САМОЖЕРТВАТА НА 13 УБИЙЦИ (13 ASSASSINS)

"13 убийци"
(оригиналният плакат)

Вече не си спомням откога не сме гледали истински класически самурайски филм. Подобно на уестърните, така наречените йистърни бяха изчезнали от филмовия афиш за порядъчен период от време. Но след като Холивуд се сети, че вече е крайно време да пробва пазара, отупвайки от праха вехтия сценарий на Непреклонните, като направи повече от успешен римейк на старата лента, така, вдъхновени от примера и успеха на „по-големия брат” в киноиндустрията, японските кинематографични компании не закъсняха със светкавичната си реакция. И ето, че съвсем скоро – на 29 април 2011 година – на феновете ще бъде предложена новата версия на стария ийстърн Джусан-нин но шикаку  от 1963 на режисьора Еичи Кудо. Самата история, създадена по действителен случай е култова за японците.  За пореден път тя е озаглавена със семплото и запомнящо се словосъчетание 13 убийци, което по случайност е допълнително натоварено с характерната за съзнанието на много хора, живеещи извън Япония, нумерологична доза фатализъм.

Тъй като японците нямат ресурса на Холивуд това си остава едно истинско предизвикателство за тях. Още повече че откакто създаде жанра през 40-те и 50-те години Акира Куросава вдигна летвата изключително високо, карайки и най-големите майстори на уестърна в Холивуд да се учат от него. Така американците постфактум създадоха Великолепната седморка, като достойна реплика на неговия ненадминат класически хит Седемте самураи. В Япония той е следван плътно от други запомнящи се имена като това на Кинджи Фукасаку (Прераждане от света на мрака) и споменатия в началото Еичи Кудо, които също създават свои шедьоври в жанра. И въпреки че премиерният 13 убийци все пак е доста далеч от нивото на култовите самурайски филми той би трябвало да намери своето място в един друг любим жанр на съвременните зрители – хоръра, където неговият режисьор Такаши Миике се чувства съвсем комфортно. Неслучайно най-популярните му филми като Ичи убиецът, Кастинг и Гозу бяха определени на времето от критиката като класически хоръри и се радваха на изключителен зрителски интерес. И тъй като досега филмите му винаги са били майсторски изпипани просто не виждам причина сега положението да е различно.

Драматична сцена от филма "13 убийци"

Действието на 13 убийци се развива в самия край на японската феодална ера, когато на група ронини (самураи без господар) е поверена трудната и отговорна задача да неутрализират поредния садистичен даймио (феодал), домогващ се до императорския трон. От тях се очаква чрез физическото му премахване да предотвратят установяването на едно нежелано и разкъсвано от междуособни войни кърваво бъдеще.

Злодеят-господар Нарицугу (Горо Инагаки) е определян от критиката като Калигула на своето време. Порочен и склонен към постоянни интриги той е втори по ранг след по-възрастния си брат – шогуна. Това му позволява безнаказано да се наслаждава на положението си, като изнасилва и убива за своя лична забава, разчитайки на недосегаемостта си, благодарение на високия си статус. Охраната му е възложена на обзетия единствено от желанието си да служи съобразно самурайския кодекс (бушидо) Ханбей (Масашика Ичимура). И тъй като вече са изчерпани всички легални средства едно от официалните лица се престрашава да наруши закона в името на добрата кауза, като наема Шинзаемон (Коджи Якушо) да свърши мръсната работа, като убие самозабравилия се тиран. Изборът му е точен, защото Шинзаемон освен че е изключителен майстор на меча някога е бил верен приятел на Ханбей. Самият той като всеки истински самурай денонощно мечтае за благородна смърт. И ето, че заговорът му дава тази възможност...

13-те ронина

С приемането на мисията започва и организацията по нейното осъществяване. Напрежението нараства на добре премерени тласъци, наподобяващи ритъма на засилен сърдечен пулс вследствие на покачени нива на адреналина. Съвсем по японски е обърнато най-голямо внимание на спокойното, показно приемане на смъртта. Важна е не целта, а самият път, т.е. начинът за достигането и. Затова и никой не мисли за оцеляване, а единствено и само за достойното си поведение по време на боя, където отново на първо място е дългът. Дори клетвата за вярност, дадена към съмнителна и недостойна личност не подлежи на преосмисляне. При никакви обстоятелства! Бушидо повелява безпрекословно подчинение на заповедите на суверена, колкото и несправедливи да са те. Така подобна на безмилостно приближаваща се цунами, предизвестената смърт дава не само необходимия жесток тласък, променяйки ритъма на повествованието, но изпълнява и ролята на своеобразен катализатор, отприщващ огромна жизнена енергия във всеки от вървящите по Пътя на честта. Или, с други думи, тя е последният щрих, обединяващ в едно цяло различните човешки характери на 13-те ронина. Наистина личните мотиви за участие в невъзможната мисия са различни, но те се втурват срещу унищожителната вихрушка на вражеската стомана обладани от един типично японски, предварително осъзнат фатализъм, прегръщайки с удивително достойнство съдбата си. Една последна битка, в която идеалисти и злодеи ще решат бъдещето си, начертано от блестящото острие на катаната – символът и смисълът на техния живот...

Масашика Ичимура и Коджи Якушо в сцена от "13 убийци"

Ясно е, че не можем да говорим за някаква особена дълбочина и пластичност на характерите, най-малко поради тяхната численост. Филмът все пак е с продължителност само 2 часа и 6 минути. Разполагайки с толкова ограничено време за който и да е творец ще е трудно да придаде индивидуалност на всеки един от 13-те герои. Да не забравяме и централните образи, и особено този на злодея Нарицугу. Предполагаме, че наблюдавайки немалка част от сцените на аудиторията определено ще бъде трудно да се ориентира в размитите граници между Доброто и Злото. Но на японския зрител това не е и необходимо. Той ще бъде повече от доволен, когато види, че ударението е поставено върху героизма на епичната битка, величието на глорифицираната от японската самурайска традиция смърт и безграничната хипербола на човешкото съзнание.

В края на лентата постепенно нарастващото напрежение сякаш избухва в един последен титаничен сблъсък между стоманата и човешката плът, а кадрите се изпълват с максимален брой трупове. Неслучайно знакът R (restricted) подсказва, че освен стандартното изискване за родителско присъствие (sorry kids!), това не е филм за хора със слаб стомах или със сърдечни проблеми. Но въпреки всичко трябва сериозно да подчертаем, че 13 убийци в никакъв случай не представлява само една безсмислена касапница. И че всъщност спиращите дъха натуралистични картини не са самоцел, защото именно чрез тях най-осезаемо се разкрива същността и величието на истинския Път...


(Official website)



Жоро Нончев

ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА КУЛТЪТ КЪМ РАЗБОЙНИЦИТЕ?

„Дали защото масите, измъчвани от недоимъка, съчувстват на смелите и изобретателни грабители, които отнемат излишъците на богатите или просто човечеството има някакъв вековечен интерес към описанията на опасни авантюри едно е сигурно – във всички държави хората гледат с възхищение на великите и успели разбойници.”

(Из „Невероятните заблуди и безумства на човечеството”, автор – Чарлз Маккей, 1841г.)

Цитираният тук английски писател е една от малкото на брой ерудирани личности, които се опитват да изследват един от най-популярните феномени в човешката история. Чарлз Маккей не се поколебава да оголи плашещата зависимост на голяма част от човечеството към различни мании, които със скоростта си на разпространение и разрушителни резултати можем да оприличим само на ужасни епидемии като чумата и сифилиса, морили векове наред човешкия род. Всъщност голяма част от вината за идеализирането на престъпниците, приписвайки им черти и навици, голяма част от които те не са притежавали можем спокойно да припишем на народния фолклор. Всеки, който прочете книгата ще се убеди, че примерите и аргументите на Маккей са достатъчно прецизни, но към тях все пак ни се иска да добавим и още нещичко, за да стане картината по-пълна и от съвременна гледна точка.

По времето на Маккей, а и преди това, най-популярните бандити са върлували предимно по пътищата, където обирали и безжалостно тормозили невинните си жертви. Разбойници от типа на Робин Худ и Клод Дювал са предизвиквали народното възхищение, ограбвайки други по-големи престъпници – представителите на държавната власт и тънещата в охолство и разврат църква, които с начина си на живот ежедневно нарушавали божиите закони. Народът виждал всичко, но тогава, както и сега нямал нито прерогативите, нито лостовете, за да осъществи нужното възмездие. Единствено Робин и „веселите му другари” биха могли при добро желание да раздадат, макар и частична, справедливост. Така неусетно народната любов идеализирала и тях и подобните им, като същевременно удобно забравя божията забрана, касаеща не само кражбата, но и отнемането на човешки живот...

В наше време картината е много по-различна като среда, но отношението на голяма част от населението към бандитите, за жалост, си остава същото, Вместо самосиндикалните „магистрални” бандити, принадлежащи на миналото съществуват огромни конгломерати от престъпни групировки, организирани на принципа на големите компании. Дейностите, с които се занимават са в пъти по-печеливши, а доходите от тях са огромни. Светът отдавна е преразпределен, а войните и революциите могат да бъдат поръчвани срещу определено заплащане. Цели държави и нации се превръщат в разменна монета за осъществяването на долни търгашески сделки на световно равнище. Стана ясно и на децата, че е много по-лесно да финансираш или да си купиш някое продажно правителство и неусетно да издоиш нещастната страна финансово, довеждайки народа и до просешка тояга, отколкото да я завоюваш по стария начин – чрез бойни действия.

Затова сериозно подозираме, че освен причините за тази широко разпространена мания, синтезирани от Маккей, важна роля играят и: моралната бездна в съзнанието, късата историческа памет, ненаситната човешка лакомия, садизмът, изразен чрез желанието да се измъчва и унижава ближния, комфортната безнаказаност за извършените престъпления, популярността – неимоверно раздута от медиите, неграмотността – правопропорционална на желанието за висок държавен пост, принадлежността към чужд народ (сами ще се сетите кой), някое тайно общество и още много други нелицеприятни за човечеството факти и обстоятелства...

Но, разбира се, докато се стигне до съвременната максимално рафинирана престъпна симбиоза на държавно управление, жизнено необходим компонент за съществуването на която е въпросният култ към престъпниците, пътят съвсем не е бил кратък. Но нека го проследим от самото начало и да научим на каква историческа база всъщност са се формирали съвременните  така наречени европейски и американски „ценности".

Жоро Нончев

КОГАТО ДИЗАЙНЪТ ИЗПРЕВАРИ ВРЕМЕТО...

Определят концептуалните дизайнери като виртуални футуристи. Техните произведения може да не са все още на пазара, но са вдъхновяващи със смелата си концепция и нестандартни идеи. Понякога те дори могат да бъдат и непрактични, но си струва да се сподели идеята най-малкото, за да се види как ще реагират хората. Точната реакция може да допълни и да внесе нови практични промени в дизайна, докато най-накрая се роди нещо наистина полезно и красиво.

Нещата, които ще представим на вашето внимание тук са чисто концептуални. Те не се произвеждат и не могат да се купят отникъде. Някои от тях, представени от големи компании, може би са доста близко до производствения цикъл, но за другите не се знае дали въобще ще стигнат до него. Затова погледнете на експонатите като на предмети от бъдещето, като не забравяте, че един ден и те биха могли да се превърнат в реалност.

ON AIR е футуристичен ръчен часовник, чийто перфектен минималистичен дизайн е дело на турският дизайнер Искендер Асаналиев. Голямата стрелка сочи позицията на часовете, докато малката указва на минутите чрез дигиталните си цифри. Така на LED дисплея са показани цифрите на минутите, а самата позиция сочи съответния час. Самият LED дисплей функционира като светещ и настройващ бутон. Ако го натиснете веднъж светва, а ако натиснете в центъра и задържите 5 секунди започва да мига и вие можете да настроите времето като за целта натискате горния и долния край на дисплея (за часовете) и левия и десния (за минутите).

ИДЕЯ ЗА iChat

За този концептуален дизайн можем да кажем, че е вдъхновен от линиите и заоблянията на Macbook Air в комбинация с външния вид на iPod Touch. Рудолфо Десмер е авторът на тази интересна концепция за модел на iPhone, която е доста по-забележителна с опциите си, отколкото с външния си вид. Предната камера ще позволява видеоконферентна връзка на iPhone – нещо, което вълнува блогосферата отдавна защото се очаква да съществува като опция в новата продукция на iPhone.

КАНАПЕ-ОБЛАК

Кой не би искал дори за момент да се отпусне в канапето-облак на китайския дизайнер Д. К. Уей. Елегантната концепция ви дава илюзията, че се носите на свой собствен облак, изолирани напълно от света около вас. Магнитната сила, генерирана в основата, би трябвало да поддържа канапето в стабилна позиция. Самата конструкция е необичайна, стилна и максимално опростена. За изливане на формата е използван плексиглас.

ЛЕТЯЩ РЕАКТИВЕН МОТОЦИКЛЕТ

Изглежда, че сякаш ще се сбъднат футуристичните мечти на множество байкъри.Този jetbike е научно фантастична концепция, създадена от японския дизайнер Норио Фуджикава и представлява съвсем ново ниво в неговото творчество. Не забравяйте да проверите за допълнителен визуален материал тук.

РУСИЯ

ВАШЕ ВИСОЧЕСТВО (YOUR HIGHNESS)

"Ваше височество"

Романтиката на рицарството олицетворяващо благородството, смелостта, борбата на доброто срещу злото, както и търсенето на смисъла на човешкия живот, символизиран от митичния Граал са органично вплетени и свързани в тъканта на огромно количество приказки, предания и легенди. Образът на принца, който извършва чутовни подвизи и, между другото, сразява невероятни чудовища и дракони, притесняващи прекрасни руси красавици се е превърнал в класика, а времето отдавна е доказало, че подобни сюжети никога няма да излязат от мода.

В Universal Pictures са наясно с тези особености на жанра и новият филм на Дейвид Гордън Грийн „Ваше височество” сякаш не прави изключение от общото правило. Спокойно можем да отбележим, че в него присъстват всички характерни компоненти. Все пак стилът, подбран от сценаристите Дани Макбрайд и Бен Бест в опита си да разкажат поредната рицарска сага в случая е определено пародиен, въпреки претенциите на режисьора, че се е опитал да създаде фантастична, чиста комедия с много реализъм в детайла на визуалните ефекти. Самата лента е на светлинни години далеч от непостижимия хумор и класа на Монти Пайтън или Черната усойница на Роуан Аткинсън, които истински ни забавляват и правят невероятни вариации на рицарска тема.

Филмът проследява историята на двама братя единият, от които води живот, изпълнен с опасности и героизъм, като с подвизите си печели сърцата на всички – Фабулос (ролята е изпълнявана от Джеймз Франко), докато другият живее в неговата сянка и го е ударил само на пиене, пушене на трева, партита и преследване на местните девици – Тадиъс (Дани Макбрайд). Но в един момент, когато злият магьосник отвлича годеницата на Фабулос Беладона (Зоуи Дешанел) кралят заповядва и на хайманата да се включи в спасителния отряд, рамо до рамо с брат си.

Двамата братя Фабулос (Джеймз Франко) и Тадиъс (Дани Макбрайд)

Така Тадиъс започва единственото до момента свое приключение, принуден за първи път през живота си да преброди далечни и опасни земи, за да освободи принцесата. Компания му прави загадъчната Изабел (Натали Портман) – жена-воин с опасна биография и твърде мъжествени маниери и умения. Създателите на филма не пропускат да изплакнат очите на зрителите с благата визия на перфектната фигура на 29-годишната холивудска звезда, елегантно поднесена  в натюр, която според нашето скромно мнение, е най-добре изглеждащата актриса на Холивуд за момента.Но като я гледа в тази роля човек неусетно се сеща за идеала на едно твърде популярно и вече не толкова тайно общество издигнало в култ образа на хермафродита, едновременно въплъщававащ в себе си и женското и мъжкото начало като висша форма на съвършенство, нежели за перфекционизма с който изигра ролята си в "Черен лебед", донесла и заслужен "Оскар". Триото естествено трябва да преодолее „нивата” на тази поредна компютърна игра, състояща се от от ужасни чудовища, предателски настроени крале и всевъзможни други препятствия, докато най-накрая успее да достигне до „черешката” –  страдащата от ухажванията на безскрупулния магьосник Беладона...

Натали Портман в ролята на жената-воин

Все пак, съдейки по излъчените до момента трейлъри, има някаква вероятност „Ваше височество” да се окаже една от най-добрите комедии за годината в стил Мел Брукс. Филмът е класифициран със знак R (sorry, kids!), което означава, че и хуморът би трябвало да е за възрастни, което все пак дава известна свобода на създателите му за по-пиперлии шеги и сцени. Но дали  ще бъде наистина смешно? Това ще разберем едва след 8 април 2011, денят на неговата премиера.

Петър Чернев