Мечтата на Путин |
На 24 ноември по време на Международния фестивал на
документалното кино в Амстердам за първи път бе показана работата на режисьора
Александър Гентелев „Игрите на Путин” Филмът разказва за щетите, нанесени на
околната среда, както и общия хаос, до който доведе грандиозното олимпийско
строителство. Един от главните герои е строителния предприемач Валери Морозов.
Той разказва историята на подготовката за игрите – поредната смразяваща истина
за корупцията и заплахите, които го принуждават да напусне Русия и да потърси
убежище в Обединеното кралство. Това е горчив разказ за сърцераздирателните
съдби на много хора, буквално изхвърлени на улицата, защото къщите им просто не
са били на правилното място и пречат на мегаломанските интереси на новите
господари на Кремъл. В Сочи сякаш са се върнали времената на Великата
Октомврийска революция, когато хората масово са били прокудени от домовете си
от надменни чиновници с болшевишки манталитет. Трудът на цели поколения е
ограбен и тяхната собственост, присвоена по силата на извратено от ненаситна
алчност нечие първобитно съзнание. Компенсации? Никакви. Тази нова макар и локална
национализация е защитена от специален закон, свързан с организацията на
Олимпийските игри, който отнема по безумен начин всички граждански права на
нещастните потърпевши и те не могат даже да подадат жалба в съда или да
възбудят дело срещу извършителите на този нечовешки произвол.
Неслучайно сп. Върайъти
пише относно тези антихуманни извращения: „Този филм със сигурност ще стопли
сатиричната душа на Джордж Оруел.”
В интервю пък за британския вестник Дейли телеграф филмовият продуцент Симоне Бауман заяви, че още
преди премиерата в Русия на два пъти са я „помолили” да не показва филма,
предлагайки много пари. На два пъти Бауман отхвърля предложението. На третия
път се появява някой, който със сигурност има тесни връзки с хора на високи
постове в Русия. Тя отново отказва.
„Как те могат да мислят, че всичко може да се купи, стига само
да се определи цената. Вероятно в Русия това е така,” – казва Бауман – „но аз
им казах, че подобен разговор не ме интересува.”
Ми, на! Ето, че може! Поне са опитали...
Премиерата в Русия бе насрочена за 6 декември. Въпреки
всички предварителни опасения за „банване” лентата наистина беше показана на
московския фестивал и то не един път, а два пъти, при небивал интерес от страна
на публиката.
И какво от това!
14-тото издание на Артдокфеста завърши и, естествено, въпросният
филм на получи Лавровата клонка, но
пък затова получи признанието на всички обикновени хора, които са принудени
ежедневно да се сблъскват с повсеместната корупция, ужасяваща бюрокрация
и непроходима простотия станали ежедневие в новата посткомунистическа империя.
„Изследователите ще трябва да прекарват много време в изучаване
на картата на Русия в търсене на терен без сняг,” – шегува са през сълзи беглецът-бизнесмен
Немцов. – „А ето че Путин го е направил от раз.”
Показвайки пищните, облечени в розови бикини тела на плажа в
Сочи, авторите на филма убедително доказват, че си е струвало Путин някак си
по-рано да разбере защо снегът в субтропиците е лукс, както и че няма да има
никаква възможност да проведат строителството по предварително предложената
програма и бюджет. Така филмът се превръща в нещо доста по-значително – портрет
съвременната руска глупост. Лентата кара публиката се смее, разкривайки
истински факти за това как нещата трябва се правят – или да не се правят – в тази обществена система, където изродената национална
гордост не взема предвид дори такива неща като една най-обикновена... практичност.
Зимните олимпийски игри тепърва предстоят. Времето изтича парите
от безумно раздутия бюджет изчезват в джобовете на собствениците на 150-те
фирми-изпълнители. Сняг не се знае дали ще има, а вследствие на вълненията в
Украйна току виж се е повторил бойкота от лятната Московска олимпиада (1982),
но в много по лош вариант. Там поне участваха задължително братските
страни-сателити на СССР. А сега! Има голяма вероятност, ако наистина няма сняг
Путин да открие нищо повече от едно зимно републиканско първенство, само че по...
плуване.
Жоро Нончев
Няма коментари:
Публикуване на коментар