СУТРЕШЕН БЛОК (MORNING GLORY)

Напоследък, и съвсем заслужено според мен, формулата на холивудската комедия има лоша репутация, но това е само защото самите релийзи са под всякаква критика. Но все пак, когато един филм се придържа към запазване на статуквото това не е, не е никак лошо. Майсторското развитие на сюжета, наличието на интелект и вкус могат да те накарат да изпиташ вълнение подобно на това, което усещаш, ако наблюдаваш „на живо” опасна каскада. Свежа като самото заглавие, тази комедия следва своя ход, водена майсторски от сигурните ръце на ветерана Роджър Мичъл и блестящото изпълнение Рейчъл МакАдамс, доказвайки за пореден път величината на нейния недооценен и немалък комедиен потенциал.

Оригинален постер

Този успех безспорно се дължи, преди всичко, на таланта на сценариста Алин Брош Маккена, чийто пъргав ум направи от Дяволът носи Прада невероятен хит и който сега се намира на територията на друга обезумяла от работа „работеща жена” – героинята на МакАдамс Беки Фулър. Тя е посветила живота си на утринно шоу в Ню Джърси, Daybreak с нисък рейтинг, което и се отплаща за труда, като я уволнява внезапно, само за да удовлетвори кариеристичните амбиции на типично връзкарско копеле. Ужасена от служебното си фиаско вече „възрастната”, 28-годишна Беки, не се нарежда на опашката за безработни, страдайки тихо, а мобилизира цялата си налична енергия и хъс в търсенето на нова работа като продуцент. Щастието и се усмихва след известни перипетии и тя е назначена на пробен срок в четвърторазредната програма „На разсъмване” на измислената тв компания IBS. Или, както новият шеф на Беки (Джеф Голдблум) се изразява: ”ние сме зад Днес, Добро утро Америка и каквото още имат в CBS. Ентусиазирана от предоставената и нова възможност тя не се поколебава и за секунда да уволни изваденият като от кутийка, заварен водещ-звезда (Тай Бърел – играещ чудесно епизодичната си роля) и да го замени с големия професионален репортер и водещ вечерните новини Майк Померой (Харисън Форд).

Последното решение се оказва доста проблематично, защото Померой не желае да се впише в новия формат на програмата, не е въодушевен като всички останали от екипа и най-вече ентусиазираната от новото си амплоа негова партньорка на малкия екран Колийн Пек (Даян Кийтън). Той категорично продължава да отказва да участва в неща, които биха могли да подронят авторитета му на първокласен журналист и сякаш гледа метаморфозата на предаването отстрани, присвил скептично устни.

Рейтингът естествено се качва. Не е забравена и дежурната свалка между колеги – Беки започва връзка с Адам (Патрик Уилсън), – но като се замислим истинската романтична история май си остава между нея и Померой – телевизионен кумир от детските и години. Чувството е платонично, разбира се, с едва забележим фройдистки привкус, но много по-интересна, изградена на базата на всекидневните сблъсъци и спорове, водеща стабилно към очаквано-неочаквания край.

Питър Финч в "Телевизионна мрежа" - 1976 на
Сидни Лъмет, сценарист Пади Чайефски

Филмът доказва още веднъж, че старата формула продължава да си действа безотказно, когато са налице необходимите съставки. Но ако направим сравнение с позабравения „Телевизионна мрежа” (Network)* – един нискобюджетен филм с участието на Фей Дънауей в аналогична на Беки роля – бихме открили огромна разлика в класата и то не само в актьорската игра. За разлика от старата култова лента, която извади на преден план и безкомпромисно оголи истинската същност на съвременната световна телевизионна журналистика – мръсни задкулисни интриги, задължителното отвратително лицемерие и блюдолизничество, интелектуална проституция и тотална липса на всякакъв морал – тук нещата са по-меки, загладени, захаросани, предназначени да се понравят на максимално широк кръг зрители. Елементарната холивудска формула е спазена, компонентите за забъркани добре, а резултатът... Резултатът е един филм, който в никакъв случай няма да остави следа в съзнанието ви. По-скоро ще получите някакво усещане за дежа вю, някакво задоволство, че сте прекарали приятно времето си, но... нищо повече. 


Жоро Нончев