"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

четвъртък, 12 декември 2013 г.

„ИГРИТЕ” НА ПУТИН



Мечтата на Путин


На 24 ноември по време на Международния фестивал на документалното кино в Амстердам за първи път бе показана работата на режисьора Александър Гентелев „Игрите на Путин” Филмът разказва за щетите, нанесени на околната среда, както и общия хаос, до който доведе грандиозното олимпийско строителство. Един от главните герои е строителния предприемач Валери Морозов. Той разказва историята на подготовката за игрите – поредната смразяваща истина за корупцията и заплахите, които го принуждават да напусне Русия и да потърси убежище в Обединеното кралство. Това е горчив разказ за сърцераздирателните съдби на много хора, буквално изхвърлени на улицата, защото къщите им просто не са били на правилното място и пречат на мегаломанските интереси на новите господари на Кремъл. В Сочи сякаш са се върнали времената на Великата Октомврийска революция, когато хората масово са били прокудени от домовете си от надменни чиновници с болшевишки манталитет. Трудът на цели поколения е ограбен и тяхната собственост, присвоена по силата на извратено от ненаситна алчност нечие първобитно съзнание. Компенсации? Никакви. Тази нова макар и локална национализация е защитена от специален закон, свързан с организацията на Олимпийските игри, който отнема по безумен начин всички граждански права на нещастните потърпевши и те не могат даже да подадат жалба в съда или да възбудят дело срещу извършителите на този нечовешки произвол.

Неслучайно сп. Върайъти пише относно тези антихуманни извращения: „Този филм със сигурност ще стопли сатиричната душа на Джордж Оруел.”


В интервю пък за британския вестник Дейли телеграф филмовият продуцент Симоне Бауман заяви, че още преди премиерата в Русия на два пъти са я „помолили” да не показва филма, предлагайки много пари. На два пъти Бауман отхвърля предложението. На третия път се появява някой, който със сигурност има тесни връзки с хора на високи постове в Русия. Тя отново отказва.

„Как те могат да мислят, че всичко може да се купи, стига само да се определи цената. Вероятно в Русия това е така,” – казва Бауман – „но аз им казах, че подобен разговор не ме интересува.”

Ми, на! Ето, че може! Поне са опитали...

Премиерата в Русия бе насрочена за 6 декември.  Въпреки всички предварителни опасения за „банване” лентата наистина беше показана на московския фестивал и то не един път, а два пъти, при небивал интерес от страна на публиката.

И какво от това!

14-тото издание на Артдокфеста завърши и, естествено, въпросният филм на получи Лавровата клонка, но пък затова получи признанието на всички обикновени хора, които са принудени ежедневно да се сблъскват с  повсеместната корупция, ужасяваща бюрокрация и непроходима простотия станали ежедневие в новата посткомунистическа империя.

„Изследователите ще трябва да прекарват много време в изучаване на картата на Русия в търсене на терен без сняг,” – шегува са през сълзи беглецът-бизнесмен Немцов. – „А ето че Путин го е направил от раз.”
 
Съвременен пейзаж от Сочи
Показвайки пищните, облечени в розови бикини тела на плажа в Сочи, авторите на филма убедително доказват, че си е струвало Путин някак си по-рано да разбере защо снегът в субтропиците е лукс, както и че няма да има никаква възможност да проведат строителството по предварително предложената програма и бюджет. Така филмът се превръща в нещо доста по-значително – портрет съвременната руска глупост. Лентата кара публиката се смее, разкривайки истински факти за това как нещата трябва се правят –  или да не се правят –  в тази обществена система, където изродената национална гордост не взема предвид дори такива неща като една най-обикновена... практичност.

Зимните олимпийски игри тепърва предстоят. Времето изтича парите от безумно раздутия бюджет изчезват в джобовете на собствениците на 150-те фирми-изпълнители. Сняг не се знае дали ще има, а вследствие на вълненията в Украйна току виж се е повторил бойкота от лятната Московска олимпиада (1982), но в много по лош вариант. Там поне участваха задължително братските страни-сателити на СССР. А сега! Има голяма вероятност, ако наистина няма сняг Путин да открие нищо повече от едно зимно републиканско първенство, само че по... плуване.

Жоро Нончев









Няма коментари:

Публикуване на коментар