ЧЕРЕН ЛЕБЕД

Интересувате ли се от балет наистина? Не? Може би причината не е само във вас. Много хора мислят за балета като за особен вид овехтяло елитарно изкуство достъпно единствено и само за определен кръг избрани и поради тази „причина” не правят никакво усилие да си мръднат задниците, за да видят поне една съвременна класическа постановка. А и цените... Да, цените на билетите, които биха осигурили удоволствието от подобен спектакъл не са от най-ниските. Особено ако участват световноизвестните прими на Нюйоркския градски балет.

"Черен лебед"

Всичко това е така, но жертвата няма да е тъй голяма и невъзможна, ако се пораздвижите и отидете да гледате Натали Портман и Мила Кунис в трилър, където става въпрос за... балет. Аз например бих го направил без колебание. Новият филм, разпространяван от Fox Searchlight Pictures е на прага на премиерата си, която ще се състои на 3 декември в „подбрани кинотеатри” (според предварителните сведения).

Съвсем скоро ще видим и почувстваме дали си е заслужавало чакането на този определено „различен филм”, който тази година между впрочем бе един от фаворитите на филмовия фестивал във Венеция. Именно там, неговият режисьор Дарън Аронофски за втори път успява да привлече върху себе си вниманието на претенциозната европейска публика. Да не забравяме, че той вече си има един Златен лъв в колекцията (2008), получен за „Борецът” (The Wrestler) със запомнящото се участие на вездесъщия Мики Рурк главната роля.

„Черен лебед” (Black Swan) е вълнуващ разказ за съдбата на Нина (Портман), балерина от Ню Йорк Сити Балей къмпани, чийто живот е отдаден изцяло на магията на танца. Оттеглилата се от сцената Ерика (Барбара Хърши) е не само нейна майка, но и амбициозен диктатор, безмилостно ръководещ професионалната и кариера. Тя е наясно, че шансът в решението на арт директора Томас Лерой (Винсънт Касел) да замени примата Бет Макинтайър (Уинона Райдър) може да се окаже звездния миг в живота на талантливата и дъщеря. По програма сезонът трябва да започне с емблематичното „Лебедово езеро” и Нина сякаш е без конкуренция до мига, когато на сцената и в живота и се появява нова богиня на танца –  Лили (Кунис), която на свой ред успява да очарова Лерой. Той естествено е наясно, че драматичната музика на Чайковски е създадена за балерина, която може да изиграе не само ролята на Белия лебед с неговата невинност и грация, но същевременно да успее да се превъплъти и в Черния с неговата чувственост и демонично обаяние. И докато Нина е идеалният избор за Белия лебед, самата личност и амплоа на Лили пасват перфектно на неговия антипод. Ала перфекционистката Нина просто не може спокойно да приеме факта, че съперницата и притежава това, което тя се опитва да постигне с цената на огромен труд – освободеност и чувствено сексуално излъчване. Неусетно съперничеството на тези две млади и безспорно талантливи същества се изражда в перверзно приятелство, което кара Нина да открие и поддаде на неподозираната, тъмна страна в характера си, водеща неумолимо към собственото и унищожение...

Няма нужда дори да споменаваме, че костюмите и сценографията са невероятни. Но дори когато героините не са издокарани като за сцена внушението от тяхното присъствие и диалог е пълно с драматизъм и съвсем осезаема аура на зловещ съспенс. Така сценарият на Марк Хейман и Андре Хайнц доразвива допълнително либретото, без да разбалансира органиката на танца, както и на филма като цяло. А това, че наблюдаваме действието през очите на камерата, а не от статичното си място в концертната зала дава едно ново чувство на динамика и на непосредствено „зрителско присъствие” на самата сцена, подобно на изпълнена с жизненост и страсти... холограма. За перфектния саунд просто не бихме могли да намерим необходимите суперлативи. Импресията без него определено би била половинчата, а прекрасната музика почти сигурно щеше остане на втори план, което ще се съгласите, че би било невероятно кощунство.

И така... Май вече си имаме почти сигурен кандидат за Оскар?

Жоро Нончев


(Виж също Джилиън Мърфи за Черен лебед)