ПОСЛЕДНИЯТ ЛИСТ

Уилям Сидни Портър

(О'Хенри)

©Превод от английски: Жоро Нончев

©Библиотека “Аспекти” 

СПИЙЛБЪРГ СЕ ЗАВРЪЩА С "БОЕН КОН" (WAR HORSE)

Ървайн и Спийлбърг по време на сета

Добрата новина е, че тази година ще станем свидетели на цели две премиери, носещи лейбъла Спийлбърг. Не, не става въпрос за поредното продължение на Индиана Джоунс и проследяването на приключенията му още като... извънматочен зародиш например (май не остана друг неексплоатиран момент от блестящото и пълно с приключения CV на ексцентричния професор). Не ме разбирайте погрешно, аз също съм му фен, както и милиони други киноманиаци по целия свят, но не, не става дума за това. Двата филма се различават както по значителната разлика на инвестираните в тях средства, така и по жанровата си принадлежност. Но  тъй като сред авторите и на двата ще срещнем името Стивън Спийлбърг би било едва ли не еретично да не му обърнем нужното внимание.

Прави впечатление, че напоследък новинарите се занимават повече с мейкинга на Боен кон (War Horse), отколкото с другата негова, но много по-скъпа продукция Приключенията на Тинтин (The Adventures of Tintin: Secret of the Unicon). Освен това епичната история за коня-боец излиза на екран с 5 дни по-късно, на 28 декември 2011.

На терен

Първите официални кадри от филма са вече факт. Това е история за приключенията на едно английско момче и неговия любим кон по време на Първата световна война. Сценарият е базиран върху романа на Майкъл Морпурго, както и едноименната пиеса, адаптирана за сцена от Ли Хъл и Ричард Къртис. Сюжетът проследява раздялата на момчето Албърт с коня Джоуи, който е секвестиран в полза на кавалерията по време на войната и изпратен на бойната линия. Тъй като е твърде млад, за да се запише в армията Албърт се отправя на своя глава към Франция да спаси верния си приятел. Ролята се играе от холивудския новобранец Джереми Ървайн в компанията на забележителните английски актори Бенедикт Камбърбач, Дейвид Тюлис и черешката на кастинга – Емили Уотсън. Част от снимките със сигурност ще бъдат направени в Европа.

Петер Шварцен

 "Боен Кон"

(Снимки - Bad Taste)

ЗАЩО УОЛСТРИЙТ НЕ Е В ЗАТВОРА?

Финансовите мошеници съсипаха световната икономика, но федералните следователи правят всичко възможно да ги защитят вместо да ги дадат на прокурора

Миналия месец, когато свърши пиенето през една скучна, снежна нощ във Вашингтон бившият щатски следовател се разсмя и след като изля бирата в гърлото си каза:

– Всичко се прееба, но никой няма да отиде в затвора – каза той. – Това е целият ти материал. По дяволите, дори не ти трябва да пишеш останалото. Напиши само това.

Аз прибрах бележника си.

– Само това?

– Точно така – каза той, като повика сервитьорката, за да плати сметката. – Всичко се прееба и никой няма да отиде в затвора. Можеш да поставиш края на статията си тук.

худ. Виктор Юхас

„Никой няма да отиде в затвора”. Това е мантрата в ерата на финансовия крах и всеки може да види виртуално как всяка от най-големите банки и финансови компании на Уолстрийт е въвлечена в гнусни криминални скандали, които разориха милиони и заедно профукаха милиарди, стотици милиарди от световните богатства, и как никой не отиде в затвора. Никой, така е, освен Бърни Мадоф – ярка знаменитост и истински артист в измамата, чийто жертви се оказаха други богати и известни хора.

Всички останали се отърваха. Нито един от управляващите фактори, които скалъпиха и подпомогнаха с цялата наличност фалшивият финансов бум – целият този огромен индустриален боклук, който включваше: лоши прогнози и измами в обезпечаването на ипотеките – не е беше осъден. Техните имена сега са много повече от познати за средния американец, интересуващ се от новини. Това са компании като AIG, Goldman Sachs, Lehman Brothers, JP Morgan Chase, Bank of America и Morgan Stanley. Повечето от тези фирми са директно свързани с измами и кражби. Lehman Brothers скриха милиони заеми от своите инвеститори. Bank of America излъгаха за милиарди бонуси. Goldman Sachs забравиха да кажат на клиентите си за загубите от продажбите на токсични материали. И още нещо: много от тези компании имат корпоративни вождове, чиито действия костват на инвеститорите милиарди, въпреки че от AIG излезе голямата клечка Джоуи Касано, за да каже на инвеститорите, че няма да загубят дори и „един долар”, месеци преди неговата секция да се пропука с 263 милиона долара за компенсации – пробойна, която бившият шеф на Леман Дик (Горилата) Фулд „удобно” бе пропуснал да запуши. Досега нито един от тях не излежава срока си зад решетките.

Вместо това федералните агенти и прокурори оставиха, банките, които се опитаха да изгорят докрай световната икономика на мира, да се откопчат с внимателно режисирани споразумения – законни хватки, които позволиха на фирмите да си измият ръцете, плащайки жалки глоби на смешно ниски стойности без дори да ги задължат да признаят публично грешните си ходове. Като допълнително оскърбление към загубите самите хора, които всъщност извършиха престъпленията не платиха почти никакви глоби – банките, които бяха хванати в многократно мошеничество спрямо собствениците на дялове използваха техните пари, за да закрият очите на правосъдието. 

„Ако изявленията за тези споразумения отговарят на истината – казва Джей Ракоф, федерален съдия в район Южен на Ню Йорк, – това е начин да се откупят евтино и то с пари от джобовете на техните жертви.”

За да разберем значението на последното всеки би трябвало да помисли внимателно върху ефикасността от глобите като наказание за обвиняемите – групата от най-богатите хора на планетата, – на тези, които карат собствените си компании да плащат вместо тях. Трябва да се случи точно обратното – да се помисли върху мощна мярка, която да може да предотврати бъдещите грешни ходове така, че управлението да не пропуска да осигури на тази определена класа опита от „запознаването” с карцера. „Като сложите Ллойд Бланкфейн в затвор тип „начукай ми го отзад” за период от шест месеца всичко това ще спре, по цялата Уолстрийт – каза бившия конгресен съветник. – Това трябва да се направи. Само веднъж”.

Но това не се и няма да се случи. Защото цялата система за мониторинг и контрол на Уолстрийт е преебана.

Матт Тайбби (16 февруари 2011 - сп. "Ролингстоун")

ИТАЛИЯ

СУТРЕШЕН БЛОК (MORNING GLORY)

Напоследък, и съвсем заслужено според мен, формулата на холивудската комедия има лоша репутация, но това е само защото самите релийзи са под всякаква критика. Но все пак, когато един филм се придържа към запазване на статуквото това не е, не е никак лошо. Майсторското развитие на сюжета, наличието на интелект и вкус могат да те накарат да изпиташ вълнение подобно на това, което усещаш, ако наблюдаваш „на живо” опасна каскада. Свежа като самото заглавие, тази комедия следва своя ход, водена майсторски от сигурните ръце на ветерана Роджър Мичъл и блестящото изпълнение Рейчъл МакАдамс, доказвайки за пореден път величината на нейния недооценен и немалък комедиен потенциал.

Оригинален постер

Този успех безспорно се дължи, преди всичко, на таланта на сценариста Алин Брош Маккена, чийто пъргав ум направи от Дяволът носи Прада невероятен хит и който сега се намира на територията на друга обезумяла от работа „работеща жена” – героинята на МакАдамс Беки Фулър. Тя е посветила живота си на утринно шоу в Ню Джърси, Daybreak с нисък рейтинг, което и се отплаща за труда, като я уволнява внезапно, само за да удовлетвори кариеристичните амбиции на типично връзкарско копеле. Ужасена от служебното си фиаско вече „възрастната”, 28-годишна Беки, не се нарежда на опашката за безработни, страдайки тихо, а мобилизира цялата си налична енергия и хъс в търсенето на нова работа като продуцент. Щастието и се усмихва след известни перипетии и тя е назначена на пробен срок в четвърторазредната програма „На разсъмване” на измислената тв компания IBS. Или, както новият шеф на Беки (Джеф Голдблум) се изразява: ”ние сме зад Днес, Добро утро Америка и каквото още имат в CBS. Ентусиазирана от предоставената и нова възможност тя не се поколебава и за секунда да уволни изваденият като от кутийка, заварен водещ-звезда (Тай Бърел – играещ чудесно епизодичната си роля) и да го замени с големия професионален репортер и водещ вечерните новини Майк Померой (Харисън Форд).

Последното решение се оказва доста проблематично, защото Померой не желае да се впише в новия формат на програмата, не е въодушевен като всички останали от екипа и най-вече ентусиазираната от новото си амплоа негова партньорка на малкия екран Колийн Пек (Даян Кийтън). Той категорично продължава да отказва да участва в неща, които биха могли да подронят авторитета му на първокласен журналист и сякаш гледа метаморфозата на предаването отстрани, присвил скептично устни.

Рейтингът естествено се качва. Не е забравена и дежурната свалка между колеги – Беки започва връзка с Адам (Патрик Уилсън), – но като се замислим истинската романтична история май си остава между нея и Померой – телевизионен кумир от детските и години. Чувството е платонично, разбира се, с едва забележим фройдистки привкус, но много по-интересна, изградена на базата на всекидневните сблъсъци и спорове, водеща стабилно към очаквано-неочаквания край.

Питър Финч в "Телевизионна мрежа" - 1976 на
Сидни Лъмет, сценарист Пади Чайефски

Филмът доказва още веднъж, че старата формула продължава да си действа безотказно, когато са налице необходимите съставки. Но ако направим сравнение с позабравения „Телевизионна мрежа” (Network)* – един нискобюджетен филм с участието на Фей Дънауей в аналогична на Беки роля – бихме открили огромна разлика в класата и то не само в актьорската игра. За разлика от старата култова лента, която извади на преден план и безкомпромисно оголи истинската същност на съвременната световна телевизионна журналистика – мръсни задкулисни интриги, задължителното отвратително лицемерие и блюдолизничество, интелектуална проституция и тотална липса на всякакъв морал – тук нещата са по-меки, загладени, захаросани, предназначени да се понравят на максимално широк кръг зрители. Елементарната холивудска формула е спазена, компонентите за забъркани добре, а резултатът... Резултатът е един филм, който в никакъв случай няма да остави следа в съзнанието ви. По-скоро ще получите някакво усещане за дежа вю, някакво задоволство, че сте прекарали приятно времето си, но... нищо повече. 


Жоро Нончев

ПОЛИТИЧЕСКА ЗАГАДКА-ВЪПРОС

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЕДИН НАРОД

                                                Слово за Освобождението на България

Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем.

В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.

Мъченици за вярата и усърдни книжовници ­ клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев