МОЯТА СЕДМИЦА С МЕРИЛИН

Постер на продукцията

Моята седмица с Мерилин очевидно иска да изследва и двата основни пласта на вече познатия мит за Мерилин Монро. Но „повърхностно” погледнато  ние виждаме само един малко по-нюансиран портрет на размирната звезда, показващ я в немалко лични моменти на слабост, а преобладаващата част от лентата свидетелства в комичен аспект колко дразнеща е могла да бъде тя особено към партниращите и колеги-звезди.


Сценарият е създаден въз основа мемоарите на Колин Кларк – млад мъж, който работи за нея на снимачната площадка на Принцът и шоу-гърлата (The Prince and the Show Girl). Затова и „ключът” към филма е единствено гледната точка на младия мъж, естествено влюбен и обсебен от чара на звездата, който има шанса да прекара цяла седмица със своя идол. 


С поредица от силни изпълнения зад гърба си, Мишел Уилямс върши страхотна работа и тук, извайвайки пластично на централния образ, но на фона на нейния несъмнен индивидуален успех Моята седмица с Мерилин ми изглежда почти толкова плитък и пухкав колкото е и стария филм с участието на истинската Мерилин. Е, новият, разбира се, е достатъчно забавен, но представлява една голяма, за съжаление, пропусната възможност за нещо много по-стойностно.

Капризната Мерилин се
 разхожда по лондонските 
улици

През 1956 г., прясно омъжена за Артър Милър най-известната жена на планетата, Мерилин Монро (Мишел Уилямс), пътува до Англия, за да изиграе звезда в лека комедия с участието на Лорънс Оливие (Кенет Брана), лъвът на Шекспировите постановки, който е и режисьор на продукцията. 
Колин Кларк (Еди Редмейн), едва наскоро завършил Оксфорд, е счупил краката си в желание да намери каквато и да е работа в офиса на Оливие, само и само да му бъде възложено да придружава Монро време на нейния престой в Англия. Задачата му, освен всичко друго, е да осъществява връзката между нея и колегата - звезда и режисьор, който почти веднага започва да я ненавижда.
Появилата се на снимачната площадка Монро, е точно такава, каквато си я знаем предимно от слуховете – ирационална, несигурна, неспособна да се яви навреме в уречения час. Но всеки път, когато Оливие заплашва да я „издуха” от снимачната площадка и да я уволни тя пуска в действие чара си. В началото на филма я виждаме да изпълнява „Heat Wave” под страстни лилави светлини и ние, подобно на всеки един от участващите в Принца и шоу-гърлата тръпнем от нетърпение да видим нейното изпълнение отново.

Изкусителната Мишел Уилямс в ролята
 на Монро

Колин Кларк, от друга страна, ще приеме с удоволствие всичко, което тя му предлага, и Редмейн прекарва голяма част от филма, взирайки се в Уилямс като влюбено паленце. Така той не проумява никога, че моментното увлечение на Монро към него не е истинска любов, а само един, характерен за нея, маниакално-депресивен начин да изрази благодарността си към този, който я желае. И знаейки, че филмът е базиран само на личните спомени на Кларк по време, когато и двамата са били абсолютно сами ни е малко трудно да не бъдем скептични към сцени, където тя го кани в леглото си и признава, той единствен е човекът, който я познава напълно или приласкава кльощавата му физика с поканата да се къпят голи в езерото, появявайки се пред него с влажно тяло, цялото покрито с капки – нещо като древногръцка богиня и пин-ъп гърл в една опаковка.



Историята показва, че това не ще да е било някаква голяма романтика за времето си, но Кларк и филмът изглежда не са съгласни. Те ни принуждават да вярваме на глуповатото му влюбване, без да бъде направена необходимата стъпка назад, за да видим Монро в състоянието на манипулативна депресия, в каквато се е намирала всъщност. Актьорите са напълно наясно с това и за пред хората си дават вид, че изпълняват остри и нюансирани роли, което за щастие се превръща в спасителен пояс за филма изцяло.

Главната героиня на филма е, разбира се, Мишел Уилямс, която със силната си експресивност, с тяло, което не престава да танцува и да се поклаща сякаш наново създава Мерилин пред очите ви, разкривайки несигурността и талантите и, без изобщо да се „хваща” за съществуващите до този момент митове. Нейните сцени с Редмейн пращят от сексуално желание благодарение на неговото чудесно и сдържано изпълнение, но ми е далеч по-забавно да я гледам как се репчи на Брана, който играе самовлюбения и надут Оливие. Усеща се комичния ефект, но без необходимата доза пластичност, която би разкрила повече характера му. Обяснявам си го с твърде голямата почит, която изпитва Брана спрямо своя герой.


Джулия Ормонд, Ема Уотсон – от Хари Потър, – Джудит  Денч, Доминик Купър и Дагри Скот наистина оформят симпатичен кастинг, но никой от тях не си дава много зор освен с мързеливо дозираната си игра, допринасяща все пак за приятното „полиране” на филма и забавната му енергия.


В желанието си да изпрати публиката си щастлива след края на прожекцията, вместо да продължи да „копае” в очарователния образ на водещата лейди, режисьорът Саймън Къртис избягва със завидна ловкост двата най-тъмни момента в разказа (кризите на Мерилин, в компанията на своя треньор са особено воайорски и сърцераздирателни) и дори насилва обстоятелствата към един принудително хепиенд, който ще ви позволи да забравите за миг как трагично всъщност завършва животът на Монро. 

Уилямс, обаче, няма да ви позволи да го забравите и това е, което извисява играта и високо над филма и околната и среда. И без нея може би щяхме да сме доволни от Седмица с Мерилин, но  вероятно като още едно тривиално допълнение към колекцията на вече съществуващата мерилинофилия. Хубавото крайна сметка е, че Уилямс ни кара да желаем от  филма повече. Може би един ден някой друг ще направи отличен филм, който да е на нивото на нейното сегашно изпълнение, но междувременно Моята седмица с Мерилин  си остава не само приемлив, но  и трудно забравим заместител.

Кейти Рич (Синемабленд)

Официален сайт на продукцията

БАРСЕЛОНА

Саграда Фамилия

Разположен върху равнина която се издига леко от морето към гама от гористи хълмове, Барселона е най-космополитният град в Испания и едно от най-натоварените пристанища на Средиземно море. Ресторанти, барове и клубове винаги са добре посещавани, както добре е посещавано и крайбрежието през лятото. Може да останете с впечатление, че там населението е посветено изключително на удоволствията, но нека това не ви заблуждава. Барселона представлява една трудолюбива, динамична среда, надяваща се да намери своето достойно място в авангарда на Европа от 21-ви век, с тежка концентрация на хай-тек производства и биомедицински бизнес.

Населението се отнася към своята дълга история с разбираема гордост. От обикновен римски град, Барселона преминава към средновековната търговия с неумолима сила и старият й център представлява една от най-големите концентрации на готическа архитектура в Европа. Именно на тази историческа основа са създадени и някои от най-странните сгради в света като сюрреалистичният силует на църквата Саграда Фамилия например, сътворен  от невероятния архитект Антони Гауди.

Барселона променя основите в изкуството, архитектурата и стила от края на 19 век. От чудесата на модернизма до съвременните произведения, от Пикасо до предпочитанията на Сузана Солано сърцебиенето на Барселона не е прескочило напразно и един такт. Градът притежава и забележителен  авангард от фамозни шеф-готвачи, които предизвикват буря от аплаузи и са достойни за суперлативи не по-малко от френските си колеги.

Барселона е столица на Каталуния, регион със собствен език, характер и история. Интересно е, че каталунците не са спирали да мислят за дома си като за отделна държава. Самия град може да ви държи заети в продължение на седмици, но извън него има също много привлекателни пясъчни плажове, Ситге и веригата на планината Монсерат. Така че непременно определете няколко дни за еднодневни екскурзии по време на Вашия престой.

Уникалната архитектура на Гауди

Пласа де Каталуня (исп.) е сърцето на града, а световно популярната Ла Рамбла, известна също като Les Ramblas - главната артерия. Ла Рамбла (La Rambla) започва от Пласа Портал де ла Пау със 161-футовия паметник на Колумб срещу пристанището и се простира на север до Пласа де Каталуния. По тази широка алея ще намерите множество вестникарски будки, сергии, продажба на птици и цветя, портретисти-художници, кафе маси и столове, където можете да седнете и да гледат парада на преминаващите. Ако се движите на север по Ла Рамбла, площта от лявата ви страна е El Raval – най-големият квартал в Барселона, а в дясно е Barri Gotic (Готическия квартал). Тези двата плюс района на La Ribera, който се намира по-нататък, от дясната ви страна през друга основна артерия, Vía Laietana оформят внушителния Ciutat Vella (Стария град). В рамките на тези три квартала има два интересни района. Единият от тях е скандалният Barri Xinès или Barrio Chino (буквално, китайски квартал, въпреки че това не е Чайнатаун), близо до източния край на El Raval, граничещ с La Rambla. Другият е Ел Born - проспериращ през Средновековието и днес бастион на най-интересната част от Барселона – в долния, гледащ към пристанището страничен джоб на La Ribera. Целият този наситен, изпълнен с характер район е обширен, макар и не толкова голям, колкото разтегнат. Той е по-скоро аморфен, носещ названието L'Eixample. В него бихме посочили като основни забележителности трите подрайона: El Raval, Barri Gotic и La Ribera.

Ла Рамбла
(сърцето на Барселона)

От другата страна на Пласа де Каталуня, La Rambla става Rambla Catalunya, с елегантния Пасаж де Грасия успоредна, намираща се непосредствено отдясно. Това са двете основни артерии на L'Eixample, известно още като Разширението. Това е мястото, където повечето от перлите на „модернистичния” период, включително ключовите творби на Антони Гауди, се пресичат в тази точка със суровата мрежа от грациозни сгради, принадлежащи на средната класа от квартала. Двете завършват на Диагонала – основна градска артерия, която служи като бизнес и търговски център на града. На север през Диагонала е предградието Грасия. Някога то е било отделно село, а сега допринася с ефирната си атмосфера, заменяйки това, което липсва в района – забележителни паметници.

Други области от интерес за посетителите са Montjuic, разположена югозападно от града, морското пространство на Барселонета и плажовете. Първият е най-голямата зелена зона в града, там са някои от най-известните музеи, както и постройките на Летни олимпийски игри от 1992 г. Вторият е полуостров, че станал отдавна популярен в града с детската си площадка, с десетките рибни ресторанти, някои ориентирани към плажовете, че разрастващото се на север протежение на крайбрежието. Извън Барселона, на северозапад, по-висока от Montjuic е планината Тибидадо, стояща като страж и се наслаждаваща се на чудесни гледки към града и Средиземно море. Там също има стар увеселителен парк и кичозна псевдо-готическа църква, която се стреми да подражава на парижката Сакре Кьор.

Морския музей

Стария град

Намирането на адрес в Барселона обикновено не предизвиква проблеми. Кварталът Eixample е изграден въз основа на системата на преносната мрежа, така че чрез изучаването на пресечката, лесно можете да намерите  мястото, което търсите. Барселона е затворена от едната страна с морето (mar) и планината на Тибидадо (montaña) от друга. Така че често хората в L'Eixample описват мястото от коя страна на морето или планината се намира. За Ciutat Vella, или Стария град, е малко по-объркващо и ще ви трябва добра карта (можете да я купите в павилионите за новини по La Rambla), за да намерите конкретни места. Въпреки това, градът изобилства с дълги булеварди и просторни площади, което прави по-лесно ориентирането. Определянето S/N (sin número) означава, че зданието няма номер, обаче, това основно е ограничено до големи сгради и паметници, и е доста очевидно, когато сте на самото място. В застроена Барселона, символът "?" обозначава етаж (например, на първия етаж е 1?). Имената на улиците са на каталонски. Някои хора все още се отнасят до тях на испански, но има много малка разлика между двете, така че не трябва да предизвиква объркване. Думата за "улични" (Carrer на каталонски и Calle на испански език) почти винаги се пропуска. Например Carrer Ferran е просто Феран. Пасаж (или Paseo на испански език) и Avinguda (или Avenida на испански език), което означава съответно "булевард" и "бул" почти винаги са запазени, като в Пасаж де Грасия и Авингуда де Тибидадо. Rambla означава дълъг пешеходен булевард и plaça (или plaza на испански), квадрат.

ПОСЛЕДНИЯТ ФИЛМ ЗА БОНД Е НАРЕЧЕН SKYFALL

Даниел Крейг поредният  007

В последното приключение на 007 ще играе за трети път звездата Даниел Крейг.За водещи дами са потвърдени със сигурност френската актриса Беренис Марло и Наоми Харис.

Skyfall ще бъде режисиран от Сам Мендес, който спечели Оскар за 1999 с Американски прелести.

Мендес сподели, че сюжетът ще изпрати тайният агент в Лондон, Китай, Турция и Шотландия. Ще имате възможност да наблюдавате теста за лоялност на Бонд спрямо началника си M, докато централата на МИ6 е подложена на атака. Във филма ще видите, освен завръщането на дамата Джуди Денч като шпионина-шеф M, също и звездата Ралф Файнс, Албърт Фини и... Хавиер Бардем като основен злодей на сюжета.

Премиерата ще се състои във Великобритания на 26 октомври 2012 г.

Крейг коментира пред репортери в Лондон, че работата на актьорите по последователните филмови сцени за новия филм ще започне по-късно в четвъртък.

Многото спекулации около новия филм се фокусирани върху това, какво ще допринесе Мендес на франчайза. Някои предполагат, че той ще намали чувствително и дори може да откаже напълно от екшън сцените. Самият режисьор отрече това да е така. Той каза пред репортерите в Лондон, че „фантастичният сценарий” притежава „всички елементи на класически филм за Бонд” и в това число - да потуши всякакви слухове – и „много екшън”. Когато го попитаха какво могат да очакват феновете от него, той добави загадъчно: "Филмът ще разкрие всичко. Има и много изненади.

Продуцентът Барбара Броколи заяви, че все още няма никой избран да напише или изпълни музиката за новия Бонд.

Следващата година се навършва 50-годишнината от първия филм за Бонд, 1962, Д-р Но.

Джеймс Бонд е един от най-дългите франчайзинги в историята на киното, и 23-тия Бонд ще отбележи края на четиригодишна празнина.

Последните изяви на 007 бяха в Спектър на утехата (2008), режисиран от Марк Форстър.

Неизползвани заглавия от историите на Иън Флеминг остават: Риск, Редкия Хилдебрандт, Собствеността на една дама, 007 в Ню-Йорк.

Франчайзът е бил спрян поради финансови затруднения и подаване на молба от страна на MGM за защита от фалит през ноември миналата година.

Спасителна сделка и нов план за преструктуриране постави американската фирма Spyglass Entertainment на кормилото на MGM, която, до този момент, се бореше като риба на сухо заради няколко бокс-офис провала и спад на DVD продажбите.

Крейг, който направи дебюта си като Бонд в Казино Роял през 2006 г. е шестият актьор, който играе британския таен агент в официална Бонд серия.

Сър Шон Конъри, Джордж Лейзънби, сър Роджър Мур, Тимъти Далтън и Пиърс Броснан го предхождат в емблематичната роля. 

Казино Роял беше и си остава най-успешният принос в 49-годишната история на франчайза със своите внушителни 594 млн приходи в целия свят.

(ВВС)