ДЖОРДЖ БУШ ДЖУНИЪР... ПРОПИСА

"Нашите врагове са иновативни и находчиви, каквито сме и ние. Те не престават да търсят нови начини за нанасяне на вреда на нашата държава и нашия народ, както и ние." (  Джордж Буш Джуниър, 5 август 2004)

"Ключови моменти"

Не, няма майтап! Доживяхме и този велик момент – изявата на Джордж Буш Джуниър като... писател?! Да. Правилно сте разбрали. Оказва се, че той можел и да пише. Топ-новината даде нов импулс на много зоолози по света, които се опитват по един или друг начин да накарат питомците си да говорят. Надежда има! И то не е само да произнасят предварително заучени фрази, но и да се изразяват графично.

Издадената наскоро „мемоарна” книга на бившия пишман-президент Decision Points (Ключови моменти), според издателя Краун Паблишинг, съдържа „зашеметяващи подробности, които не сте чували досега”, нови факти за президентските „решения в критични моменти”, новини от борда на Еърфорс 1, допълнителна информация за нападението на 11 септември, за войната с Ирак и прочие.

Така ли е наистина?

В статията си от 12 ноември 2010 в Хафингтън Поуст журналистът Райън Грим е уверено пише, че въпросната книга си е откровен плагиат. По думите му Буш чисто и просто е използвал стари анекдоти и случки, отдавна разказани от негови подчинени и сътрудници, статии от вестници, документални книги, отразяващи периода на неговото „успешно” президентско управление. Всички тези „изрезки” според автора на статията не хвърлят светлина върху начина, как той е взимал „важните решения”, а свидетелства  по-скоро за един безпределен мързел, породен от естественото желание някой друг да му свърши работата.

Самият Буш, за да предотврати подобни съмнения неколкократно утвърждава в текста, че книгата е негова собствена рожба, шегувайки се, че критиците, които подозират, че той не може да чете, най-накрая ще бъдат оборени. Райън добавя, че освен да чете Буш явно може да се оправя и с Гугъл или поне помощниците му Питър Раф и Кристофър Мишел могат, и това личи от работата им. Естествено всичките, събрани от подчинените му ghost-writers материали са с уредени авторски права.

Към критиците изненадващо се присъедини и бившият канцлер Герхард Щрьодер, който направо обвини 43-тия американски президент в лъжа, визирайки нескопосните му писания за войната в Ирак и причините за отказа на Германия на участва в поредната далавера на семейство Буш.

Тук можем да добавим и пасажите, в които Буш води разказа от първо лице, описвайки подробности от събития и случки, за които документално е доказано, че той лично не е... присъствал.

Според собствените думи на новоизлюпения „мемоарист” Маргарет Татчър си съставяла мнение за човека през първите 10 секунди на срещата и рядко го променяла. Ако е имал себе си предвид, то и десет секунди за видялата толкова много политически идиоти желязна лейди са били предостатъчно време.

Изложените в медиите факти ни най-малко не пречат на успешните продажби на книгата – 220 000 продадени копия до този момент. Явно тиражът от 1.5 екземпляра ще се окаже недостатъчен за голямото количество промити американски мозъци. Чест прави на автора, че не е забравил и тази част от своите сънародници, които също като него имат сериозни проблеми с четенето на английски език. Очаква се вероятно издание набрано на брайлова азбука, а в НАСА да не се помайват, а да подготвят кодовете за изпращането на шедьовъра в космическото пространство при останалите върховни постижения на човечеството! Никой не трябва да остава ощетен откъм ценната информация за президентските тайни. Засега хвала на издателството Рандом Хаус, което прозорливо записа аудио вариант на бъдещия бестселър, излязъл паралелно на пазара.

Щастливият автор

Обикновено човек си купува мемоарна книга с желанието да се запознае обстойно с определена личност да усети атмосферата, личните размисли и преживявания на автора. В случая тези, които ще платят осемнайсетте долара, за да прочетат съкровените мисли на Джордж Буш Младши определено ще останат излъгани, защото такива просто липсват. А откъде и да дойдат? Отново май е време да си припомним копирайта на един канадски университет, използващ снимка на глуповато усмихващия бивш президент на САЩ:

 „Не трябва да сте завършили непременно Харвард, за да си останете неграмотен. Заповядайте и при нас!”

Очакваме с нетърпение и някоя наша нагла политическа тиква от времето на продължаващия до ден днешен мазохизъм, възвеличаван като „преход”, да се престраши и по примера на Джордж Буш Младши да напише книга. Хем има кой да свърши работата. Безработни ghost writers в България с лопата да ги ринеш. Дерзайте и... обадете се първо на мен!

Петер Шварцен