"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед
Показват се публикациите с етикет Новини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Новини. Показване на всички публикации

вторник, 8 март 2022 г.

ТРЯБВА ЛИ ДА БЛАГОДАРИ УКРАЙНА НА ОСНОВНИЯ СИ СПОНСОР

 

На втори март, вечерта Байдън официално адресира обръщение към украинската държава. По време на партито представителите на Конгреса чуха това, което искаха да чуят и Байдън не ги разочарова с думите си.

Всеки законодател (и от двете партии) пристигна на събитието, носейки на ревера си значка с версия на украинския флаг. Трябва да отбележим, че дори украинския президент не го прави толкова често. Интересно бе, че Макарти дори бе забравил да си забоде значката с американския флаг. Доста от гостите бяха дошли по същия начин. Явно в контекста на изминалата нощ американския флаг бе неуместен.

Очевидно, всички бяха напълно удовлетворени от взетите мерки. Стана напълно ясно, че в тази фаза на конкретните международни отношения пълните сили на Американското федерално правителство, Белия дом, Конгреса, силите на Закона и на Отбраната отчаяно прибягват към отмъщението като основно средство срещу инвазията на Украйна. (Забележете употребата на глагола отмъщавам вместо отбранявам.)

Трябва ли да благодари Украйна за такава защита срещу руската агресия?

Изглежда, че е малко късно за това –  прословутата стратегия на Байдън за „сдържане“ на Русия вече се провали и Путин започна инвазията. Сега идеята е: ако не можем да предотвратим унищожението на Украйна, то тогава поне можем да накажем руснаците за това, което правят. Това май „планира“ засега президентът Байдън и екипът му.

Но да видим какво се случва!

Стойността на рублата падна три пъти спрямо долара, руския стоков пазар се срути с 47%, руската икономика се търкаля надолу и единствено Путин е виновен за това. Руското общество е съсипано икономически. Представете си какво означава обезценяването на руската валута с такива стойности за един ден!

Сега 143 милиона руснаци вече знаят колко са по-бедни, въпреки че, само една шепа от тях имат пръст в нашествието на Украйна! Много от руснаците бяха против. Много от тях искрено се противопоставяха, но в крайна сметка всички ще страдат, когато тяхната икономика колабира, защото… „те си го заслужават“.

Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия, провъзгласи мнението, че всеки един руснак носи персонална вина за инвазията в Украйна. Няма повече невинни руснаци и всеки трябва да си направи избора – да подкрепи или да се противопостави.

 Да бъдем наясно: според него, няма такова нещо като невинен руснак. И въпреки американските анализатори, които са единодушни, че всъщност Путин лично е дал заповедта за нахлуване, шестгодишните руски момиченца и техните баби ще платят цената, защото „така били заслужавали“. Изглежда, че в битката срещу тиранията САЩ трябва да нараняват и деца, за да възтържествува справедливостта? А дали подобен акт има право да изразява демократичните цивилизационни ценности единствено и само защото Владимир Путин е морално чудовище?

Това далеч не са традиционните западни концепции на справедливостта, но Байдън ги подкрепя, както и коалицията в Конгреса. Въпросът е: дали наистина това е мъдър курс?

Не смеем да кажем. Не смеем и да мислим дори. Не можем да внушаваме различно мислене в променящата се световна политика, още повече преди то да бъде официално одобрено! Дори най-кратката пауза, нужна за по-правилната ни преценка вече се счита за нелоялна. Моралните колебания на пълнолетните граждани се считат за предателство, дори ако грабежът, организиран и ръководен от собственото ви правителство е явно престъпление.

Да, инвазията трябва да бъде осъдена. Няма две мнения за това. Но има въпрос чийто отговор Байдън упорито отбягва, особено когато е адресиран лично до него: „Какъв е смисълът на всичко това?“


Да, Путин е лош. Никой не го оспорва. Но дали разстройването на руската икономика ще го направи по-малко лош? Дали ще го накара да изтегли войските си? Колко дълго тези мерки  трябва да работят и как? Този план по-голям ли е от идеята само да изгоним Путин от офиса му?

ОК. Дори това да е така, какво правим и накъде ще се втурнем, когато Путин по принуда напусне поста си? Дали следващия руски президент ще бъде градивен или в Русия ще последва хаос подобно на Ирак, Либия и Афганистан след като неутрализирахме „несправедливите“ правителства?

Може да не ни пука, но какво ще стане с купчината руски атомни оръжия? Да помислим  за момент. Има ли потенциални начини тези хиляди руски ядрени единици да си останат дълговременна заплаха за целия свят? Това е нещо, за което не всеки се замисля.

Постигането на моментната цел може да превърне Русия отново в бедна и нестабилна териториална държава. Не че Путин не го заслужава, но това е нещо повече от морален казус! Въпросът е: как това ще се отрази на нас и на света? Жителите на планетата Земя имат право да зададат този въпрос.

Но да се обърнем към историята.

Как това проработи в Иран и в Северна Корея, когато тези страни бяха откъснати от цивилизованите нации? Сега по-предсказуеми ли са те? Повече или по-малко опасни станаха за САЩ? Могат ли подобни стъпки да се окажат контрапродуктивни на нашите интереси?

Това е нещо, което задължително ще трябва да се реши. Недейте забравя, че хората, които предлагат това отмъщение са същите, които лишиха от фондове американската полиция, разрушиха щатски училища и събориха статуята на Теди Рузвелт в Ню Йорк. Те въоръжиха и талибаните. Те обезцениха долара. Върнаха робовладелските отношения в Либия...

Те са добри в съсипването на нещата. Именно те планираха иракската война. Затова бихме искали да сме сигурни, че няма да съсипват нищо повече. И още едно много важно нещо Байдън не уточни миналата нощ. Въпреки цялото това морално безумство, той не спомена за ролята на КНР относно инвазията в Украйна, което е странно, защото, ако се пресметнат обстоятелствата, именно Китай я направи реална.

Китай е най-важният съюзник на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Би трябвало да запитаме себе си как така, ако всеки от тях е виновен, защо не източваме и китайска валута, защо не им спираме самолетите и яхтите на богатите китайци.

Същевременно Байдън продължава да мълчи, удобно скрит зад проблемите на тази поредна далечна война и вируса. Мълчи си кротко по доста важни за американските граждани теми. Никога не споменава например и дума за расовата равнопоставеност. Много е странно. Уж фокусът на администрацията му щеше да бъде върху равенството между американските граждани и тяхното благоденствие под формата на социални придобивки. Той самият ни каза това. Още пазим лентата от предизборната му реч.

(По материали от американски медии)

четвъртък, 12 април 2018 г.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЦЕЛОМЪДРЕНИЯ ЖЕНКАР


Автор: Анатолий Крим
Постановка: Проф. Д-
р Ивайло Христов
Продуцент: Добромир Славчев
Сценография: Владимир Шишков 

Участват: Васил Михайлов, Тигран Торосян, Гергана Данданова, Леонид Йовчев

На пръв поглед изглежда, че е невъзможно да се добави нещо в образа на легендата Дон Жуан. Още повече да се разкрият нови и неподозирани черти в характера на умелия прелъстител и женкар.

Герой, който, като по правило, трябва да прелъстява и разбива нежните женски сърца, защото в противен случай той просто няма да прилича на себе си. Но ето че в тази пиеса световноизвестният украински драматург Анатолий Крим ни уверява, че ние далеч не знаем всичко за противоречивия характер на ненадминатия познавач на женската душа.



Без да разкриваме изцяло интригата на сюжета, ще отбележим само, че прочитът на историята на живота на Дон Жуан според "Завещанието на целомъдрения женкар" сякаш е в тон с известното рекламно клише, гласящо че имиджът е всичко, а същността – нищо.

Пред прага на смъртта си, престарелият съблазнител желае, както всички останали простосмъртни, да облекчи душата си от бремето на многобройните си грехове, като се изповяда за пръв и последен път. Но никой не подозира каква сензационна подробност ще бъде разкрита чрез тази така жадувана изповед! Невероятното признание оставя изумен най-вече младия монах, призован да извърши светото тайнство. Консервативните зрители не трябва предварително да се безпокоят – репликите не са толкова еротични, колкото смешни и остроумни.

Може би ще попитате - къде е логиката? Та нали целомъдрието съвсем не се асоциира с неговата същност на безскрупулен прелъстител? Защо тогава в тази постановка Дон Жуан е представен като контрапункт на легендата за самия себе си? И защо така отчаяно се мъчи да ни убеди в самия край на жизнения си път в своята... невинност?

Отговорите на всичките тези въпроси ще откриете в забавното действие, което се развива на фона на семплите, но удачни декори. Освен Дон Жуан и неизменния му слуга Лепорело на сцената ще видим монахът-изповедник и Дона Ана. Огромният и доказан през годините актьорски талант на Васил Михайлов е сигурен залог за успеха на спектакъла и високото му ниво. Воден от пословичната си харизма, с невероятната си актьорска игра той успява и в годината на своята осемдесета годишнина да извае образа на един наистина знаменит и непознат досега Дон Жуан.

Достойни партньори на неговата професионална класа са и младите актьори  на театър „Българска армия“ Леонид Йовчев, Гергана Данданова и Тигран Торосян.

Сюжетната пружина, изисканият хумор, находките на режисьора-постановчик проф. д-р Ивайло Христов, изящното сценично решение, костюмите и оригиналната музика ще се харесат със сигурност както на театралната естети, така и на всички останали зрители.

И нищо чудно поредното тържество на любовта да се окаже последната интрига на запътилия се към вечността Дон Жуан.

Спектакълът ще се състои на 16 април - 19.00 часа на сцената на ФКЦ - Варна.
Приятно гледане!

неделя, 9 юли 2017 г.

СПЕКТАКЪЛ ЗА ЗРЕЛИ И МЪДРИ ХОРА





Брудершафт”

Автор: Анатолий Крим
Режисьор: Асен Шопов
Участват: Васил Михайлов и Стефка Янорова
Продуцент: Добромир Славчев


Това е може би най-краткото, но и най-точното мнение за пиесата на известния украински писател Анатолий Крим. Популярността му на съвременен и търсен драматург е извън всяко съмнение – случвало се е по едно и също време 27 театъра едновременно да поставят негови пиеси. Не е непознат и извън пределите на родната му Украйна. Повечето от специалистите определят жанра на „Брудершафт“ – известна в руско езичните общности с оригиналното си заглавие „Дом за събаряне“ или „Ще прибираме ли бельото?“ – като лирична комедия, въпреки че самият автор я дефинира като трагикомедия.

В основата на динамичния сюжет са заложени внезапно преплелите се съдби на пенсиониран, бивш 65-годишен железничар и учителка, които след доста години прекарани в лутане и самота най-накрая намират пътя към собственото си щастие. Всъщност историята не е така елементарно-битова, както изглежда на пръв поглед. Затова и не си струва да се преразказва. Темата е повече от актуална за нашето съвремие и доста от по-възрастните зрители биха открили и свои типични черти в поведението и характерите на героите. Актьорите играят прекрасно и практически живеят чрез неразглезените от съдбата си образи на закоравели самотници, които минават през доста комични ситуации и невероятни перипетии, докато достигнат катарзиса на развръзката. Остроумният диалог провокира Васил Михайлов и Стефка Янорова да дадат най-доброто на което са способни не само като талантливи професионалисти, но и като прекрасни, допълващи се до най-малката подробност, партньори в тази двуактна, камерна постановка.

Под деликатното ръководство на режисьора Асен Шопов театралното повествование следва своя път разкривайки по невероятно пластичен начин богатата душевност и съхранените чисто човешки качества в характерите на героите, независимо от трудното време и тежките ситуации в които се оказват на моменти. Въпреки, че тъгата се преплита с хумора, а и може би точно поради тази причина, пиесата излъчва една особена енергия, характерна за хората с много силни характери, които дори напредналата възраст не може да смаже или унищожи. Това е една пиеса на надеждата, на идеята че всичко най-хубаво в живота на един човек може да се случи по всяко време, стига той да не се предава, а да го желае с цялото си сърце и душа, защото любовта умира последна.

Спектаклите ще бъдат на 22 и 31 юли от 19.30ч на сцената на Зала 1 в Фестивалния конгресен център – Варна. Цените на билетите, които могат да бъдат закупени на касата на ФКЦ, са на стойност съответно от 10, 12 и 15лв. Приятно гледане!