„СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ДНИ” (THE NEXT THREE DAYS)

"Следващите три дни"

Филмът, за който ще стане дума, е сравняван предварително от някои критици с шедьоврите на идола Стив Макуин. Но дали „Следващите три дни” наистина имат нещо общо с култов хит като „Булит” например, и доколко играта на Ръсел Кроу напомня за старата школа на една отдавна утвърдена холивудска икона ще можем да усетим едва на премиерата, която ще се състои на 19 ноември 2010.

Маркетинговата кампания и дистрибуторът Lions Gate  се стараят с всички сили да ни уверят в това. Дори използват плакати наподобяващи стилистиката на онези години с колажите и атмосферата, която, макар и тромаво, се опитва да напомни за една позабравена „класа”. Но, между нас казано, за постигането на това не е достатъчна само една „плаваща” глава на неясен фон.

От първите трейлъри стана ясно, че сюжетът не смайва с оригиналност. Нещо повече, филмът се оказва римейк на френския „Бедната тя”. Историята естествено е същата: съпругата на героя на Ръсел Кроу (Елизабет Банкс) е несправедливо обвинена в убийство и брутално арестувана пред очите на останалите членове на семейството. Осъдена е да излежава стандартна присъда за отнемане на човешки живот, но нервите и не издържат и тя твърдо е решена да се самоубие. Отчаяният съпруг решава да действа с всякакви средства срещу системата вкарала несправедливо жена му зад решетките, като е принуден от обсотоятелствата в рамките само на три дни да организира бягството и от затвора.

За целта започват всички, характерни за жанра приготовления и раждането на поредния страхотен план, който ще надхитри и пазачите и полицията. Както обикновено той е съставен от супер интелигентен и мотивиран аматьор, който светкавично навлиза в нещата, съветван на моменти от топ професионалисти в „бранша” (Лиъм Нийсън). Дори не е нужно да споменаваме, че подобна схема на сценария обикновено жестоко се разминава с реалността и повечето пъти си остава за сметка на „художествената правда”. И въпреки умелото фабулиране, на зрителя му е трудно да повярва как главния герой, който при покупката на оръжието задава смешния за всеки пълнолетен американец въпрос: „Къде се слагат патроните?”, може в следващите минути да се превърне в хладнокръвен специалист по отвличания?! Но благодарение на пъргавата камера, ръководена от продуцента - режисьор Пол Хагис действието се носи шеметно към момента на развръзката. По холивудски, е обърнато прекомерно внимание на детайлите и зрелищните ефекти за сметка на пластичността на образите и драматизма, които присъстват в оригиналната лента.

Безспорно „Следващите три дни” ще намери своето място сред многобройните кинопродукции, експлоатиращи един от любимите на американската публика сценарии, където героят сам се изправя срещу мощната, поддържаща държавния апарат репресивна система,  за да защити своя крехък и уязвим, заплашен от унищожение свят. Поредният еднотипен бунт на „малкия човек”, колкото и да е смешен и нереалистичен, отново ще предизвика умилението и съпричастността на много американски зрители, които безпогрешно ще припознаят себе си в образа на главния герой. И то не за друго, а за да изпитат (за кой ли път?) познатата наслада от последния захаросан катарзис, забъркан и поднесен от маркетинговите специалисти по многократно изпитания стандарт на световно известната холивудска сладкарница.

Жоро Нончев