"Маймуната не се интересува от Браунови частици, златни звезди, олимпийски медали или докторати по философия. За човека тези неща са по-ценни от цял един кораб, натоварен с банани. Това ни прави доста тъпи по маймунските стандарти."

Чарлз Уайтхед

сряда, 14 март 2012 г.

РИАЛИТИ – ТРИЛЪР ПО АМЕРИКАНСКИ

„Американски войник, изпаднал в състояние на нервен срив, уби 16 цивилни в афганистанската провинция Кандахар. Сред жертвите има девет деца и три жени, обяви президентът Казрай. Извършителят е сержант, който напуснал базата през нощта и открил огън в три отделни къщи в различни села. По-късно мъжът се предал на американските военни власти и в момента е задържан. Според Пентагона той е действал сам...” (БНТ)

За зрителите на БНТ и новинарчето, написало бездушната информация по всички правила съвременната йезуитска журналистика, това е само поредната „екзотика”, случваща се на хиляди километри от нас. Нещо подобно на видеоигрите, с които още от деца зарибяват бъдещите солджъри на Империята. Затова в края на репортажа чакаш, някак си по навик, да се появи и познатия надпис „game is over”. За съжаление той липсва. Липсва не само защото това не игра, а кърваво риалити, режисирано, подобно на Биг Брадър, от скрити за аудиторията, но реално съществуващи режисьори, а просто защото... „играта” още не е свършила. Понякога тези игри се играят едновременно, наблюдават се и на няколко различни монитора. Общо е само местоположението на „игралната зала”, намираща се много далече, на един съвсем друг континент и в един съвсем друг свят.

Едно от убитите в съня си дечица

Според официалните източници на 11 март 2012, полуделият американски войник е застрелял 16 афганистански цивилни, включително девет деца и три жени. Едното от децата е било на две годинки. Трилърът започва в три часа сутринта, докато жертвите още са спали и има сериозни съмнения, че извергът не е бил сам. Петима други афгански жители са ранени при стрелбата, открита около 3 часа местно време. Убиецът сам се е предал на властите. Очаква се, по всяка вероятност, да го изпратят вкъщи, за да се лекува от преживения стрес.

„Това е един анти-човешки и анти-ислямски акт – определя случилото се Самад Кхан, който тази нощ загубва всичките 11 членове на семейството си. – Никоя религия не позволява убийствата на жени и деца. Трябва да го предадат нас.”

Горчиви и справедливи думи, но... нещата стоят другояче. Нещастният човек не само не знае, но не може да проумее как така една религия може да толерира подобно клане.

Ами, може! Според американските закони всеки воин, изпратен с подобна „демократична” мисия не може да бъде съден за убийство. Още по малко да бъде предаден на местното правосъдие, както между впрочем би се случило на всеки друг, извършил убийство на територията на САЩ. Но правилата на играта Износ на демокрация са просто... различни. Според тях всеки военнослужещ може да излезе късно през нощта, да си вземе личното оръжие плюс мунициите и да отиде да си постреля из града, а убитите нямат право на "втори живот"!?

Лично аз отдавна не съм слушал по-тъпи изявления. Верно, –  американци, верно, – военни, ама все пак? Хайде, поне началниците им да измислят някакво по-приемливо обяснение. А те, разбираш ли, пак – „sorry”. Соритата взеха да се увеличават, а с тях и труповете на невинните, които са имали нещастието да се пръкнат на място, където бодри ударници, ката ден преизпълняват плана с упойващите вещества.

НАТО: „Дълбоко съжаляваме и нашите мисли и загриженост са насочени към семействата на замесените в инцидента.”

„Замесени”... Не „убити”, не „пострадали”, а ”замесени”. Хитро. Да им повярват поне сънародниците, че иначе – лошо. Пак ще почнат да горят повиквателните като по време на Виетнамската...

А пък човек, като чуе подобно нещо му се ще не се  „ замесва ”, а по-скоро да спрат да се „грижат” за него и да насочат, каквото имат за насочване, в друга посока.

Скоро май и това ще стане. Ще започне нова виртуална игра на Пентагон Плейстейшън и за съжаление – риалити за иранците. Засега вървят само реклами. Надписът „game over” е някъде далече, в края. До следващата игра...

Жоро Нончев

Няма коментари:

Публикуване на коментар