщерята на емира Майаса Ал Тани, е изключително активна и се смята за
най-големия купувач в света днес. А какво всъщност купува тя? Главно модерно и
съвременно изкуство. Катар държи рекорда и за най-високата цена, плащана досега
за произведение на изкуството - 250 млн. долара през 2011 г. за платното на Сезан
Картоиграчите.
Закупуването на изкуство за много от днешните новобогаташи, дава
достъп до един много лъскав начин на живот. Налице е безкраен кръг от арт
панаири, биеналета, търгове и събития по целия свят, където галерии и аукционни
къщи, уреждат най-бляскави партита. Модните списания, производителите на луксозни
стоки и фирмите за часовници се присъединяват към тях, както и банките, които
все по-често гледат на изкуството като на нов клас активи. В някои страни като
Китай или Индия, притежаването на приведения на изкуството се счита на първо
място за инвестиция, а после вече за страст или хоби?!
Обратната страна на медала е, че така се получава умишлено
търсена поляризация, където едно сравнително малко общество от много богати хора,
диктува модата на пазара, като вдига безбожно цените. Стига се дотам, че сега
само една шепа привилегировани художници обогатяват няколкото големи галерии и
аукционни къщи. Надолу по скалата, обаче, средните и долните нива са далеч по-скромни.
Така че, докато общата картина изглежда розова тя в действителност прикрива едно
нарочно поддържано неравенство.
Това естествено доведе до затварянето на някои галери, а и за останалите,
които не са в играта настъпват тежки времена. Дори авторитетната Лондон галъри хотел, въпреки високата си
репутация и модерно пространство, миналата година влезе в ликвидация. Съвсем
наскоро и галеристите Никол Клаксбрун в Ню Йорк и Жером де Ноармонт са променили
стратегията си на работа, изоставяйки собствените си шоуруми.
За съжаление изглежда, че изкуството се превръща все повече и
повече в играчка в ръцете на парвенюта. И докато апетитът към големи имена като
Пикасо и платна като Le Rêve изглежда
неутолим в момента за по-младите и по-малко известни художници нещата не са толкова
позитивни.
(По материали от ВВС)
Превод: Жоро Нончев
Няма коментари:
Публикуване на коментар