"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

петък, 29 юли 2011 г.

КАУБОИ СРЕЩУ ИЗВЪНЗЕМНИ ПРИШЪЛЦИ (COWBOYS AND ALIENS)



NO SHIT?

Създателят на блокбастери Джон Фавро (Iron Man) режисира Даниел Крейг и Харисън Форд във филма-събитие на 2011 година – кръстоска между класически уестърн и поредното нашествие космически завоеватели на многострадалната ни планета, наречен недвусмислено и безхитростно Каубои и извънземни. Според маститите сценаристи Алекс Курцман, Роберто Орки и Деймън Линделоф този подход би трябвало да изглежда много оригинален в очите на виделите какво ли не зрители. Още повече че е използван арсенал, характерен за топгън имената в жанра: Стивън Спийлбърг, Рон Хауърд, Брайън Грезър. Така че на 29 юли ни предстои да видим за първи път един екшън-трилър съчетал в себе си атмосферата на Стария Запад, където (за кой ли път?) самотен каубой повежда „народната” съпротива, но този път срещу извънземен терор.


Крейг в сцена от филма
Връщаме се в 1873 година. Територията на щата Аризона, където един странник (Крейг) се събужда в пустинята с пълна амнезия и не след дълго се натъква на градчето с многозначително име – Абсолюшън. Единствен намек за миналото му се оказва мистериозната гривна от белезници, останала на едната ръка. Съвсем скоро той ще разбере, че Абсолюшън странниците не са добре дошли и че никой няма право дори да се разхожда по улиците без изричното разрешение на полковника с железен юмрук – Долархайд (Харисън Форд).

Накратко – това е град, където властва страха.

Нещата не стават по-добри след като изолираното градче е атакувано от космически мародери. Фучейки надолу със спираща дъха скорост и заслепяващи светлини, тези чудовища представляват опасност, каквато скромните жители на градчето никога не си мислили, че съществува и в библейския Апокалипсис.

Долархайд или... Инди?
От този момент нататък отхвърленият странник се превръща в тяхната единствена надежда за спасение. Когато сръчния стрелец бавно започва да си припомня кой е и откъде идва, той осъзнава, че държи в ръцете си тайната, която може да даде необходимия шанс за победа над извънземната сила. С помощта на неуловимата пътешественичка Елла (Оливия Уайлд) той създава смел отряд от бившите си врагове – жителите на града, момчетата на Долархайд, хора извън закона и няколко апахи за цвят. Обединени от неприятната перспектива за всеобщо унищожение те се подготвят и понасят към задължителния епичен спасителен край, увенчан с подобаваща шоу-битка, достойна за един истински grand finale.

Дали този коктейл от два толкова различни жанра ще бъде по вкуса ни?

Чувствата ни са... смесени. Сигурно някой ще иска по-голяма доза Див Запад, а друг – повече извънземни съставки. А може би филмът се нуждае просто от по-добър сценарий?

Ясно е, че времето на смелите експерименти в Холивуд безвъзвратно е отминало. И за да може Февро да достигне нивото на колегите си експлоатирали подобен микс преди него трябва нещо повече. Нещо, което определено липсва в сценария, подписан от световноизвестните топсценаристи. Нещо, което определено присъства във филми като Търсачите на великия майстор на уестърна Джон Форд, Затура (едно от ранните произведения на самия Февро), Бъч Касиди и Санданс Кид (сравнението се набива в очи поради премного сходния тандем от основни характери), Мементо, както и разбира се Завръщане в бъдещето ІІІ на Робърт Земекис. Имаме предвид особената „химия”, пластичността на образите и доста други „подробности”, които превръщат гореспоменатите ленти в истинско изкуство.

Главен момент, свързан с продажбите, разбира се, е каращисването на двойката Крейг – Форд. Нещо толкова нескопосано, че спокойно може да бъде озаглавено: Когато Бонд срещна Инди (по думите на критика Шон ОКонъл). Става въпрос за перманентно досадно надцакване между двамата мачовци, които от време на време неохотно оставят място в кадъра и за някои дамски роли. Водещите актьори се стараят да вкарат поне малко от личния си чар в ролите, но просто няма на какво да се опрат. Джон Фавро винаги е бил считан за режисьор с голям потенциал, но както вече споменахме, без добър сценарий, между другото предъвкван в продължение на 14 години, с вяла камера, със схематични характери и клишета трудно се прави стойностна лента.

В заключение можем да кажем, че всъщност не се е получил нито филм за извънземни, нито уестърн. Просто още един блокбастър, окастрен и нагласен да гъделичка най-елементарните инстинкти на публиката.

Жоро Нончев



Оригиналният постер на продукцията

Няма коментари:

Публикуване на коментар