„Дали защото масите, измъчвани от недоимъка, съчувстват на смелите и изобретателни грабители, които отнемат излишъците на богатите или просто човечеството има някакъв вековечен интерес към описанията на опасни авантюри едно е сигурно – във всички държави хората гледат с възхищение на великите и успели разбойници.”
(Из „Невероятните заблуди и безумства на човечеството”, автор – Чарлз Маккей, 1841г.)
Цитираният тук английски писател е една от малкото на брой ерудирани личности, които се опитват да изследват един от най-популярните феномени в човешката история. Чарлз Маккей не се поколебава да оголи плашещата зависимост на голяма част от човечеството към различни мании, които със скоростта си на разпространение и разрушителни резултати можем да оприличим само на ужасни епидемии като чумата и сифилиса, морили векове наред човешкия род. Всъщност голяма част от вината за идеализирането на престъпниците, приписвайки им черти и навици, голяма част от които те не са притежавали можем спокойно да припишем на народния фолклор. Всеки, който прочете книгата ще се убеди, че примерите и аргументите на Маккей са достатъчно прецизни, но към тях все пак ни се иска да добавим и още нещичко, за да стане картината по-пълна и от съвременна гледна точка.
По времето на Маккей, а и преди това, най-популярните бандити са върлували предимно по пътищата, където обирали и безжалостно тормозили невинните си жертви. Разбойници от типа на Робин Худ и Клод Дювал са предизвиквали народното възхищение, ограбвайки други по-големи престъпници – представителите на държавната власт и тънещата в охолство и разврат църква, които с начина си на живот ежедневно нарушавали божиите закони. Народът виждал всичко, но тогава, както и сега нямал нито прерогативите, нито лостовете, за да осъществи нужното възмездие. Единствено Робин и „веселите му другари” биха могли при добро желание да раздадат, макар и частична, справедливост. Така неусетно народната любов идеализирала и тях и подобните им, като същевременно удобно забравя божията забрана, касаеща не само кражбата, но и отнемането на човешки живот...
В наше време картината е много по-различна като среда, но отношението на голяма част от населението към бандитите, за жалост, си остава същото, Вместо самосиндикалните „магистрални” бандити, принадлежащи на миналото съществуват огромни конгломерати от престъпни групировки, организирани на принципа на големите компании. Дейностите, с които се занимават са в пъти по-печеливши, а доходите от тях са огромни. Светът отдавна е преразпределен, а войните и революциите могат да бъдат поръчвани срещу определено заплащане. Цели държави и нации се превръщат в разменна монета за осъществяването на долни търгашески сделки на световно равнище. Стана ясно и на децата, че е много по-лесно да финансираш или да си купиш някое продажно правителство и неусетно да издоиш нещастната страна финансово, довеждайки народа и до просешка тояга, отколкото да я завоюваш по стария начин – чрез бойни действия.
Затова сериозно подозираме, че освен причините за тази широко разпространена мания, синтезирани от Маккей, важна роля играят и: моралната бездна в съзнанието, късата историческа памет, ненаситната човешка лакомия, садизмът, изразен чрез желанието да се измъчва и унижава ближния, комфортната безнаказаност за извършените престъпления, популярността – неимоверно раздута от медиите, неграмотността – правопропорционална на желанието за висок държавен пост, принадлежността към чужд народ (сами ще се сетите кой), някое тайно общество и още много други нелицеприятни за човечеството факти и обстоятелства...
Но, разбира се, докато се стигне до съвременната максимално рафинирана престъпна симбиоза на държавно управление, жизнено необходим компонент за съществуването на която е въпросният култ към престъпниците, пътят съвсем не е бил кратък. Но нека го проследим от самото начало и да научим на каква историческа база всъщност са се формирали съвременните така наречени европейски и американски „ценности".
Жоро Нончев
Няма коментари:
Публикуване на коментар