Необикновената сграда на МАХХІ е нещо като допълнителна „втора кожа” на самото място. На моменти се вписва в околната обстановка, на моменти акцентира с нужната масивност. Тя има определено градски характер и се намира на пътя свързващ реката с Виа Гуидо Рени. Векторът точно дефинира пътя към главния вход на зданието. Чрез смесването на движението в урбанистичния контекст билдингът е синхронизиран с града, препокривайки се в отворените пространства и пътеки. Като допълнение към това циркулиращо сътрудничество архитектурните елементи са съчетани геометрически с тези на градската мрежа.
С други думи решението предлага не просто сграда, а цял един свят, в който да се потопите. В него е улеснена и навигацията, на базата на основни вектори, обема на човекопотоците (не само в ключовите точки). Но най-показателно за характера на Центъра като цяло е порьозното и силно въздействащо вътрешно пространство. Външните и вътрешни циркулационни посоки се вписват в общото отклонение на геометрията, а вертикалните и наклонени елементи се срещат в района на критичните точки на сливанията.
Задължителната симбиоза между архитектурата и изкуството винаги е давала предимство на последното. Свидетели сме как почти навсякъде галериите обикновено са оформени от постни архитектурни идеи за сметка на изложените арт експонати. Тенденцията е винаги да се подчертае значението на последните, като обектът доминира спрямо пространството. По същество всичко това е правилно, а моделът – работещ безотказно. Но силата на конкретния проект на ZAHA HADID (Лондон) е, че се опитва да излезе от рамките на тази обусловена от многогодишната практика взаимозависимост като се опита да „раздвижи” границите между пространство и обект, да ги направи органични. В крайна сметка осъществената идея за „плаващо” пространство от лондонския екип наистина се оказа печеливша и успя да впечатли журито на фестивала.
(По материали от чуждия печат)
(По материали от чуждия печат)
Няма коментари:
Публикуване на коментар