ДНЕВНИКЪТ НА РОМА (THE RUM DIARY) 2011

"Ако бях написал истината, която знаех за последните десет години, около 600 души, включително и аз, днес щяхме да гнием в затворническите клетки от Рио до Сиатъл. Абсолютната истина е много рядка и опасна стока, в контекста на професионалната журналистика." 

Х. С Хънтър

Коктейл ала Джони Деп: 1 част 
кураж,
 1 част справедливост, 3 части ром 
и...  миксирайте добре.

Неслучайно още първият клип, излязъл в медийното пространство не ни губи времето и бърза да подскаже за какво точно иде реч. Нещата наистина изглеждат много обещаващи и напомнят за една отдавна забравена класа от най-добрите години на Х. Богарт. А участието на най-голямата холивудска звезда за момента възбужда допълнително любопитството ни. И може ли да бъде иначе? Но дали наистина това ще се случи засега можем само да гадаем.

Представете си как давате мръсна газ по прекрасна, строена сякаш от самия Бойко Борисов пуерториканска магистрала. Вятърът свири в косите ви. Изумително красива блондинка се е отпуснала от лявата ви страна. Изведнъж усещате ръката и на коляното си. Това напълно обсебва вниманието ви, а ръката и продължава да пълзи нагоре. Натискате газта до дупка, адреналинът ви друса, а скоростомерът заплашва да се счупи. Яко-о-о-о!

Но тук няма да се наслаждавате само на бързи коли или как Амбър Хърд опипва колебливо и страстно бедрото ви. Понякога дори щастието може да направи опасен завой. Понякога алкохолизираните ви приятели може да ви предадат. Тогава може да се събудите най-неочаквано в разхвърляна хотелска стая и...

Неотдавна Дисни забраниха на Джони Деп да коментира Дневникът на рома (The Rum Diary) дори пред съдружниците им от ABC?! Причината? Според THR всичко се свежда само до една единствена клауза в „пиратския” договор на Деп. Явно от Дисни не са искали Дневникът на рома да „получи по-голяма експозиция” от „морските” му авантюри. Като се замисля, това наистина си е важна причина. Искам да кажа, че за тях Дневникът на рома не е нищо повече от един R-оценен алкохолен круиз, направен върху произведенията на стария симпатичен пияница Хънтър С. Томпсън. И като се вземе предвид, че филмите от сагата Карибски пирати могат да донесат още няколко милиарда долара...

Неустоимата Амбър Хърд и чаровникът Джони Деп в сцена от филма

Съдържанието на прословутата клауза излезе наяве по време на филмовия фестивал в Остин, когато репортери от KHOU Хюстън също не бяха допуснати до интервю с Деп и не получиха разрешение да го снимат, подобно на останалите присъстващи, които не бяха от ABC. Това наистина се случи, въпреки че Деп беше в Остин не само, за да присъства на прожекцията на Дневникът на рома по време на фестивала, но и да получи награда за „изключителен принос към киното”. Чудя се, дали поне на ABC са им позволили да щракнат някоя снимка. Нейсе.

Но то пък, от друга страна хората са си прави. Имайки предвид интелигентността на голяма част от кинолюбителите по този начин те са предотвратили всевъзможни досадни грешки. Ще кажете, че това е невъзможно, защото на пръв поглед двете ленти са диаметрално противоположни по замисъл, жанр, че и „таргетиране”. Но май това твърдение сякаш не изглежда абсолютно сигурно?

Красавицата

Първо: действието и в двата филма се развива на екзотични острови с почти еднаква природна среда и много, много ром. Второ: Джони играе главната роля и на двете места и почти през цялото време е под въздействието на вълшебната карибска напитка. И трето: постоянно се забърква в игриви любовни интриги, провокиран от две макар и доста различни красавици. И огромно количество сирени и зомбита, характерни най-вече за пиянските кошмари и наркомански халюцинации. Всичко това май наистина може да доведе до истинско объркване на неопитния  фен.


Шегата настрана, самият аз съм голям почитател на Джони Деп, но и знам също така (от личен опит) до какво допълнително дезориентиране може да доведе коварната напитка. Хайде да не си бъркаме епохите, че и чашите! Затова бих могъл да се съглася със странното за мнозина вето на Дисни.

Журналистът

Всъщност Дневникът на рома разказва бързо и сигурно набиращата опасна скорост хаотична история на странстващия журналист Пол Кемп (Джони Деп). Изморен от шума и лудостта на Ню Йорк, от разпадането на условностите в края на ерата на Айзенхауерова Америка и куп други типично американски простотии Кемп пътува до примитивния все още остров Пуерто Рико, за да пише за местния вестник Сан Хуан Стар, управляван от манипулирания и корумпиран безпроблемно от силните на деня редактор Лотърман (Ричард Дженкинс). Приспособявайки се с лекота към просмукания с ром очарователен живот на острова неусетно Пол се оказва напълно обсебен под нежния диктат на неустоимата красавица Шене (Амбър Хърд) – родената в Кънектикът, ексцентрична и привлекателна годеница на финансовата акула Сандерсън, чиято роля се изпълнява от нашумялия напоследък Аарон Екхарт.

Любовният триъгълник

Героят на Сандерсън - типичен бизнесмен, участва в доста сенчести сделки с имущество. Той се явява като един от многото американски предприемачи, чиито брой на китния остров нараства заплашително. Между другото тогава, както и сега, вносителите на прословутото американско ноу хау, старателно пакетирано в лъскавата обвивка на коварна псевдо-демокрация обхващат всички сфери на влияние в това райско кътче със скоростта и жестокостта на летален вирус. Безскрупулни и безпардонни те са решени на всяка цена да превърнат Пуерто Рико в капиталистически рай, обслужващ богатите чужденци за сметка на местното население. И когато Кемп, вербуван от Сандерсън, е принуден да напише положителен отзив за поредната мръсна история пред журналиста неумолимо очаква своето решение така популярната в медийните среди  вече „класическа”дилема: да помогне със словото си на корумпирани бизнесмени или да разобличи гадните копелета, очакващи поредната финансова облага. 

Другото лице на Пуерто Рико

Дали в съзнанието на изпълнявалия мръсни поръчки журналист, подобно на мнозинството от съвременните си събратя, ще се пробуди съвестта и парите ще се окажат безсилни, или чувството за справедливост и мечтана свобода на духа ще победят - предстои да видим само  след броени дни. Честно казано, винаги е приятно да се наблюдава такава метаморфоза пък било само и върху бялата повърхност на показвалия най-невероятни неща изстрадал киноекран. Отново ще имаме приятната възможност поне да си помечтаем, че някога, някъде в полуделия корумпиран свят който ни заобикаля би могла да се промъкне поне частична справедливост. Вероятно не, ако имаме предвид и коментара на самия баща на гонзо-журналистиката  Хънтър С. Томпсън, който в интервю на сп. Ролингстоун от 15 февруари 1974 откровено заявява:


"Ако бях написал истината, която знаех за последните десет години, около 600 души, включително и аз, днес щяхме да гнием в затворническите клетки от Рио до Сиатъл. Абсолютната истина е много рядка и опасна стока, в контекста на професионалната журналистика."

Типичната за острова "творческа" обстановка

Личният опит на автора превръща местния хедонистичен лайфстайл и доста разкрепостен за времето морал в увлекателен сюжет, застъпен в едноименния роман от 1961 година. На тази база режисьорът-сценарист Брус Робинсън от своя страна е положил невероятни усилия да създаде подобаваща на епохата атмосфера с подчертано типично поведение на персонажите.Не можем да не отбележим чудесния му избор за водещата женска роля в лицето на новоизгряващата звезда Амбър Хърд. С визията си актрисата-модел от Остин (Тексас) се вписва идеално в ретро кадрите, не по-зле от най-големите красавици в историята на Холивуд. Освен безупречните си форми 25-годишната актриса притежава и интелигентността, и потенциала необходим за извайването на многопластов и драматичен образ. На някои може да им изглежда невероятно, че една актриса, която до този момент е играла във филми с доста съмнително качество - повечето от които са откровено долнопробни трилъри - сега партнира на звезда като Деп. Но да не забравяме, че броят на тези филми с нейно участие достигна числото 19, а  в един от последните, прожектиран в България, партнира на друга холивудска знаменитост - Никълъс Кейдж (Drive Angry). Явно това е начинът да се набере опит и популярност по холивудски. А подчертаните и интереси към... философията определено взривяват битуващите стандарти за наивната и глуповата блондинка. Самата тя е получила строго католическо образование, но след ранната и нелепа смърт на приятеля си в автомобилна катастрофа става атеистка под влиянието на прочетеното от небезизвестната клакьорка на капитализма Айн Ранд.

Аарон Екхарт и Амбър Хърд в сцена от филма

Във филма, разбира се, не липсват характерните за региона горещи ритми на латино музиката, вуду магии, чувствени танци и фиести - едно волно безгрижие, провокирано от самия начин на живот, наблюдавано сякаш от близък план през далекогледа на циничен воайор,  който обаче не е чужд на самоиронията и прокрадващия се на моменти гротесков хумор.
Лично аз смятам, че тази роля дава още една уникална възможност на Джони Деп да разгърне страхотния си талант, превъплъщавайки се в противоречивата личност на американския журналист. Може би така ме кара да мисля досега видяното в трейлърите, донякъде кореспондиращо на моменти със света на един друг влюбен в Карибите американец - Хемингуей. Имам предвид „кубинския” му период, но без редовната пресилена доза мачовщина естествено.

Ето че, този път очакванията са повече от положителни, но ще можем да уверим напълно в тях не по-рано от 28 октомври - денят на премиерата.

Жоро Нончев


Официален сайт на продукцията

Оригиналния постер на продукцията

ТРИМАТА МУСКЕТАРИ - 2011

3+1 - последната
 "неочаквано добра комбинация"

Според холивудските спецове по продажбите, май отново е дошъл момента Д’Артанян да препаше ръждясалата си шпага и яхнал жалката си кранта бавно да се отправи към Париж. И тъй като почти всяко поколение се е радвало на поредната екранизация на този най-френски класически роман бъдете сигурни, че сегашното също няма да направи изключение. С тази разлика, че този път твърдоглавият гасконец и неговите трима приятели ще трябва да насилят късмета си до краен предел.

Предстои им да се справят не само с убийствено красивия ( двоен агент в лицето на коварната милейди (Мила Йовович) и нейният самозабравил се работодател. Този път те ще трябва да спасят не само френската корона, но и Европа от надвисналата военна заплаха. Наистина това е задача в чувствително по-малък мащаб от глобалните изхвърляния на Супермен и колегите му, но такава, каквато самият автор на романа не и сънувал. Той вероятно не е и сънувал астрономическите хонорари, които сценаристчета-та Андрю Дейвис и Алекс Литвак ще получат, за да деформират текста му по най-идиотския възможен начин, само и само да го направят полуразбираем за исторически неграмотните свои сънародници. Нещо като да изрисуваш мустаци на Мона Лиза и да заявиш, че без твоята намеса шедьовърът на Леонардо би потънал в забвение!

Д'Артанян и гвардейците на кардинала

Забравете още от сега за някаква историческа достоверност, драматизъм, пластично изваяни образи и романтика (иначе така характерна за жанра). Филмовият разказ е наблегнал основно на мъжката дружба, а жените съвсем не приличат на безпомощни създания, готови да припаднат всеки един момент в ръцете я на похитителя, я на любимия.Какво все пак бихме могли да очакваме от тази „съвременна” адаптация на безсмъртния роман на Александър Дюма?

Жул Верн или Дюма?

Съвсем разумно режисьорът Пол Андерсън нито за миг не забавя светкавично развиващото се действие, като не оставя дори за момент публиката да отклони очи от екрана или да си вземе още пуканки. В блестящ калейдоскоп се въртят шпаги, избухват експлозии, следват каскада след каскада, в небето се носят, издули платна, линейни кораби, а съмнително цицорестата Мила Йовович надминава толкова много мускетарите в степента на бойните си умения, че има реална опасност да засенчи дори вездесъщия Джеки Чан!

Неслучайно американските филмови критици сравняват този пореден римейк с Индиана Джоунс, Дивия Запад (WILd, Wild West) и Супер 8. Очакванията са лентата да събере фенска маса, подобна на споменатите блокбастъри и така да даде жадувания от продуцентите тласък – предпоставка за любимите холивудски продължения.

Милейди в истинска бойна сцена

И въпреки че умишлено търсената автентичност в костюмите, корсетите, макияжа и някои от оръжията е постигната до голяма степен, усещането си остава някак си... смесено. За него допринася немалко и официалния постер на продукцията. Освен напращялата Мила Йовович, която изглежда супер секси и кара зрителя да благославя невероятните възможности на Фотошоп и ракурсите на 3D формата, виждаме Орландо Блум да се пули съвсем по клоунски от върха на пренаселената от актьорски лица пирамида, а младият Д’Артанян (Логан Лерман) гледа объркано сякаш случайно се е озовал там. Човек почти се замисля да не са объркали героите с тези на Питър Пан?

Орландо Блум в ролята на дука-прелъстител

Все пак не можем да отречем напълно, че  е направен поне опит да се създаде атмосфера близка до старите филмови „класики” - така любими на цели поколения развълнувани зрители. Допълнителен, възбуждащ интереса ни факт  е изявлението на създателите на филма, които твърдят убедено, че във всички бойни сцени участващите и актьори, и каскадьори са използвали истински заточени хладни и съвсем реалистични оръжия, отработвайки внимателно движенията си. Това, разбира се, е лукс за съвременното кино, където времето е разчетено до секунди. При тези обстоятелства дори рискът  да се отреже нечие ухо си остава съвсем реален.

Един за всички, всички за един!

Дали наистина е така ще видим най-рано на 21 октомври, когато в повечето кинотеатри ще се чуе тропотът на мускетарските коне, препускащи вихрено по екраните, следвайки сюжетната линия не толкова на старите, колкото на новите измислени приключения. Дадена е поредната възможност на най-известния квартет персонажи от епохата на типично френския класически романтизъм отново да кръстоса шпаги с враговете си след цели 400 години на невероятна световна популярност. Което всъщност... съвсем няма да е лошо.

Жоро Нончев


Официален сайт на продукцията