АРТИСТЪТ

Дори най-отявлените  критикари биха  се  затруднили сериозно в желанието си да намерят пропуски или слаби моменти в този, според мен, най-добър филм за миналата година. И дори да получи наградите на Академията във всички от многобройните си номинации, които напълно заслужава, това съвсем няма да е... достатъчно.

Джон Гудман

Контрастът между този филмов шедьовър и шарените блокбастери, които холивудските индустриални гиганти не престават на ни засипват предпоследната декада, е не е само в липсата на 3Д, фойерверки от звукови и визуални ефекти, елементарни сюжети и компютърно таргетирани сценарии. Дори на самите актьори очевидно им писна да играят в подобни бози, където личните им професионални качества постоянно биват жестоко пресирани, орязвани и творчески обезличавани. За разлика от тях френският филм, заснет в Холивуд, макар и с широко американско участие, е ново уникално явление в света на визуалното изкуство. И този път, слава на бога, не само техническо! С две думи: той е апотеоз на любовта –  на любовта между мъжа и жената, между човека и кучето, ако щете, и най-вече огромната любов към класическото, истинското и ненадминато кино.

„Артистът” е направен умно, мъдро, оригинално; той е едновременно затрогващ, очарователен и смешен. Създаден е от гении, за които „тишината е злато” не е само куха фраза или поредното клише, а истинско вдъхновение.

Да, правилно сте разбрали. Филмът е „ням”!

Но това ни най-малко не притеснява режисьора и актьорския състав. Липсата на звук, подчертава по изумителен начин жестовете, езика на тялото, мимиката и перфектната игра на абсолютно всички актьори. Можем дори да ги усетим инстинктивно как се кефят, играейки по класическия начин, познат от ерата на нямото кино. Ставаме свидетели как те с нескривано удоволствие приемат извайването на „немите” си образи във всеки един момент като истинско професионално предизвикателство, докато черно-белите кадри засилват допълнително драматизма на чисто визуалното повествование.

Музиката е феноменална Подборът на музикални теми от 20-те и 30-те на Людовик Бурсе, прекрасните оркестрови интерпретации на „немия” саундтрак ни карат да забравим напълно липсата на вербален диалог и да се отдадем напълно на визуалния разказ.

Но кои всъщност са създателите му?

Режисьорът и сценаристът Мишел Асанавичус е роден в Париж. Родителите му са от Литва и са емигрирали във Франция през 1920г. Самият той е завършил изкуство и се е занимавал с реклама и телевизия. Първия си филм създава също във Франция през 1999 – „Мои приятели”.

Популярният във Франция, но иначе световно неизвестен Жан Дюжардан играе ролята на героя си Жорж Валентин с енергията на Дъглас Фейърбанкс и самоувереността на един Джин Кели.

Беренис Бежо е великолепна актриса с френско-аржентинско потекло, която чара на една позабравена звезда на нямото кино – Марион Дейвис.

Жан Дюжардан в сцена от филма

Сюжетната линия ни запознава в началото с Жорж, който флиртува и се шегува с почитателите си, дошли за премиерата на поредния му филм. Той обръща повече внимание на кучето си, отколкото на надутата си отегчена съпруга (Пинелъпи Ан Милър), която представлява чудесно съчетание между Мари Астор и Джоан Крофорд на средна възраст. По чиста случайност Жорж се запознава с Пепи Милър (Беренис Бежо), която е обещаваща млада актриса без никакъв шанс до този момент. Жорж успява да устои на чара и, но все пак и дава така желаната възможност за бляскава кариера. После следва отказът му да играе в модерните тогава първи озвучени филми, водещ до неминуем конфликт с шефа на студиото (Джон Гудман). Следва стремителното сгромолясване на кариерата му за разлика от изгряващата звезда на неговото протеже, лансирана от бившия му шеф. Робувайки на принципите си Жорж напълно се отдава на своята склонност към самоунищожение, контактувайки предимно с интелигентното си куче, като отказва да се подчини на модните тенденции. Изоставен от жена си, отдаден на гордостта си, самосъжалението и алкохола той загубва и къщата. Принуден е да уволни дори верния си шофьор. А животът и историята продължават, докато...

На първо време ни се струва, че май сме гледали същия филм със заглавие „Роди се звезда”.

Наистина има прилика, но „Артистът” е много повече от нескопосана реплика на стар шедьовър. Преди всичко той е фин поклон към миналото на осмото изкуство, към елегентните романтични комедии на Ернст Любич, към „тихите” трилъри на Фриц Ланг, стилните и зашеметяващи изпълнения на Фред Астер и Джинджър Роджърс. Той прелива от страсти, умишлен наивитет и естествен чар. Киноманиаците, разбира се, ще могат да упражнят и асоциативното си мислене, но съм повече от сигурен, че всички без изключение ще останат запленени от магията му.

Дюжардан е повече известен във Франция като комик, но тук той демонстрира страхотен потенциал и възможности едновременно в областта на шаржа и истинската драматична игра.

Беренис Бежо в сцена от филма

Освен, че безспорно е весел и забавен филмът, според мен, носи и един не толкова „ням” упрек към опериращите с бюджети от милиарди холивудски босове и продуценти. Напомня по един изключително елегантен начин и на тях, и на публиката колко много от прекрасните си качества е загубило след бясната комерсиализация съвременното кино. Имам предвид тоталната липса на истински стил, красота, романтика и сърдечност.

Гледайте този филм, наслаждавайте му се, вълнувайте се заедно с героите му, смейте се, подарете си забравени мигове на щастие. Киното наистина е магия!

Жоро Нончев


(Официален сайт)