ХОБИТ: ПУЩИНАКЪТ НА СМОГ

Май тази година Питър Джаксън ще се подвизава като един истински Дядо Коледа сред режисьорите на блокбъстъри. Чувалът му, издут от целулоидни екстри продължава да сипе подаръци, въпреки очевидната оскъдност на материала, поставен на негово разположение – Хобитът на Толкин.

За пореден път брадатият директор на Властелинът на пръстените вади от чувала с екшъни, специални ефекти и магическо очарование Хобит: Пущинакът на Смог – втората част на новата трилогия, която ефективно доказа на съмняващите се, че дори толкова тънка книга може да бъде раздута до неимоверни размери.

Никой не може да обвини този човек, че е кинематографичен Скрудж. В този потенциално труден „среден” сегмент Джаксън не взема публиката за даденост и не разчита за нищо на случайността. Така той създава пищно, привличащо внимание приключение, което би трябвало да не ни оставя да си поемем дъх. Да не говорим за Гандалф, който няма да има време спокойно да изпафка една лула – от неистовото начало чак до висящата сякаш на ръба на пропаст финална част.

Подобно на вторите Игри на глада той е достатъчно уверен в себе си, за да остави публиката да чака с нетърпение развръзката, като създава огромна инерция, обещавайки една „епична” конфронтация в аванс  – дори и тя да се окаже малко разочароваща в разминаването си с желания край.

Бягството на джуджетата

Тъй като на филма се гледа просто като на част предхождаща „второто действие” – вероятно заложено предварително в плановете за много по-мащабно бъдещо произведение – наблюдаваме и още няколко малки разочарования. Сред тях са липсата на определеност и доста досадно повтарящите се подробности от наратива на твърде опростения разказ. На моменти оскъдните пречки и предизвикателства са заменени с други, като пътуването на джуджетата до Самотната планина, където те трябва да преодолеят мощта на дракона Смог (Бенедикт Къмбербач) в стремежа си да завърнат в своята родина, Еребор.

Има няколко повествователни обрати или изненади, където самите герои не се подлагат на никакво смислено или интригуващо развитие например, когато Билбо Бегинс (Мартин Фрийман) вече е намерил смелостта си, а Торин Дъбощит (Ричард Армитидж) определено е скован в тясната рамка на образа на гордия крал, докато Гандалф на Иън Маккелън си е все още познатия Гандалф – пророчески и всезнаещ.

Независимо от това, има много по-убедителни и предизвикателни неща за вършене, които ще тестват тези характерни за героите качества, както никога досега. Билбо трябва да се изправи един срещу колосален дракон, достигайки целта си в мисията на "крадец”. Той трябва да открадне специален камък от бърлогата на Смог, защото той притежава силата да обединява армиите от джуджета.

Подозирам, че най-големия интерес, все пак ще бъде запазен за Орландо Блумовия Леголас, вълнуващият елфически стрелец от трилогията Властелинът на пръстените.

Лидерство на Торин идва под изключителен натиск, тъй като те са изправени пред неумолимите врагове, откровено враждебни, каквито са варварите-орки, до просто подозрителни, каквито са елфите,  които ги държат в плен.

Те също са изправени пред съпротива от страна на владетеля на Лейктаун, близо до Самотната планина. Надутият автократ е пресъздаден забавно от Стивън Фрай, който не иска „мисията на джуджетата” да разбунтува покорните му граждани чрез някакви си нови идеи за освобождение.

„Всички тези приказки за промяна трябва да бъде спрени,” –  казва той на помощника си. Образът му излъчва известно количество естествен хумор, което е добре дошло за един филм, изпитващ хронически недостиг откъм веселие и закачки.

Мисията

Гандалф междувременно се загубва по време на соловата си мисия, чиято точна цел не може съвсем да се проумее. Така че джуджетата ще трябва сами да се погрижат за себе си.

Докато вече съществуващите характери не могат особено ни изненадат, то новите оживяват донякъде нещата.

Подозираме, че най-голямото внимание все пак ще бъде насочено към Орландо Блум и неговия е Леголас. Засилващият пулса на дамите елфически стрелец от трилогията Властелинът на пръстените, който срещаме отново, тук е показан като по-млад и по-буен, но все пак наивен принц.

Далеч от самоцелната поява (реална опасност тъй като героят не фигурира в книгата) тук той има съществена част и главната роля в една от най-вълнуващите и продължителни екшън сцени.

Това се вижда, когато джуджетата да бягат от плен в бъчви, хвърлени надолу по бързеите, преследвани от орките-убийци. Имаме предвид сцената, в която Леголас грабва лъка и започва да подскача грациозно над водата по главите на джуджетата като истински кунг-фу майстор, владеещ „стила на Дракона”.

Тауриел в акция

Леголас е в комплект с вълнуващия нов характер – красавицата воин Тауриел (Еванджелин Лили), чиято история подсказва, че може би елфите и джуджетата ги чака розово общо бъдеще. Тя е като лъч светлина в този отново преобладаващо мъжки състав. 

Що се отнася до самите джуджетата, като оставим настрана  Билбо и Торин, те си остават един твърде космат меланж, където трудно да бъдат разграничени едно от друго, въпреки че добрият познайник на зрителите Джеймс Несбит от време на време пресича пейзажа.

Май по-често, отколкото би трябвало, джуджетата бягат, борейки се или страдат от някакъв ужас или унижение. Филмът се започва с терора върху тях от страна на орките и общо взето не се променя до края.

Много са формите на унижение малките хора: залавяни  са от гигантски паяци, принуждавани са да се крият в бъчви, пълни с риба, да влизат в къща през... тоалетна и т.н. Списъкът е безкраен...

Естествено Джаксън запазва най-доброто за накрая и то заема формата на дракона Смог. Пламналите очи на звяра, който изпълва всеки сантиметър от екрана с огромните си мащаби, както и леденото му самодоволно присъствие е изразено брилянтно чрез гласа на Къмбърбач.

Несъмнено неговата среща с джуджетата е направена в най-подходящия момент за развръзка, а тя е само един предвестник на нещата, които тепърва предстоят.

Какво, за бога, ще се случи на финала?


Жоро Нончев

Оригинален постер