КАУБОИ СРЕЩУ ИЗВЪНЗЕМНИ ПРИШЪЛЦИ (COWBOYS AND ALIENS)

NO SHIT?

Създателят на блокбастери Джон Фавро (Iron Man) режисира Даниел Крейг и Харисън Форд във филма-събитие на 2011 година – кръстоска между класически уестърн и поредното нашествие космически завоеватели на многострадалната ни планета, наречен недвусмислено и безхитростно Каубои и извънземни. Според маститите сценаристи Алекс Курцман, Роберто Орки и Деймън Линделоф този подход би трябвало да изглежда много оригинален в очите на виделите какво ли не зрители. Още повече че е използван арсенал, характерен за топгън имената в жанра: Стивън Спийлбърг, Рон Хауърд, Брайън Грезър. Така че на 29 юли ни предстои да видим за първи път един екшън-трилър съчетал в себе си атмосферата на Стария Запад, където (за кой ли път?) самотен каубой повежда „народната” съпротива, но този път срещу извънземен терор.

Крейг в сцена от филма

Връщаме се в 1873 година. Територията на щата Аризона, където един странник (Крейг) се събужда в пустинята с пълна амнезия и не след дълго се натъква на градчето с многозначително име – Абсолюшън. Единствен намек за миналото му се оказва мистериозната гривна от белезници, останала на едната ръка. Съвсем скоро той ще разбере, че Абсолюшън странниците не са добре дошли и че никой няма право дори да се разхожда по улиците без изричното разрешение на полковника с железен юмрук – Долархайд (Харисън Форд).

Накратко – това е град, където властва страха.

Нещата не стават по-добри след като изолираното градче е атакувано от космически мародери. Фучейки надолу със спираща дъха скорост и заслепяващи светлини, тези чудовища представляват опасност, каквато скромните жители на градчето никога не си мислили, че съществува и в библейския Апокалипсис.

Долархайд или... Инди?

От този момент нататък отхвърленият странник се превръща в тяхната единствена надежда за спасение. Когато сръчния стрелец бавно започва да си припомня кой е и откъде идва, той осъзнава, че държи в ръцете си тайната, която може да даде необходимия шанс за победа над извънземната сила. С помощта на неуловимата пътешественичка Елла (Оливия Уайлд) той създава смел отряд от бившите си врагове – жителите на града, момчетата на Долархайд, хора извън закона и няколко апахи за цвят. Обединени от неприятната перспектива за всеобщо унищожение те се подготвят и понасят към задължителния епичен спасителен край, увенчан с подобаваща шоу-битка, достойна за един истински grand finale.

Дали този коктейл от два толкова различни жанра ще бъде по вкуса ни?

Чувствата ни са... смесени. Сигурно някой ще иска по-голяма доза Див Запад, а друг – повече извънземни съставки. А може би филмът се нуждае просто от по-добър сценарий?

Ясно е, че времето на смелите експерименти в Холивуд безвъзвратно е отминало. И за да може Февро да достигне нивото на колегите си експлоатирали подобен микс преди него трябва нещо повече. Нещо, което определено липсва в сценария, подписан от световноизвестните топсценаристи. Нещо, което определено присъства във филми като Търсачите на великия майстор на уестърна Джон Форд, Затура (едно от ранните произведения на самия Февро), Бъч Касиди и Санданс Кид (сравнението се набива в очи поради премного сходния тандем от основни характери), Мементо, както и разбира се Завръщане в бъдещето ІІІ на Робърт Земекис. Имаме предвид особената „химия”, пластичността на образите и доста други „подробности”, които превръщат гореспоменатите ленти в истинско изкуство.

Главен момент, свързан с продажбите, разбира се, е каращисването на двойката Крейг – Форд. Нещо толкова нескопосано, че спокойно може да бъде озаглавено: Когато Бонд срещна Инди (по думите на критика Шон О’Конъл). Става въпрос за перманентно досадно надцакване между двамата мачовци, които от време на време неохотно оставят място в кадъра и за някои дамски роли. Водещите актьори се стараят да вкарат поне малко от личния си чар в ролите, но просто няма на какво да се опрат. Джон Фавро винаги е бил считан за режисьор с голям потенциал, но както вече споменахме, без добър сценарий, между другото предъвкван в продължение на 14 години, с вяла камера, със схематични характери и клишета трудно се прави стойностна лента.

В заключение можем да кажем, че всъщност не се е получил нито филм за извънземни, нито уестърн. Просто още един блокбастър, окастрен и нагласен да гъделичка най-елементарните инстинкти на публиката.

Жоро Нончев

Официален уебсайт

Оригиналният постер на продукцията

НАМЕРЕН Е ПОРЕДНИЯТ ИЗГУБЕН „МИКЕЛАНДЖЕЛО”

Намереният шедьовър

Изгубена картина на флорентинския ренесансов исполин Микеланджело висяла дълги години на една от стените в резиденцията Кампиън Хол на Оксфордския университет в Англия в продължение на години без никой да не разпознае гениалният стил на маестрото. На нея е изобразено разпятието на Христос и до този момент всички били единодушни, че образите на двата ангела, Сейнт Джон, Мадоната и Спасителя са създадени от четката на Марчело Венусти. Ценното платно е било купено от аукцион на Сотбис през далечната 1930 година от управата на Кампиън Хол.

По думите на италианския експерт Антонио Форчелино, само модерната инфрачервена технология най-накрая успяла да разкрие истинският създател на въпросния шедьовър. На секундата платното било свалено внимателно от стената, намираща се в сграда, собственост на Йезуитската академична общност и изпратена на отговорно пазене в музея Ашмолиън. 

„Развълнуван и загрижен” – отговаря отец Брендън Калахан на въпроса как се чувства в момента. – „Това е прекрасна творба, но твърде ценна за да продължи да виси на обичайното си място”.

Картината придобила световна известност под името Разпятието на Христос с Мадоната, Сейнт Джон и двата скърбящи ангела, според него, наистина би могла да бъде на именития флорентинец.

„Нейната стойност в последните три години, откогато аз съм начело на общността е скочила десет пъти, дори да не е рисувана от Микеланджело. Но не се съмнявам, че специалистите по история на изкуството ще поспорят доста „за” и „про”.

А в книгата си „Изгубените творби на Микеланджело” експертът Форчелино е написал: „Никой освен Микеланджело не би могъл да създаде този шедьовър.

(по материали на ВВС)

УЖАСНИ ШЕФОВЕ (HORRIBLE BOSSES)

Кой не имал над себе си некадърен или садистично настроен към подчинените си шеф, който по един и ли друг начин му е тровил живота на работното място? На кой ли поне за момент през съзнанието му не са минали пъклени планове за саморазправа или справедливо възмездие свише?

Планирането на наказателната акция срещу самозабравилите се босове

Близката почти на всеки обикновен човек тема е залегнала в сценария на последния филм на Зет Гордън "Ужасни шефове", който въпреки излязлата до момента доста постна информация  има шанса да се окаже една от добрите съвременни комедии.

И все пак, какво бихте направили, ако шефът ви е психопат, сексуален маниак или пълен кретен?

Кевин Спейси във вихъра на 
новата си роля

Отговорите на тези въпроси задължително трябва да намерят трима приятели, чиито живот в офиса постепенно се превръща в... ад. Кандидатът за мениджър Ник Хендрикс (Джейсън Батман) се блъска по дванайсет часа на ден, само и само да се докопа до напълно заслужена от него промоция, докато извратеният му бос Дейв Харкън (Кевин Спейси) го пече на бавен огън, отдалечавайки го със садистично удоволствие от мечтата му за кариера. Най-накрая Ник разбира, че ще се размине с повишението си и изпада в криза. Междувременно помощник-стоматологът Дейл Арбъс (Чарли Дей) се мъчи да отклонява сексуалните мераци на доктор Джулия Харис (Дженифър Анистън), които в един момент стават неудържими. Счетоводителят Курт Бакман (Джейсън Сидейкис) пък разбира, че новият корумпиран собственик на фабриката Боби Пелит (Колин Фаръл) не само е на път да взриви кариерата му, но е дал съгласието си коминът на фабриката да избълва токсични отпадъци върху нищо неподозиращото население.

Естествено да напуснат работните си места е най-неблагоприятният за тях и нежелан изход. Заредени с порядъчно количество алкохол тримата заговорници започват да обсъждат със съмнителния бивш затворник (Джейми Фокс) начините, по които биха отървали света от ужасните шефове... завинаги.

Но и най-добрите планове търпят най-неочаквани промени, а ситуациите изглеждат съвсем различни от предварително предвидените...

Дженифър Анистън като властна
сексуална маниачка

Въпреки множеството популярни имена в актьорския състав лично на мен доверие ми вдъхват единствено Кевин Спейси, Джейми Фокс и разбира се ветеранът Доналд Съдерланд в поддържаща роля, които, поне досега, не са имали професионален провал или неубедително превъплъщение. От друга страна героинята на набедената за секс символ Дженифър Анистън е едно чудесно предизвикателство, което би трябвало да я "събуди" и най-накрая да я извади от уютното но отдавна вече клиширано амплоа на хубавичкото добро момиче от Приятели. За Колин Фаръл просто не ми се говори. Май вече в Холивуд се нароиха доста изглеждащи добре, но за съжаление повърхностни декламатори с жалки професионални възможности. Общото между тях обикновено е участието им в един или два блокбастери, които наистина работят в полза на тяхната популярност, но нищо повече! Длъжни сме да уточним, че подобна известност няма особена стойност, освен финансова, разбира се, ако самият актьор не е създал поне един запомнящ се образ. Всичко останало са тъпи  рекламни трикове и режисирани интервюта. Въпреки това, в новата си роля Фаръл може би за първи път наистина има шанса да направи нещо различно. Пожелаваме му най-накрая все пак лично да убеди зрителите в високата класа на актьорските си възможности, без досадното посредничество на мощни PR-кампании. 

Премиерата е определена за 8 юли 2011. Струва ми се, че стойностните комедии са такава рядкост в сред холивудските продукции, че не трябва да подминаваме нито една. А тази изглежда наистина обещаваща...

(Official website)

Петър Чернев

Оригинален плакат на продукцията