 |
| Легендарният Мачу Пикчу |
Археолозите предполагат, че приблизително 1200 души са живели в района, макар и мнозина да теоретизират, че най-вероятно това е било място, където владетелите на инките са се оттеглили впоследствие. Доказателство за това и днес е естествената му изолация му от останалата част на Перу.
Разделените на три вида постройки – селски, градски и религиозни са подредени по такъв начин, че функцията им да отговаря на формата на заобикалящата ги среда. Терасирането в земеделския район и водопроводите се възползват от наклона на естествените склонове. Артефактите сочат, че сградите в по-ниските места били обитавани от земеделските производители, учителите, и друг помощен персонал, докато най-важните религиозни райони се намирали на билото на хълма с изглед към долината Урубамба хиляди метри по-надолу. Там била настанена и управляващата върхушка със слугите си.
Туристите, а в самото начало и първите изследователи, усещат идентични, емоции, докато се изкачват по старата Пътека на инките. Мнозина определят чувствата си по време на изкачването като истинска магия. Един поглед от височината на погребалната каменна хижа надолу към, полетата, терасите, баните сякаш ви отвежда в един друг свят, в друго време. Пред очите ви се разкрива един уникален зелен рай, който е задължително да се види от всеки имал възможност да посети Перу.
Историята на Мачу Пикчу е сложна и завладяваща. И ако някога тръгнете към „изгубения” град на инките, няма да е лошо да се поинтересувате малко повече от неговата история. Това място е не само впечатляващ остатък от цивилизацията на инките, но също така и един от най-важните археологически обекти в света. Ще се изненадате, ако разберете колко много пътници планират извършването на пешеходния преход, за да достигнат изгубения град, но колко малко от тях знаят всъщност какво ги очаква там горе.
Невероятно е че Мачу Пикчу, построен през 1400, остава дълги години неизвестен за останалия свят. Никой не е и чувал за него до 1911. Тогава един американски професор на име Хирам Бингам успява да се добере до мястото, въпреки факта, че инките винаги упорито са пазели тайната за местонахождението на тайнствения си град, който, между другото, се намира на близо 8000 метра над морското равнище. След откриването на му огромното богатство от информация за историята на Мачу Пикчу е разкрита за света.135 скелета са били намерени на самото място, от които повече от 100 са били на жени. Това кара археолозите да спекулират известно време с факта, че Мачу Пикчу е бил храм или светилище за висши свещеници и жени, които са били посочени като „девственици на Слънцето”, макар че най-новите изследвания е убеждават мнозина, че градът е построен като лична собственост на Пачути – един от императорите на инките, управлявал от 1438 до 1471-1472.
Съществуват немалко интригуващи аспекти свързани с историята на Мачу Пикчу. Един от най-интересните е относително краткия период на използването му. Оказва се, че този сложен и красив комплекс наистина е построен по време на господството на империята на инките, но е бил ползван едва за по-малко от 100 години (около времето на испанското завоевание на Перу). В началото на шестнадесети век, Мачу Пикчу е бил изоставен. След преоткриването му, той е обявен за световно наследство под егидата на ЮНЕСКО (1983 г.). Интересен факт е, че върволицата от посетители никога не е спирала още преди това, защото емблематичните върхове на Мачу Пикчу, след откриването му от Бингъм, веднага намират своето достойно място сред най-важните археологически обекти в света.
Легендарният град е помогнал на историците да научат много повече за цивилизацията на инките. Археолозите са разделили всички секции на обекта в три основни категории: религиозни, селскостопански и градски. Ако наемете гид по време на пътуването си до Мачу Пикчу, вие винаги ще знаете какво точно търсите. По-големият комплекс от сгради включва Великия централен храм, известен с уникалната си каменна зидария. Наблизо е Храмът на Слънцето, където може да се намери най-добрата и запазена каменна структура на целия археологически обект. Когато посетите Мачу Пикчу, бъдете готови да се изкачите на различните нива, които ще разкрият пред очите ви поразителни гледки към панорамата на величествената долина.
Сравнително малко хора знаят, че испанските завоеватели всъщност никога не успяват да открият Мачу Пикчу, въпреки огромното си желание да го ограбят. Този факт изиграва ключова роля в запазването на историческите доказателства и подробности, свързани с високата цивилизация на инките. И докато испанците, отговорни за унищожаването на много други селища и храмове на инките, никога не са могли да намерят това най-свещено за местните хора място, по прищявка на съдбата, то дълги години си остава в тайна.
В течение на вековете, много голяма част от него се покрива с растителност. И въпреки че местните хора са знаели за него, градът не бил открит за останалата част на света, както споменахме, чак до 1911, когато едно 11-годишно момче е завежда професор Бингам на точното място. Бингам нарича книгата си за руините „Изгубеният град на инките” и превръща историята му в завладяващо четиво, което горещо препоръчваме на всеки желаещ да се запознае с тази древна цивилизация преди евентуалното си пътуване до Перу.
Историята на Мачу Пикчу е сложна и завладяваща. И ако някога тръгнете към „изгубения” град на инките, няма да е лошо да се поинтересувате малко повече от неговата история. Това място е не само впечатляващ остатък от цивилизацията на инките, но също така и един от най-важните археологически обекти в света. Ще се изненадате, ако разберете колко много пътници планират извършването на пешеходния преход, за да достигнат изгубения град, но колко малко от тях знаят всъщност какво ги очаква там горе.
Невероятно е че Мачу Пикчу, построен през 1400, остава дълги години неизвестен за останалия свят. Никой не е и чувал за него до 1911. Тогава един американски професор на име Хирам Бингам успява да се добере до мястото, въпреки факта, че инките винаги упорито са пазели тайната за местонахождението на тайнствения си град, който, между другото, се намира на близо 8000 метра над морското равнище. След откриването на му огромното богатство от информация за историята на Мачу Пикчу е разкрита за света.135 скелета са били намерени на самото място, от които повече от 100 са били на жени. Това кара археолозите да спекулират известно време с факта, че Мачу Пикчу е бил храм или светилище за висши свещеници и жени, които са били посочени като „девственици на Слънцето”, макар че най-новите изследвания е убеждават мнозина, че градът е построен като лична собственост на Пачути – един от императорите на инките, управлявал от 1438 до 1471-1472.
Съществуват немалко интригуващи аспекти свързани с историята на Мачу Пикчу. Един от най-интересните е относително краткия период на използването му. Оказва се, че този сложен и красив комплекс наистина е построен по време на господството на империята на инките, но е бил ползван едва за по-малко от 100 години (около времето на испанското завоевание на Перу). В началото на шестнадесети век, Мачу Пикчу е бил изоставен. След преоткриването му, той е обявен за световно наследство под егидата на ЮНЕСКО (1983 г.). Интересен факт е, че върволицата от посетители никога не е спирала още преди това, защото емблематичните върхове на Мачу Пикчу, след откриването му от Бингъм, веднага намират своето достойно място сред най-важните археологически обекти в света.
Легендарният град е помогнал на историците да научат много повече за цивилизацията на инките. Археолозите са разделили всички секции на обекта в три основни категории: религиозни, селскостопански и градски. Ако наемете гид по време на пътуването си до Мачу Пикчу, вие винаги ще знаете какво точно търсите. По-големият комплекс от сгради включва Великия централен храм, известен с уникалната си каменна зидария. Наблизо е Храмът на Слънцето, където може да се намери най-добрата и запазена каменна структура на целия археологически обект. Когато посетите Мачу Пикчу, бъдете готови да се изкачите на различните нива, които ще разкрият пред очите ви поразителни гледки към панорамата на величествената долина.
Сравнително малко хора знаят, че испанските завоеватели всъщност никога не успяват да открият Мачу Пикчу, въпреки огромното си желание да го ограбят. Този факт изиграва ключова роля в запазването на историческите доказателства и подробности, свързани с високата цивилизация на инките. И докато испанците, отговорни за унищожаването на много други селища и храмове на инките, никога не са могли да намерят това най-свещено за местните хора място, по прищявка на съдбата, то дълги години си остава в тайна.
В течение на вековете, много голяма част от него се покрива с растителност. И въпреки че местните хора са знаели за него, градът не бил открит за останалата част на света, както споменахме, чак до 1911, когато едно 11-годишно момче е завежда професор Бингам на точното място. Бингам нарича книгата си за руините „Изгубеният град на инките” и превръща историята му в завладяващо четиво, което горещо препоръчваме на всеки желаещ да се запознае с тази древна цивилизация преди евентуалното си пътуване до Перу.
Няма коментари:
Публикуване на коментар