„ЮЖНЯЧКИ” (THE HELP) – НОВ РАКУРС НА МИТА ЗА АМЕРИКАНСКАТА СВОБОДА

„Южнячки ” (The Help) е отлична адаптация на бестселъра на Катрин Стокет (2009), разказващ за един невероятен, за времето си бунт, организиран от черни камериерки, обслужващи бели семейства. Основа на сюжета са поредицата събития в заспалия самодоволен сън южен град Джексън (Мисисипи), през далечната за много от съвременните зрители и читатели 1960 г. И ако една бяла жена успява да убеди черните домашни прислужнички да разкажат житейските си истории...

"Помощ"

Мнозинството от американските филмови критици умишлено неглижират основното послание на филма – унищожаването на последните форми на робството, борбата за равни граждански права, човешката мъка, наслоявана от поколения в съзнанието на цветнокожите жени и мъже, като приоритетно обръщат внимание повече на комедийния елемент в коментарите си.

И това не е случайно.

Претенциите на САЩ като „защитници” на човешките права днес са известни и ясни за всеки здравомислещ жител на планетата. За тяхната „хуманна” дейност сигурно си спомнят с умиление и наследниците на малкото останали представители на завареното от безскрупулните завоеватели местно индианско население. Има десетки доказателства за това, че още преди създаването на „свободната” държава и години, а и след това велико за човечеството събитие, как то е подложено на изтребление и ужасяващ геноцид, сравним единствено с Холокоста.

Историята не е забравила и че в южната част на континента, особено по бреговете на Мисисипи, робството винаги е процъфтявало. Местните фамилии широко са използвали робския труд в стопанствата и домакинствата си, а търговията с черни несретници носела огромни печалби. 

За първи път американските писателки Хариет Бичър Стоу и Маргрет Мичел се осмеляват да бръкнат в раната и да разкрият част от истинските обстоятелства и проблеми на това неравностойно съжителство между бели и черни. В „Чичо Томовата колиба” първата рисува жестоката картина на издевателства, мъчения, безнаказани убийства, насилствено отнемане на деца от родителите им – истинската и грозна физиономия на робството в най-отвратителния му вариант, докато втората, в „Отнесени от вихъра”, до известна степен, идеализира връзката между господари и роби, свикнали с времето на една странна симбиоза, регулираща отношенията им.

А истината, както винаги, е някъде по средата. Затова в  „Южнячки”  още една жена-писателка – героинята на Ема Стоун – се опитва да разкрие същността на проблема на страниците на бъдещата си книга чрез думите на самите потърпевши.

Истинското заглавие на филма е „Помощта”. Не ни стана ясно защо е променено в България на „Южнячки”. Между нас казано, и двете не говорят нищо на българския зрител. Затова трябва още в началото на коментара  да уточним, че словосъчетанието „цветна помощ” (coloured help) е нарицателно, използвано почти до края на 60-те в южните щати за „домашна помощница”, в комплект с доуточнението „цветна” (от друга раса).

Често сме чували тезата, че преди ерата на гражданските права, Югът наистина е бил по-расистки от Севера, но в същото това време и по-просветен. Дори в най-порочните времена, когато напрежението стига връхната си точка, визирам Джим Кроу, една своеобразна интимност си остава налице. Животът на бели и черни е преплетен още от дните на робството продължава до юридическия край на сегрегацията (последните години на 60-те). Повествованието рисува емоционално и живо огромното платно на човешки взаимоотношения и разголва истината много по-дълбоко от всеки холивудски филм на тая тема с изключение може би на класиката „Познай кой ще дойде на вечеря” с брилянтния Сидни Поатие в главната роля. Но тук присъства и новия аспект, според който разделянето на раси в американския Юг се оказва не само престъпление, но, преди всичко останало, и една велика илюзия.

Заговорничките

Още в самото начало на филмовия разказ тежката и масивна Ейбълийн Кларк (Виола Дейвис), чийто тих протест можете да видите само някъде дълбоко в нейните тъмни и тъжни очи, разказва, че тя е домашна прислужница, точно като майка си, и че нейната баба – робинята – също е била такава. Но вече е 1961-ва и прозаичния начин, по който тя представя тази информация е изумителен, защото ние наистина виждаме де факто една съвременна къща с роби?! И няма значение, че сега се използва друго нарицателно определение: „цветнокожа домашна помощница”. Смисълът му е идентичен с домашна... робиня. И след като споделя, че е отгледала 17 бели деца, думата „помощница” започва да ни изглежда още по-неадекватно. Тя е едновременно кухненски робот, чистачка, бавачка и нещо подобно на сурогатна майка.

Нейната история, както  и тази на най-добрата и приятелка Мини (Октавия Спенсър) са типични за семействата на средната класа от Дълбокия юг. И докато Ейбълийн е уравновесена, съобразителна, стъпила здраво на земята, приятелката и Мини е емоционална, борбена, презрително настроена към работодателите си. Филмът е брилянтен офорт на добрата природа, и надеждите на тези жени, както и на разбитите им мечти, прозиращи във всяка репликите.

Селия

Едно от скрупульозните удоволствия в гледането на лентата е, че това не са само карикатури. Всеки образ във филма прелива от жизненост и автентичност. Тези на белите домакини са типични, въпреки че се различават по особеностите на собствените си характери и това естествено ги прави още по-реалистични. И когато старата приятелка на Хили (негласната повелителка на компанията от празноглави съпруги) се завръща в града след завършването на образованието си, спокойната на пръв поглед повърхност на подмолни страсти започва да се вълнува.

Самата Скийтър Фелън отдавна е израснала над тези отношения, но още не е сигурна кой път да хване. Започва като завеждаща колонката с писма на местния вестник и веднага разбира, че тъй като си няма понятие от къщна работа, това не е по силите и. Обръща се за помощ към Ебълийн, когато изведнъж и идва идеята да напише книга с оригинални интервюта, взети от домашните помощници на Джексън. Мечтае разкаже, от тяхна гледна точка, интересни подробности за южняшкия начин на живот. Това е едно доста опасно начинание както за пишещия, така и за интервюирания, тъй като все още са в сила сегрегационните норми и закони и  Клу-Клукс-Клан е нащрек, защото в същото това размирно време се водят и борбите за граждански права, начело от Мартин Лутър Кинг.

Образът създаден от Стоун е прекрасен и чарът му е в привидната и неориентираност. Някъде дълбоко в наивният и поглед се крие лекия комичен ефект, тъй като външно самата тя желае по нищо да не се различава от своите приятелки от училище. Тя се откроява не само с таланта си, но и „споява” отделните части на филма по един безупречен начин.

Филмът притежава и сочна, хумористична страна. Превръща се във и весело отмъщение, когато Мини поднася „специалния” си десерт на бившата си работодателка. В подобни моменти унижението е превъзмогнато по най-естествен начин. И няма значение, че „Южнячки” е написан и режисиран от Тат Тейлър, който не е професионалист. Наистина сцените на моменти изглеждат като пришити, но може би в това е чарът му. А номинацията за Оскар плюс наградата на Академията за най-добра поддържаща роля, връчена на  Октавия Спенсър би трябвало също да провокира вниманието ви. Гледайте го. Заслужава си.

Жоро Нончев


Официален сайт