„127 ЧАСА” – СЪВРЕМЕНЕН ХИМН НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА СМЕЛОСТ

Съвсем наскоро предстои премиерата на „127 часа” – новия филм на режисьора Дани Бойл, известен с реализирането на последната версия на „Влакът-беглец” и най-вече с „Помиярът-милионер”. Тъй като остават броени дни до 5 ноември, когато ще бъде официалното му представяне по световните кинотеатри бихме искали да ви запознаем малко по-подробно с новия продукт на Фокс.

Историята е базирана на истински случай – личната трагедия на катерача Ерън Ралстън, който затиснат от скала е принуден да отреже сам ръката си, за да остане жив. След чудото на оцеляването си той написва книгата Between a Rock and a Hard Place (Между скалите), където от първо лице описва истинските си преживявания и емоции. Книгата има огромен успех и той става желан гост във всяко американско ток-шоу.

За разлика от псевдо-риалити продукциите, които безнаказано шестват по телевизионните екрани, по време на трагичния си преход Ерън е заснел с личната си камера най-важните ключови моменти. Видео-дневникът с реалните кадри и до днес се съхранява в банков сейф и само роднини и най-близки приятели са имали привилегията да го гледат. Изключение е направено само за Бойл и Франко (изпълнителят на главната роля е Джеймз Франко), с уговорката те да пресъздадат видяното по най-реалистичен начин.  А това обстоятелство несъмнено е оказало огромна роля при написването на сценария от Бойл (в сътрудничество с  Бюфо).

Джеймз Франко  в главната роля

Сцена на събитията е изключително живописната местност в щата Юта с нейните огромни червеникаво-кафяви скали и каньони. Масивните геологични образувания, огрени от безмилостно изпепеляващото слънце се редуват с мрачни, навяващи клаустрофобия проходи. По подобен начин кадрите, отразяващи с изключителна сила простора и необятността на пейзажа индиректно ни насочват към лесно разбираема алюзия с личните преживявания на героя. С доказаното си умение да фабулира Бойл умело ни води напред, без да изпуска нито един миг от психологическото преобразяване на безгрижния веселяк, хванат в капана на безчувствената природа.

Според американския критик Оуън Глайберман най-голямото предизвикателство за създателите на филма било как да задържат вниманието на съвременния зрител през по-голямата част от времето, когато главния герой, блокиран физически не може да се... движи?

„Отговорът се крие в изключителната свобода при правенето на филми, притежавана от Дани Бойл. Същата тази свобода, която едновременно е тема и на филма. Ерън може да е прикован от скалата, но съзнанието му е отключено и когато най-накрая той се изправя срещу това, което трябва да направи, той не само отрязва затиснатата част, той отрязва и част от своето "аз", излишно претендираща за живот.

Бихме добавили, че освен химн на екзистенциалната смелост, на човешките способности „127 часа”  е и един своеобразен катарзис на свободното съзнание в момент на просветление. Катарзис, който еволюира до мощен импулс способен да накара и обикновения човек да преодолее скромните си възможности, за да извърши истински подвиг.


Петер Шварцен