РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Разпятието
(петък 13-ти) 

Разпети петък е. Фаталният ден, в който Исус Христос е бил заловен, осъден от Пилат, по внушение от страна на Синедриона (висшият еврейски клир) и разпънат на кръста.

Поверието утвърждава, че на Разпети петък дори „пиле не пее” и „гнездо не вие”. В този ден никой не трябва да похваща работа, защото целият свят съпреживява и оплаква гибелта на Божия син, принесен в жертва заради хорските грехове.
Според евангелието, навръх Велики петък Исус е бил погребан в прословутата пещера, пред която педантичните римляни не забравили да поставят стража, въпреки наличието на масивния камък, препречващ входа.

Днес постът е много строг. Нищо не трябва се яде или се пие.

Службата в този траурен ден се нарича Царските часове. Свещениците припомнят подробно самото събитие и заедно с миряните съпреживяват страданията, болката и мъката на Христос в тези последни часове от живота му като човек.

В началото на службата определено централно място в храма, символизиращо Божия гроб се украсява с цветя, а на престола се поставя Плащеницата, с която е било увито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

На самата Плащеница е извезан и образът на Спасителя. Вярващите се покланят на изображението.

По време на богослужението от олтара се изнася Плащеницата и се извършва опелото. Белите цветя са друг характерен символ на траура. Песнопенията също изразяват мъката по страданията и смъртта на Христос.

В съботното вечерно богослужение Плащеницата се изнася навън и с нея се обикаля около храма. Шествието олицетворява символичното погребение на свещеното Христово тяло. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и отново я полага на мястото определено за символичен гроб в центъра на храма.

След завършването на пасхалното шествие на кръста настъпва Великден.

Обичаят да се боядисват яйца е с езически корен, но въпреки това по-своему и той е съобразен с петъчния траур – прави се в предходния четвъртък или в съботния ден.