ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ХИТЛЕР В... АРЖЕНТИНА

Нова версия за смъртта на фюрера, свързана с евентуалното му бягство в Аржентина

Последната версия, че Адолф Хитлер е завършил дните си не в общоизвестния бункер, а някъде в Аржентина се обсъжда от доста дълго време. Един от привържениците на тази версия, аржентинският историк Абел Басти организира свой ​​собствен изследователски център в град Барилоче (където след войната много от нацистите намират убежище). Сега той се готви да отпечата безспорно сензационната книга „По следите на Адолф Хитлер”.

Това е продължение на дългосрочните проучвания на Басти отразени в книгите му: „Хитлер в Аржентина” (2006), „Хитлер в изгнание” (2010 г.) и „Тайните на Хитлер” (2011), пише аржентинския вестник Los Andes. Басти се опитва да докаже, че фюрерът е изведен в Аржентина на подводница, която акостира на малкото пристанище Necochea Caleta de los Loros, намиращо се в залива, (около 300 мили южно от Буенос Айрес). Хитлер живее на различни места в страната и умира в началото на 60-те години в град Мендоса.

Хитлер и Ева Браун

За разлика от съветската версия, в която се твърди, че телата на Хитлер и Ева Браун са били изгорени заедно с райхсканцеларията има няколко алтернативни версии за смъртта на фюрера. Те започнаха да се обсъждат по-интензивно след като американците през 2009 подложиха на модерен ДНК тест черепа и челюстта, намерени от руските военни в бункера, известни като „московските артефакти”, и обявиха, че всъщност в Русия не се съхраняват останките на Хитлер, а на... неговата сестра?!

Басти се основава на показанията на много бивши нацисти. Той се срещна с наскоро починалия Ерих Прибке, също жител на Барилоче. Пак там завършва дните си и немският разузнавач Райнхард Копс, ​​който е живял под псевдонима Джон Малер. Самият факт, че огромно множество от нацисти бяга в Латинска Америка и досега не е оспорван. Има сигурна информация, че сред тях са прословутия Адолф Айхман и зловещия доктор Йозеф Менгеле. Хиляди от тях бяха приети с отворени обятия от аржентинския диктатор Хуан Перон Ген (1946-1952,1952-1955). Но темата на нацисткото присъствие като цяло и, по-специално, в Барилоче, все още е табу за Латинска Америка.

„Барилоче е била рай за нацистите, но това е тема табу. И дори сега германците остават мълчаливи. Никой няма да разкаже историята на родителите си или на своите баби и дядовци. Никой не иска да има нацистки корени в семейството си,” – допълва Басти.

Основната сензация на книгата, която трябва да излезе в началото на следващата година ще бъде публикуването на „ръкопис” на Хитлер и негови рисунки, които Басти получава чрез трето лице от някой си Абдон Валенсуела. Последният е намерил документите в кабинета си през 1987 г., пише вестник Los Andes. В предишните книги Басти представя многобройни други документи, подкрепящи неговата версия например доклад на американски агент в Аржентина, както и показанията на градинаря на богатите немски колонисти – съпрузите Ейкхорн. Агентът съобщава, че двойката, която живее в село La Faldo, от юни подготвя имението си за пристигането на Хитлер. Запазено е  писмо на нацисткия генерал Зайдлиц, датирано от 1956 г., в което той обявява, че ще присъства на срещата между Хитлер и хърватския „фюрер” Павелич в Аржентина.

Бункерът

Новата книга ще разкаже как Хитлер е живял в Барилоче и защо през 1950 г. той заминава за провинция Кордоба, където е отсяда в хотел Рай – според показанията на Катрин Гамено, приемна дъщеря на съпрузите Ейкхорн. След това следите му водят до Grand Hotel Viena в град Мендоса, където е известно, че са живели и лекувани много видни нацисти. Според Басти после Хитлер отива в Парагвай, а след завръщането на Хуан Доминго Перон от изгнание, той отново се завръща в Мендоса, където умира и е погребан в местното гробище в началото на 60-те години.

Освен Басти към аржентинската версия се придържат Джерард Уилямс и Саймън Дънстан, които през 2011 г. публикуват книга, наречена „Сивият вълк – бягството на Адолф Хитлер”. Между другото Басти неотдавна ги обвини в плагиатство. Британците пишат, че проблемът с евакуацията на фюрера е решен от прословутия Мартин Борман (който също е избягал в Аржентина, въпреки че официалната версия е, че той или е починал или се е самоубил през 1945 г., тъй като не може да напусне Берлин). За тайните операции на Борман, насочени към изключително прагматичната ангажираност с американците и свързани с изграждането на нацистката база в Аржентина в тази книга са отделени доста страници.

Дънстън и Уилямс твърдят, че „Хитлер” и „Браун”, които загиват в Берлин през 1945 г. са били всъщност близнаци, приготвени от нацистите. Ако нацистите са пробутали близнаци, те просто са се погрижили и за това именно неговите рентгенови снимки да се окажат в кабинета на лекаря. А показанията на свидетелите, ако се разгледат детайлно, често си противоречат в подробностите, което буди основателни подозрения, считат авторите. Но в тази версия не не вярва никой от руските историци .

НКВД

„Хората, които не са в курса на работата вероятно не знаят какъв титанически труд са извършили НКВД при проучванията си в близост до райхсканцеларията и разпитите на всички онези, които са били там,” – коментира в „Pravda. Ru” Алексей Исаев, историк и автор на книги за историята на 20-ти век. – „Била е проведена сериозна експертиза, като се има предвид технологията тогава. Намерен е свидетел – часовой, който наблюдавал през прозореца на райхсканцеларията целия процес на изгаряне. И имайте предвид, че НКВД не просто са „питали”, те са „разпитвали” свидетелите. Друга работа е, че по съветско време делото е било засекретено. Това дава и поводите за спекулации на Запад. Намерени са и лекари, за които е доказано, че се занимавали със зъбите на Адолф Хитлер и Ева Браун, които свидетелстват, че останките принадлежат на тях. Така че аз мисля, че това са просто спекулации по темата,” – казва експертът.

Въпреки това, питаме защо днес интерес към този въпрос не показват нито руските, нито западните власти? А и в библиотеката на Конгреса има още няколко рентгенови снимки на зъбите на Хитлер, които не до ден днешен не фигурират в експертизите. Защо?

В историята има много бели петна. Напоследък вестник Билд публикува доказателства, че е намерен гробът на шефа на Гестапо Хайнрих Мюлер. Известно време след войната разузнаването на ГФР смята, че Мюлер е оцелял след поражението на Третия райх. Според архивни документи същите тайни служби през 1949 г. са смятали, че той се намира в Чехословакия. А през 1951 г. обявяват, че той е бил и в ръководството източногерманската ДС  – Щази. Малко по-късно се предполага, че е работил за СССР на територията на Чехословакия. В крайна сметка се оказа, че е бил погребан в еврейско гробище в Берлин.

(По материали на в. Телеграф, Билд и Правда)