ИГРИТЕ НА ГЛАДА (THE HUNGER GAMES) - ПЛАШЕЩО РЕАЛИСТИЧЕН ФУТУРИЗЪМ

Дженифър Лоурънс в ролята на Катнис Евърдийн

Твърде често, когато става въпрос за поредните екранни адаптации на любимите ни, или поне на най-продаваните, романи ние несъзнателно прекарваме времето си в търсене на „неточности” – нежелани отклонения от текста от страна режисьора или сценариста. Хубавата новина е, че в този филм такива просто... няма. Създателите му са се придържали стриктно към оригинала, което в случая се оказва един огромен плюс.

Режисьорът Гари Рос по време на снимките

Филмът е режисиран от Гари Строс с ясното съзнание за начало на обещаващ франчайз, внимателно изграден върху бестселъра на Сюзън Колинс. За незапознатите само ще кажем, че книгата представлява епична сага на оцеляването в любимия на съвременната младеж стил sci-fi.

Сюжетът проследява живата в едно измислено футуристично, поляризирано общество, където „богатите” живеят в своята столица (Капитол), ситуирана „някъде в Скалистите планини”, а „бедните” са натъпкани в 12 района, всеки от които се характеризира със своя специфична околна среда и проблеми. Всяка година управляващите от столицата налагат волята си върху областите чрез извратената си лотария в резултат, на която избраните деца да се състезават помежду си до смърт в Игрите на глада. В това футуристично телевизионно риалити, не съвсем лишено от историческата си логика, тинейджърите водят физическа битка, в която може да оцелее само един – победителят. Всички останали лузъри биват пакетирани и транспортирани като колетни пратки, адресирани до семействата им.

Още в началото виждаме как Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) – твърдоглава, но и доста ловка като ловец в стрелбата с лък, помага и се грижи за оцеляването на емоционално обърканата си майка (Паула Малкъмсън) и малката си сестричка Прим (Уилоу Шилдс). И когато в Деня на избора Катнис чува името на сестра си, обявено от блестящата Ефи Тринкет (Елизабет Банкс), тя не се поколебава да пристъпи напред и да заеме нейното място в смъртоносното състезание...

Рос печели точки за собствената си продукция още при избора си на кастинга, посочвайки точните таланти за всеки от перфектно скицираните образи на Колинс. И тук всичко сякаш започва от Лоурънс. Идеално съвършена, поне колкото Катнис, тя успява по един великолепен начин да ни направи изумително впечатление по време на грандиозните стадии на играта и в същото това време да бъде достатъчно естествена, за да съумее да ни убеди, че налитащия на бой кавгаджия може да постигне повече на арената. А ранните сцени в селския район на 12-ти окръг донякъде ни напомнят за едно друго нейно изпълнение, номинирано за Оскар, –  „Зимната кост” на Дебра Граник.

Тук новата героиня на Лоурънс е принудена да премине през няколко трансформации, докато се бори за живота си в садистичното риалити-състезание Труман-среща-Тичащия човек. Подобно на предишния и в този филм Лоурънс се справя повече от успешно с всяка сцена, демонстрирайки зрялост и гъвкавост, характерни за един завършен комплексен актьор.

Нейната отдаденост е заразителна за целия екип и приковава вниманието, докато Игрите продължават да се развиват, следвайки пунктуално ярката фабула на писателката. Мълчаливата и стабилна харизма на Джош Хътчерсън му служи доста добре при изграждането на образа на Пиита Меларк, друг „трибют” от 12-та област, който също крие в себе си море от тайни. Приносът на Банкс към общата комедия подчертава нещастната гротескова същност на Ефи, докато хедонистичната репутация (извън екрана, разбира се,) на Уди Харелсън допринася много за нужната завършеност на образа на Хеймич Абърнати – оцелял участник в Игрите, вкаран в сюжета като ментор на Катнис и Пиита. И, между другото, ако някога бъде създаден Оскар за кражба на най-добра сцена Станли Туччи ще бъде главният му кандидат заради преднамерено преиграното си превъплъщение на цветнокожия коментатор Сийзър Фликерман.

Но кастингът е само половината от историята. Решението на Рос да филмира Игрите на глада с техники присъщи на документалната драма водят до един желан ритуален реализъм, пасващ идеално на очевидната измислица в стил sci-fi, който се усеща дори в тона на разказа с неговите напрежения и враждебни нотки. Зрителят е повече от убеден, че този свят наистина съществува някъде и че порутените бордеи и потискащата атмосфера на арената са наистина част от него. Солидната продукция явно преценила правилно нуждата от ударение върху радикалните идеи и скритите послания в работата на Колинс.

Доналд Съдерланд в ролята на президента Сноу

Президентът Сноу (Доналд Съдерланд) говори на Сенека Крейн (Уес Бентли) за това, че трябва да се даде някаква надежда на населението и че Игрите са единственият начин то да бъде контролирано психологически. И той се оказва прав не за друго, а защото борбата за оцеляване на Катнис, нейната сила и издръжливост са качества, които наистина ще накарат аудиторията от всички възрасти да се почувстват съпричастни, радвайки се на зрелището, въпреки че самото то им е подхвърлено от омразното и корумпирано правителство. Алюзията със старата римска тиранична философия, изградена върху принципа „хляб и зрелища” е много повече от очевидна. А приликите на съвременното законодателство с това във футуристичната държава, както и характерната курвенска роля на медиите са повече от плашещи.

Но за това – по-късно. Читателите знаят как се развива историята в следващия роман от поредицата, а и ние сами можем да се досетим, че плановете на Lionsgate са да се сондира почвата за продълженията на Игрите и дали широката публика ще одобри показаното сега, като даде заявка за повече от същия продукт. Не смятаме, че това наистина ще бъде проблем. Рос и екипът му определено са успели в конвертирането на бестселъра на Колинс в доста добър филм и феновете със сигурност ще възнаградят усилията им. Щом става дума за Игрите на глада превъзходството ще бъде задължително на страната на филма, спрямо всички останали продукции.

И не трябва да сте непременно бокс-офис експерт, за да предречете голямото шоу около Игрите на глада, но в същото време Катнис Евърдийн е на път да троши рекорди. По данни на THR Игрите на глада са едва петият филм, успял да достигне рекордните 200 млн долара само в САЩ за 8 дни, а прескачайки първия уикенд цифрата набъбна на 208.8 млн!

Рекламите продължават в пълен ход и можете да си представите колко раздразнени осемгодишни момиченца ще се чудят какво да правят през следващия уикенд, защото родителите им смятат, че са още малки, за да гледат Игрите на глада.

Жоро Нончев


Официален сайт

Оригиналният постер на продукцията