ПУТИН И БИТКАТА НА РУСИЯ ЗА ЕВРАЗИЙСКАТА МЕЧТА

През ноември 2011 г. президентите на Казахстан и Беларус подписаха споразумение с Русия за стартиране на Евразийския съюз, за да го направят напълно функциониращ през 2015 година.

Напоследък някои бивши съветски сателити с право се оплакват, че Москва е да ги притиска да изберат водения от Русия съюз за интеграция пред този в ЕС.

Изглежда, че са забравили как през 2005 г. и руският президент Владимир Путин също се оплакваше: „Разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век.”

На свой ред Хилъри Клинтън също проплака, сравнявайки инициативата на Путин за Евразийския съюз като ход за повторно „съветизиране на региона”.

Сега вече, притиснатия в ъгъла Путин е просто принуден даправи отчаяни опити да вкара отново и на всяка цена постсъветските страни под крилото на Русия, ръководени чисто новата еманация на СИВ – Евразийския съюз (EAU).

Членството в EAU предполага обединяването икономики, правни системи, и митнически служби, както и военно сътрудничество с Русия. Но за да проработи амбициозният план, Русия трябва задължително да привлече стратегически важните бивши съветски републики като Украйна и Беларус.

Въпреки това, втората по площ и по големина страна в Европа вече изрази желанието си да се присъедини към Европейския съюз като асоцииран член в рамките на програмата за източно партньорство и вълненията на Киевския майдан продължават...

Ами сега?

Кремъл многократно предупреждаваше Украйна да не прави подобна стъпка.

„Ние някак си ще трябва да защитим нашия пазар чрез въвеждането защитни мерки. Ние казваме това открито и в аванс”, – говореше самият Путин на среща на руски експерти с журналисти неотдавна.

Икономически съветник на Кремъл Сергей Глазев пък формулира, че Русия се „подготвя за въвеждане на по-строги мерки в митническата администрация, в случай че Украйна направи самоубийствения ход да подпише на споразумението за асоцииране в ЕС”.

В същото време, друга бивша съветска държава – Армения –  направи обратния изненадващ ход, като обяви готовността си да се присъедини към ръководения отново от Русия Митнически съюз – предшественик на Евразийския. Това бе в рязко противоречие с предишните амбиции на страната да стане асоцииран член в ЕС. Случи се точно обратното - на Общото събрание на Обединените нации на 25 септември, президентът на Армения се опита да поеме различен курс, признавайки основната причина: „постсъветските държави, които се стремят да се присъединят към ЕС са  обект на тормоз от страна на Русия”.

„Армения е притисната в ъгъла и е принудена да подпише Митническия съюз, което не е в интерес на тази нация или в интерес на нашата Южнокавказка област. Молдова е блокирана, Украйна е под атака, Азербайджан е изправена пред извънреден натиск и Грузия също.”

„Защо? Защото старата империя се опитва да си върне миналите граници”, – пита и си отговаря сам президентът на Грузия Михаил Саакашвили.

Защо ли наистина?

Просто е. Защото иначе ще трябва да... изчезне.

Портрет на Путин
(Худ. Сергей Гюняев)

Причините са стари като света и съвсем прозрачни. Отново става въпрос за надмощие и борба между двете доминиращи във военно отношение сили, които желаят на всяка цена да се превърнат в световни империи, водени от патологичната страст да диктуват правилата за развитие или провал на всички останали държави и нации. И ето, че днес от една страна имаме болните амбиции на Путин, който се изживява като истински самодържец и продължител на делото на Петър І, а от друга – САЩ, чийто модел за подражание винаги е била Римската империя и то в най-отвратителния й диктаторски период. 

Очевидно беше, че след края на Студената война нещата започнаха стремглаво да се развиват в полза изключително на САЩ и НАТО, които чрез мощната си пропагандна кампания успяха да убедят, голяма част от човечеството, отхвърлило току що оковите на комунизма в добрите си намерения и любов към демокрацията. СССР изпадна в колапс и не без „добронамереното” съдействие на САЩ и Европа от него един след друг започнаха да се отделят сателитите.

Всичко изглеждаше съвсем нормално, логично и справедливо. В съзнанието на хората плахо се прокрадваше смелата мисъл, че човечеството след всичките световни войни и катастрофи е поумняло и започва нов етап на интегрирано развитие, в което военните конфликти ще останат само лош спомен. Имаше някаква надежда, че на по-малките страни ще им бъде даден шанс да се развиват самостоятелно без задължителния диктат от някой Биг брадър. Но, уви, това просто не се случи.

Усетили се без конкуренция последните двайсетина години САЩ продължиха имперската си политика по цялото земно кълбо, без никой да може да им се противопостави. Години наред въздаваха и въздават справедливост и наказват държави и народи, които са на хиляди мили далеч от тяхната територия, като постоянно говорят за заплахи от страна на въображаеми или истински врагове, множеството от които са наистина оригинални, но в крайна сметка – техни собствени творения.

Дирижираните от ЦРУ „спонтанни” революции в арабския свят през последните години и поставянето на послушни марионетни правителства бавно, но сигурно доведоха до сериозно нарушаване на геополитическото равновесие. Примката около Русия постепенно започна да се затяга и в политическо, и във военно, и, естествено, в икономическо отношение. Кремъл просто бе принуден да реагира по някакъв начин на обсадата.

До този момент Путин вече бе успял да изгради най-важната част основата на бъдещото си царство – законите и мрежата за безусловен контрол над населението. В момента Кремъл е център на огромна паяжина, която се разпростира върху цялата необятна територия на Русия. Плячка на алчния и безскрупулен паяк освен нещастните данъкоплатци стават от време на време и непослушни бизнесмени, както и доходоносни предприятия. Методите за управление са наистина посткомунистически, но много рафинирани, а и уроците, почерпени от Ленин и Сталин съвсем не са забравени. Корупцията и кражбите достигат неописуеми нива, а „неудобните” хора продължават да „изчезват” като в нов Бермудски триъгълник.

Но ето, че в този момент, когато паяжината работи идеално и собственикът на страната просто трябва да се наслаждава на живота, скъпите резиденции, многобройните си яхти и страстта към ултраценните часовници и благосклонността на дашните спортистки времето се „развали” и неприятни западни ветрове подухнаха. Те сякаш заплашват да поразкъсат изплетените с толкова труд нишки.

Всичко това накара Путин да се откъсне за момент от любимите корупционни схеми и да започне да мисли като политик, чиято държава (разбирай личния бизнес) е в опасност. Тук не става въпрос само за „съветизиране на околните държави” – визираме поредното тъпо изказване на мадам Клинтън – тук иде реч за много по-жестоко отношение към сателитите и изсмукване на жизнените им сокове. Разликата, която въпросната дама явно не знае е, че при „съветизацията” сателитите получаваха икономически помощи от „братушките” си, докато сега „всичко е бизнес”, т.е. и Путин започна да действа по „американски” – „обещавай и взимай, без да даваш нищо в замяна”.

На пръв поглед всичко отново е ясно и логично. Русия като страна с огромен потенциал иска да защити себе си и държавите с по-слаба икономика в региона от попълзновенията на американските и респективно европейските интереси. Затова и проучването на Евразийската банка за развитие – публикувано на 24 септември – твърди, че 50% от украинците, 67% от арменците и 59% от грузинците подкрепят идеята за присъединяване към разрастващия се Митнически съюз.

Но...

„Планът на Путин е капан. Ако Баку или Тбилиси се присъединят към Митническия и Евразийския съюзи, това ще е сигнал за края на европейския достъп до Централна Азия”, – споделя загрижено Заур Шариев, научен сътрудник, работещ в отдела за външнополитически анализи при Центъра за стратегически изследвания в Азербайджан.

По нататък Шариев подчертава, че единственият начин за държавите от Източна Европа да избегнат по-силен натиск от страна на Русия е да се повиши интеграцията с Европейския съюз и да продължат укрепването на отношенията със Съединените щати.

Да-а-а, прав е Шариев и ние сме абсолютно съгласни с него, но има още една малка подробност. Ако стане това, което предлага той капанът, който ще щракне няма да е руски, а... американски. А както знаем американското производство винаги е било по-добро от руското. Особено важно е да се разбере, че това се отнася стопроцентово и за... капаните. 

Тъй, че сега пред честните, смели и прогресивни хора излезли на площадите да се борят за правата си, стои неотложния въпрос кой точно „капан” да си изберат.

А, за малко щяхме да забравим... И на каква цена?

Жоро Нончев