"ХЮГО" НА СКОРСЕЗЕ ИЛИ "ТЪРЖЕСТВОТО НА ПИАРА"

Малко е трудно да повярваш, че режисьорът на "Опасни улици", "Шофьор на такси", "Разяреният бик", "Добри момчета", "Последното изкушение на Христос"– общо над 40 заглавия до този момент – може да създаде такъв очарователен филм, предназначен за типично детска аудитория. Казвам "детска" с известна уговорка, тъй като "Хюго" определено е с много по-широк спектър на въздействие. Това е сериозен, красив и мъдър разказ за абсурдността на живота и пронизващите съзнанието детски копнежи. Хубавото е, че тук никой не бива пребиван до смърт, не се трошат кости, не летят куршуми, а и производните на думичката fuck, липсват в лексиката на героите. С други думи: спокойно може да заведете детето си на кино. Единствената опасност е да му се приспи поради мудното на моменти развитие на сюжета, въпреки любимия детски формат – 3D и хари-потъровския привкус.

Филмовия сценарий е базиран на книгата "Откритието на Хюго Кабре" неслучайно. Със сигурност името на нейния автор –  Брайън Селзник е привлякло вниманието на Мартин Скорсезе. То е в пряка връзка с това на Дейвид О. Селзник, създател на легендарния "Отнесени от вихъра". Мистър Скорсезе несъмнено, подобно на създателите на "Артистът", изпитва носталгичен копнеж към старите филми, които не само популяризираха Холивуд и осмото изкуство, но притежаваха класа, стил, човешки чувства, способност да развият истински драматични характери и запомнящи се образи. Изглежда, че тази година ще мине под знака на реверансите към миналата слава на кинаджийската Мека.

Щастливият Скорсезе получава наградата си от Академията - Оскар 2012

Верността на  Скорсезе към оригиналната версия на  Селзник е почти съвършена, въпреки че  това категорично си негова собствена творческа работа. Грациозно адаптиран от Джон Логан, филмът разказва историята на самотния, меланхоличен сирак, Хюго (Аса Бътърфийлд), който изпитва силна привързаност към часовниковите механизми, монтирани на стара парижка гара. Привидно изоставен от своя чичо, който се занимава официално с поддръжката на им (Рей Уинстоун), Хюго живее сам, погребан дълбоко във вътрешността на сградата, в тъмен, прашен и таен апартамент, строен някога за работниците и служителите. Там, на фона на часовниците,  зъбните колела,  ремъчните шайби, бурканите и откраднатите играчки, той играе, спи и си мечтае поправи един ден деликатния механизъм на уникален автомат, подобен на робот, създаден навремето от мъртвият му баща – часовникар  и инженер (Джъд Лоу). Автоматът е всичко, което му е останало от едно щастливо минало.

Хюго ремонтира автомата с механични части  от играчки, които краде от детския магазин на гарата. През цялото време си мечтае на всяка цена да вдъхне живот на механичната фигура, която стои с писалка в ръка, замръзнала, но в готовност, очаквайки своето вдъхновение - ключът, който ще отвори сърцето й с форма ключалка. След няколко интересни премеждия, Хюго намира ключа по пътя на приключението, което включва собственика на магазина за играчки и неговата кръщелница, Изабел (Клоуи Грейс Морец). Самата тя – желано и обичано дете – успява да приласкае Хюго в живота си и така той открива, че магазинерът с бяла козя брадичка и тъжен разбиращ поглед всъщност е Жорж Мелиес, (трогателно изигран от Бен Кингсли).

Името не означава нищо за Хюго. Не може да означава много и за най-съвременните зрители, но това означава много за този конкретен филм и филмовата история въобще, защото в този момент магьосникът приема образа на реалния пионер на киното, истинския Жорж Мелиес (1861-1938), който е започнал своята историческа кариера, след една от първите публични прожекции в Париж на 28 декември, 1895. 

Дотогава, най-ранните движещи се картини са били гледани на кинетоскоп, уред с окуляр, подобен на шпионка за врата, позволяващ само на един зрител да наблюдава кратки филми. Изображението било не по-голямо от 4 см. Движещите се картини още не се превърнали в кино, каквото го познаваме днес, докато не се намесват и други „магьосници” – братята Огюст и Луи Люмиер. Именно те създават кинематографа, който прожектира на екран изображения, които много хора могат да гледат едновременно.

И докато французите братя Люмиер са заслепени с документалните си филми, които те наричат actualités, Мелиес очарова с неподправена фантазия във филми като "Пътешествие до Луната" (1902).

В този комичен 16-минутен фантастичен шедьовър, учени с бричове летят в ракета до Луната, където срещат на акробатични същества с нокти на омар, а действието се развива сред кълба дим и умни кинематични трикове, правени на ръка. В най-известното изображение на филма дори за първи път е показана тлъста сълза в окото на човек. Това е пророчески кадър и намек за самия Мелиес, който след излизането си от мода потъва в неизвестност, но се знае, че след време отваря магазин за играчки на гара Монпарнас в Париж?!

Началник гарата и злия доберман 

Самият филм функционира като добре смазана машина за забавление или вятърничава играчка. Серия от въздушни снимки ви потапят в хореографията на гаровата суматоха. Виждате надничащия зад голям стенен часовник Хюго, който наблюдава човешката комедия, разиграваща се пред очите му. Той регистрира сякаш през обектива на камера, героите, които играят поддържащи роли в спектакъла на живота, състоящ се от внезапни обрати, клоунада, мистерия, мелодрама и романтика. Тези герои включват заплашителния образ на началник гарата (Саша Барон Коен), приятелски настроената продавачка (Емили Мортимър), жената с дакела (Франсис де ла Тур), както и нейният ухажор (Ричард Грифитс). Вглеждайки се внимателно в тях Хюго сякаш се превръща в зрител и режисьор едновременно  .

Единствено в началото, нещата профучават около вас ужасно бързо, а вие имате чувството, че са ви взели на автостоп в ракета. Забързаната камера продължава да следва Хюго, когато той ускорява надолу към зали, стълби, улеи, стълбище и други помещения, кадри - напомнящи на дългата разходка на Хенри Хил в нощния клуб в филмовата класика на Скорсезе  –  "Добри момчета." Камерата продължава да се движи, докато Хюго, подгонен от началник на гарата и неговия доберман, спринтира с последни сили. Това наистина е Париж на модернистичното въображение, макар и в света на киното, където буталата се издигат и падат като тези в "Модерни времена", а анонимната личност, която вече е станала част от добре смазаната машина се е превърнала отдавна в едно подобие на Тенекиения човек, копнеещ за истинско сърце.

Скорсезе ни представя в наситената с динамика уводна част и един друг Хюго, който наблюдава тъжно света отстрани, от високия прозорец на гарата. Сцената е подобна на зашеметяващия кадър от собствения му филм "Кундун", когато младият и изолиран от света Далай Лама наблюдава живота в града. Тя предизвиква спомени, добре известни на Скорсезе. Той знае много добре какво е да бъдеш на астматично дете и да гледаш живота отстрани, от прозорците. Натрапваща се от само себе си е алюзията с Windows, които сложиха в рамката на компютърния монитор целия свят. Това е история, споделяна от всички деца, които започват живота си като наблюдатели и постепенно се превръщат  (ако всичко върви добре) в участници и главни действащи лица с собствената си житейска драма. "Хюго" е филм, създаден специално за тези изолирани невръстни „наблюдатели на живота”, които може би от чувство на самота, но с огромно желание изследват реалността чрез съвременните движещи се изображения. Филмът обръща изключително внимание и на спецификата, на феномена на кинематографското творческо въображение – не само това на Хюго, на Мелиес, на Скорсезе, а и  на нашето, разбира се.

И въпреки че "Хуго" е  разказ за историята на едно момче – един от тези сантиментални сираци, които зрителите така много симпатизират – най-затрогващите и прочувствени пасажи си остават тези, които са свързани с Мелиес. Старият режисьор ни напомня счупен часовников механизъм, който отчаяно се нуждае от поправка, подобно на очакващия възраждането си робот. Вълни от меланхолия заливат бреговете на визуалния разказ, запазвайки обаче захарния му сироп непокътнат – същото се отнася и до спазмите на широкоспектърната комедия, много сдържано интерпретирана от Саша Барон Коен. 

Има нещо трогателно и парадоксално във факта, че Мартин Скорсезе е създал филм за бащата на съвременното кино в ултрамодерният цифров формат. Но нека не забравяме, че и тези движещи се 3D картини принадлежат към една и съща земя на мечтите, която веднъж е била открита от Мелиес, останала дълги години в забвение и сега е преоткрита отново чрез любовта на публиката.

И въпреки че лентата получи пет Оскара (2012) нещата изглеждат доста... преекспонирани. Дори фамозното 3D не помага срещу скуката, която лъха на моменти, когато действието тече бавно и отегчително.

Това все пак би трябвало да е филм за деца, за бога!

Вярно е, че Скорсезе се опитва за първи път да пробие в този сегмент, но той не е вчерашен, а и тлъстият бюджет (180 000 000$) би трябвало да премахне всички пречки поне в кастинга. Не можеше ли да спре избора си на някое по-енергично дете, което да изиграе ролята си както трябва и наистина да „закове” вниманието на аудиторията? Има толкова скучни моменти, в които гледате с часове Аса и другите герои, без да се случва нищо, без диалог. А филмът е широко рекламиран като „семеен”. Медиите в захлас изреждат имената на прочутия режисьор, популярните актьори, наградите и техническите хватки. Сякаш известни режисьори или актьори никога преди не са давали калпава продукция!

И сега най-важният въпрос: „Можем ли да кажем, че „Хюго” е... шедьовър?”

Трудна работа. „Лорънс Арабски” е шедьовър, „Отнесени от вихъра” – също, „Доктор Живаго”, „Бен Хур”, но... „Хюго”? Едва ли. Не е от тази класа.

Кинематографията добра ли е?

Да, с тази пълна чанта пари можеш да си поръчаш най-новите графики, специални ефекти и останалата ала-бала.

Актьорската игра на изключително ниво ли е?

НЕ. Бен Кингсли е просто добър. Но няма нищо „велико”. За негова сметка играта на останалите актьори е истинско разочарование. Може да заспите за десетина минути и когато се събудите няма да не сте пропуснали нищо съществено.

На ниво остана май само маркетинга. А за съжаление той не е правопропорционален на художествените стойности. Все пак киното е изкуство, нали? Но най-вероятно там са потънали  половината от милионите на продукцията.

Е, никога не вярвайте на фалшиви претенции. Девет месеца медиите ни подготвяха за поредната „бомба” с марката на Скорсезе. Раждането явно е било болезнено. И с доста... „усложнения”.

Жоро Нончев


Официален сайт