"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

събота, 12 март 2011 г.

ЗАЩО УОЛСТРИЙТ НЕ Е В ЗАТВОРА?


Финансовите мошеници съсипаха световната икономика, но федералните следователи правят всичко възможно да ги защитят вместо да ги дадат на прокурора

Миналия месец, когато свърши пиенето през една скучна, снежна нощ във Вашингтон бившият щатски следовател се разсмя и след като изля бирата в гърлото си каза:
– Всичко се прееба, но никой няма да отиде в затвора – каза той. – Това е целият ти материал. По дяволите, дори не ти трябва да пишеш останалото. Напиши само това.
Аз прибрах бележника си.
– Само това?
– Точно така – каза той, като повика сервитьорката, за да плати сметката. – Всичко се прееба и никой няма да отиде в затвора. Можеш да поставиш края на статията си тук.

худ. Виктор Юхас
„Никой няма да отиде в затвора”. Това е мантрата в ерата на финансовия крах и всеки може да види виртуално как всяка от най-големите банки и финансови компании на Уолстрийт е въвлечена в гнусни криминални скандали, които разориха милиони и заедно профукаха милиарди, стотици милиарди от световните богатства, и как никой не отиде в затвора. Никой, така е, освен Бърни Мадоф – ярка знаменитост и истински артист в измамата, чийто жертви се оказаха други богати и известни хора.

Всички останали се отърваха. Нито един от управляващите фактори, които скалъпиха и подпомогнаха с цялата наличност фалшивият финансов бум – целият този огромен индустриален боклук, който включваше: лоши прогнози и измами в обезпечаването на ипотеките – не е беше осъден. Техните имена сега са много повече от познати за средния американец, интересуващ се от новини. Това са компании като AIG, Goldman Sachs, Lehman Brothers, JP Morgan Chase, Bank of America и Morgan Stanley. Повечето от тези фирми са директно свързани с измами и кражби. Lehman Brothers скриха милиони заеми от своите инвеститори. Bank of America излъгаха за милиарди бонуси. Goldman Sachs забравиха да кажат на клиентите си за загубите от продажбите на токсични материали. И още нещо: много от тези компании имат корпоративни вождове, чиито действия костват на инвеститорите милиарди, въпреки че от AIG излезе голямата клечка Джоуи Касано, за да каже на инвеститорите, че няма да загубят дори и „един долар”, месеци преди неговата секция да се пропука с 263 милиона долара за компенсации – пробойна, която бившият шеф на Леман Дик (Горилата) Фулд „удобно” бе пропуснал да запуши. Досега нито един от тях не излежава срока си зад решетките.
Вместо това федералните агенти и прокурори оставиха, банките, които се опитаха да изгорят докрай световната икономика на мира, да се откопчат с внимателно режисирани споразумения – законни хватки, които позволиха на фирмите да си измият ръцете, плащайки жалки глоби на смешно ниски стойности без дори да ги задължат да признаят публично грешните си ходове. Като допълнително оскърбление към загубите самите хора, които всъщност извършиха престъпленията не платиха почти никакви глоби – банките, които бяха хванати в многократно мошеничество спрямо собствениците на дялове използваха техните пари, за да закрият очите на правосъдието. 

„Ако изявленията за тези споразумения отговарят на истината – казва Джей Ракоф, федерален съдия в район Южен на Ню Йорк, – това е начин да се откупят евтино и то с пари от джобовете на техните жертви.”

За да разберем значението на последното всеки би трябвало да помисли внимателно върху ефикасността от глобите като наказание за обвиняемите – групата от най-богатите хора на планетата, – на тези, които карат собствените си компании да плащат вместо тях. Трябва да се случи точно обратното – да се помисли върху мощна мярка, която да може да предотврати бъдещите грешни ходове така, че управлението да не пропуска да осигури на тази определена класа опита от „запознаването” с карцера. „Като сложите Ллойд Бланкфейн в затвор тип „начукай ми го отзад” за период от шест месеца всичко това ще спре, по цялата Уолстрийт – каза бившия конгресен съветник. – Това трябва да се направи. Само веднъж”.

Но това не се и няма да се случи. Защото цялата система за мониторинг и контрол на Уолстрийт е преебана.


Матт Тайбби (16 февруари 2011 - сп. "Ролингстоун")

Няма коментари:

Публикуване на коментар