"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

петък, 12 август 2011 г.

КОНАН ВАРВАРИНА ТРЪГВА ПО ПЪТЯ НА ОТМЪЩЕНИЕТО (CONAN THE BARBARIAN - 2011)




















„Тук пристигна Конан, кимериецът, с черна коса, навъсен, с меч в ръка – крадец, плячкаджия, главорез, обладан от огромна скръб и веселие, за да стъпче скъпоценните тронове на Земята под сандала си...”
                                   Роберт Ервин Хауърд ("Фениксът върху меча", 1932 г.)

Едва ли през най-тежките години на Голямата депресия Роберт Ервин Хауърд е подозирал, че приключенията на създадения от него образ на жестокия кимерийски войн ще имат такъв огромен успех по целия свят и ликът му няма да избледнее с времето.


Конан Варварина (корица)


За първи път публиката научава за „съществуването” на фантастичната хиборейска епоха и се среща с Конан в поредицата, намерила място на страниците на Weird Tales – списание, което, подобно на много други било печатано на долнокачествена хартия, наричана презрително пълп от специалистите. Но това не попречило на солидните тиражи от малки книжки постепенно да залеят лавиците на книжарниците и вестникарските будки в САЩ и дори да преминат границите на „обетованата американска земя”. Част от тях ще дадат и алтернативното название на бъдещия фентъзи жанр - пълп фикшън. Явлението е съпроводено от лавинообразно нарастваща популярност – мечтата на всеки издател. Форматът е 7 на 10 инча, страниците 128, разбира се, неразрязани, но най-важното в годините на Кризата е безспорно ниската цена от 25 цента, която всеки би могъл да си позволи. Бумът на тази достъпна за всеки литература продължил от 1896 до 1950 година приблизително и дал възможност за реализация на цяла плеяда американски автори. Сред тях, освен Роберт Хауърд, можем да посочим други световноизвестни имена като Едгар Бъроуз (Тарзан), Хенри Хагард (Изгубен свят), Ейбрахам Мерит (Корабът на Ищар), които също са пример за несъмнен финансов успех в жанра.

За разлика от повечето съвременни исторически неграмотни сценаристи на Холивуд, Роберт Хауърд постъпва доста хитро, като измисля съвсем нова уникална епоха – хиборейската. Това му дава възможност свободно да отприщи фантазията си и да създаде абсолютно нов фантастичен свят, напълно измислен от него, населяван от приказни герои чудовища и вещици без да рискува да бъде упрекнат в пропуски и неточности от чисто историческо естество. Така той става баща на субжанра наречен по-късно „меч и магия” – „sword and sorcery” (S&S). Терминът  принадлежи на английския автор Майкъл Муркок, който го дефинира като съдържащ задължително „брутален, епичен сблъсък между героите, придружен от романтика и магия”.

Арнолд Шварценегер
в ролята на Конан
(1982)





Успехът на Фениксът върху меча и останалите книжки от поредицата, чийто главен персонаж е Конан не остава незабелязан за Холивуд, който не обича финансовите рискове и винаги, когато е възможно, предпочита да залага на проверени от времето проекти. Екранизациите от 80-те Конан Варварина и Конан Разрушителя преминаха триумфално по световните кинотеатри, като освен това бе продадено и огромно количество видеокасети. Те успяха да се промъкнат дори през Желязната завеса, здраво пазена от соцчудовищата населявали съвсем реалния ни свят в не толкова далечното ни минало и се разпространиха в България с невиждана бързина. По онова време нямаше нито един горд собственик на видеоплейър, който да не притежава в колекцията си поне един от двата споменати по-горе филма.
Популярността на небезизвестния тогава бодибилдър Арнолд Шварценегер също се увеличи допълнително. В крайна сметка именно тя му помогна да получи още няколко качествени роли, без да смятаме жалкия „Херкулес” от зората на актьорския му дебют, които повишиха чувствително артистичния му статус и впоследствие доста го улесниха да се ожени за правилната съпруга, както и да се добере до губернаторския пост в щата известен открай време като Мека на киното.

И ето че сега щурмът на неукротимия галеник на Кром продължава. Появил се на малките странички на пълп-изданията и подлистниците, преминал през широкоформатните екрани, заснеман на целулоидна или магнитна видеолента Конан днес се завръща триумфално на крилете на новата медия – цифровата, комбинирана с ефектното 3D изображение.


Малкият Конан слуша внимателно баща си (Рон Пърлман)

Въпреки новата техника сякаш почти нищо не се е променило. Историята отново се крепи на персонална вендета, заложена в сюжета още от самото начало. Отново единствено отмъщението подтиква младия кимерийски войн, притежаващ неизчерпаема енергия и афинитет към кръвопролитията, все напред към ужасяваща битка срещу разни противни гадинки, всевъзможни изроди-мутанти, съперници, огромни чудовища и магьосници – еманация на свръхприродните сили на Злото. Подобно на „колегата” си Супермен той ще трябва да спаси великите нации на Хибория от разрушение и робство. Явно сценаристите Донъли, Худ и Опенхаймер са се опитали да намерят паралелна връзка между проблемите на съвременна Америка и измислената хиборианска епоха, за да могат сънародниците им да смелят по-лесно предлагания буламач от недомислия без да получат задължителното стомашно разстройство. Затова въпреки че няма каубои, войниците на Злото поразително приличат на команчи или ирокези, поели по военната пътека, а оръжията им - на томахавки. От друга страна, съселяните на Конан много наподобяват с мърлявата си визия на шотландски клан от времето на Уилям Уолъс. Но след като вече сме виждали афроамериканец в ролята на тракиеца Орфей в една друга „класическа” лента, третираща твърде „творчески” гръцкия епос, нито една холивудска простотия не би трябвало да ни учудва.

И ако вие се тревожите като мен дали новия филм, дело на режисьора Маркус Ниспел, ще е по-добър от стария, за наша радост, първият тийзър, както и появилият се напоследък нов трейлър, свидетелстват за една истинска касапница. Внимание! Филмът не е за лигльовци или педали! Реки от кръв ще се леят на 19 август - денят на обещаната от Лайънгейтс премиера. Но нека успокоим почитателите на прочутия варварин, че скоро ще могат с удоволствие да се насладят на гледката как Джейсън Момоа ще разкъса буквално на съставни части противниците си. Със сигурност ще има десетки насечени на парчета тела с изкарани навън черва, отрязани глави,  срязани аорти ще пръскат на всички страни фонтани от кръв и много, много други смразяващи зрителни ефекти, характерни за жанра и за истинските ценители.

„Когато Варварина е жаден, то той е жаден за кръв” – жизнерадостно утвърждава и подзаглавието в рекламата. Без майтап, очаква ни истинско зрелище.

Джейсън Момоа
Конан
 (2011)



Дори хаваецът Момоа бил до такава степен очарован от новото си актьорско превъплъщение, както и от навреме предоставената му така мечтана възможност на воля да бърчи страшно вежди и да позира пред бъдещата си огромна зрителска маса от фенове, че не се е стърпял, и без никой да го кара седнал пред лаптопа, за да сътвори по собствено желание съвсем нов работен сценарий, който още отсега ще бъде предназначен за евентуалното и неизбежно по финансовите канони на Холивуд бъдещо продължение.
Не е ли наистина мило от негова страна? Колко актьори за участвали активно в писането на сценарии досега, преминавайки без никакви проблеми невидимата, но коварна интелектуална бариера?

И като поразмислихме внимателно върху „сложността” на творческата задача, с която доброволно се е нагърбил мачото, май има право. Грамотността в случая би била само досадна пречка.
Джейсън Момоа и Рейчъл Никлъс в сцена от филма


Опааа! Забравихме нежните женски образи. Хич бива ли на фона на този ужас да няма някоя гореща мацка, която да ходи нагоре-надолу, да се мотае в краката на отмъстителя и да създава обичайните допълнителни трудности? Ами нали все пак някой трябва да бъде... спасяван? Някой, който изглежда поне толкова добре, колкото Рейчъл Никълс например.
За талантливия Рон Пърлман няма какво да говорим. Човекът си държи на професионалния имидж. Където и да го сложиш пасва като дялан камък. Той, комай си остава и единственият истински актьор в продукцията.

Но за чистото изкуство и актьорско майсторство дотук! Не се съмняваме, че ударението ще падне отново върху най-модерните за момента компютърни визуализации и трикове. Продуцентите отдавна са наясно с печалния за киноизкуството факт, че съвременната масова публика се възхищава предимно от тях, докато присъствието на актьорите принудително се изражда все повече и повече в лесно предсказуеми бездушни схематични образи, отрупвани с тъпи клишета.

Не можем да не споменем, че филмът е заснет в България и че за нас - местните фенове на Конан - „хиборианския” пейзаж, на чийто фон се развива фабулата е до болка познат още от детинство. Естествено това обстоятелство до известна степен би могло да намали „магическото” му въздействие върху съзнанието на българския зрител. Но едва ли бихме могли да укоряваме продуцентите за техния избор, имайки предвид, че за тях понятието Кимерия, през хиборейската епоха, не се различава по нищо от България, както благо, макар и косвено, ни увери по време на снимките самата „звезда” Рейчъл Никълс. Демек, вие, българите сте готини, но сте си останали все още варвари. Нещо като Конан и съселяните му. Честито!

Остава ни утешението, че и ние сме дали нещо на „високохуманния” Холивуд пък било то и само във формата на „типична” варварска обстановка. А отговорът на напиращия от само себе си въпрос защо съвременният наш „хибориански” премиер не се е пуснал в надпреварата по време на кастинга за главната роля си остава истинска загадка. Според скромното ни мнение той щеше да отвее безпроблемно останалите мижави кандидати за ролята на прочутия главорез. Фурорът от подобен успех, според нас, несъмнено би го поставил над колегата Арни, а рейтингът му би ударил тавана, ако има такъв или поне някаква граница за свръхчовешките му възможности. Прост(о), както винаги, той трябваше да изиграе сам себе си, шлифовайки образа на Конан с рутината, придобита в стотиците поръчкови интервюта. Така или иначе пъргавите му безскрупулни пиари проспаха отличната възможност за радост на Джейсън Момоа, който не закъсня да се възползва от ситуацията. Нищо! Ще има и продължение...

А дотогава, както казва и самия Конан, най-важното е да си жив, да чукаш, да режеш глави и... да си доволен от себе си.

Жоро Нончев

Официален уебсайт на продукцията


Оригинален постер